Решение № 4079 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2011 г.

Решение № 4079 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, подадена чрез гл. юрисконсулт П. Николова против решение № 755/29.03.2011 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V-ти състав, постановено по адм. д. № 667 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отменен акт за установяване на задължение № 2700006715/01.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който за данъчен период 2009 г. е определен дължим данък върху доходите в размер на 511,48 лв. и са начислени лихви. ТД на НАП - гр. Варна е осъден да заплати на Стаматка Тодорова Казакова с ЕГН: ********** от гр. Шумен, ул. "Марица" № 17 сумата в размер на 10 лв., представляваща разноски по делото. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. В конкретния случай е видно, че срокът за инвалидността в експертното решение е определен до 01.11.2001 г., същият е изтекъл преди 31.12.2004 г. и към тази дата, а така също към датата и в срока на инвалидизирането си Стаматка Казакова не е навършила 65-годишна възраст. Поради това § 3 от ПЗР на Закона за здравето не може да се приложи спрямо Казакова. Тя не е лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Касаторът моли за уважаване на жалбата му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Стаматка Тодорова Казакова, редовно призована, не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: Стаматка Казакова е физическо лице, което в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. е декларирало доходи от друга стопанска дейност в размер на 1 071,42 лева, от отдаване под наем на недвижим имот в размер на 4 104 лв., като авансово е внесен данък в размер на 95,02 лева. С декларацията лицето е упражнило право на данъчно облекчение по чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ - за лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Във връзка с удостоверяване на необходимите предпоставки е представено ЕР № 213/22.11.2000 г. с оценка на трудоспособността - 93% намалена работоспособност и срок на инвалидност - до 01.11.2001 г. Според приходният орган липсва валидно решение на ТЕЛК, в следствие на което са коригирани данните в ГДД, определена е обща годишна основа в размер на 5 114,77 лв. и данък върху нея в размер на 511,48 лева. Авансово е внесен данък в размер на 95,02 лв. и е дължим данък върху дохода в размер на 416,46 лева. При тези безспорно установени факти касационната инстанция счита, че административният съд е формулиран обоснования извод според който разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ представлява законова фикция за пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност при навършване на 65 годишна възраст от лица, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност. Основното оплакване на касатора за неприложимост на хипотезата по § 3 от ПЗР на ЗЗ спрямо Стаматка Казакова е неоснователно. Както е прието и в решение № 7330/03.06.2010 г. на ВАС - Първо отделение, по адм. д. № 268/2010 г., цитираният законов текст не изисква срокът на определената трайно намалена работоспособност да не е изтекъл. Следва изводът, че § 3 от ПЗР на ЗЗ е приложим и за случаите, в които срокът на трайно намалената работоспособност е изтекъл до 31.12.2004 г. Съгласно § 3 от ПЗР на ЗЗ с навършване на 26.09.09 г. на 65-годишна възраст признатата трайно намалена работоспособност на Казакова от 2001 г. се счита за пожизнено призната. Този материалноправен текст преурежда по нов начин заварени правоотношения. Изводът на съда за приложимост на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е законосъобразен, тъй като към датата на постановяване на съдебното решение - 29.03.2011 г. са съществували условията за признаване на данъчното облекчение. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение