Решение № 14765 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2017 г.

Решение № 14765 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Механизация на селското стопанство и услуги" ЕООД, със седалище: гр. Сунгурларе, представлявано от управителя Н. К. срещу решение № 1269/07.07.2017 г., постановено по адм. дело № 479/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-02000216001769-091-001/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 21/06.02.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта относно определените на дружеството данъчни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. размер на 54 731, 35 лв. и лихви – 28 517, 38 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател обжалваният ревизионен акт е нищожен, тъй като липсва удостоверение, издадено по реда и условията на чл. 24 – чл. 28 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), което да удостовери компетентността на ревизиращите органи. На следващо място сочи, че условията на чл. 167 ЗКПО са изпълнени, доколкото ревизионният акт, издаден на дружеството през 2012 г. по предходна ревизия, е отменен при административното му обжалване и не е налице подлежащо на принудително изпълнение задължение по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Прилага решение № 58/15.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Механизация на селското стопанство и услуги" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за определените данъчни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. размер на 54 731, 35 лв. и лихви – 28 517, 38 лв., вследствие непризнато преотстъпване на корпоративен данък, първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл. 167 ЗКПО, при които такова преотстъпване не се извършва. Според съда от данните по делото се установява, че дружеството има публични задължения, определени с PA № Р-0121201452/13.11.2012 г., които задължения не са заплатени в срок към визирания в закона момент - съответно 31.12.2012 г., като намира, че са налице подлежащи на принудително изпълнение публични вземания по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, което е пречка за преотстъпване на корпоративен данък. На следващо място с оглед разпоредбата на чл. 209, ал. 2 ДОПК решаващият състав счита, че наличието на ревизионен акт, независимо дали е обжалван, е изпълнително основание и е изключена възможността за преотстъпване на корпоративен данък. С оглед изложеното съдът обосновава извод, че с оспорвания ревизионен акт органът по приходите правилно е определил задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г. на "Механизация на селското стопанство и услуги" ЕООД. Обжалваното решение е неправилно постановено по следните съображения: Неоснователно е твърдението на касатора относно нищожността на процесния ревизионен акт, поради това, че ЗВР, РД и РА не са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис (КЕП) по реда на ЗЕДЕП. ЗВР и издадените след нея заповеди, както и РД и РА, са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, по отношение на които с оглед фикцията, установена в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. КЕП съгласно ал. 3 и ал. 4 е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и именно той има значението на саморъчен подпис. За да е налице КЕП, следователно е необходимо да е спазено изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП, според което той трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Пред настоящата инстанция са представени доказателства от ответната страна, предоставящи информация относно КЕП, издадени от доставчик на удостоверителни услуги. Така представената справка доказва наличието на удостоверения, издадени от доставчика на удостоверителни услуги, със съдържанието по чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕП и обосновава извод за това, че ЗВР, РД и РА са издадени от посочените в тях органи по приходите, тъй като са подписани от тях с КЕП, по отношение на който в ал. 4 на чл. 13 ЗЕДЕП е въведена фикция за саморъчен подпис и са издадени от компетентни органи. Предвид изложеното неоснователно е оплакването за нищожност на ревизионния акт. Не се спори между страните по делото, че през ревизирания период "Механизация на селското стопанство и услуги" ЕООД е извършвало земеделска дейност - производство на селскостопанска продукция - пшеница, ечемик, овес, слънчоглед, рапица. Установено е също така, че дружеството обработва и реколтира собствени, наети и арендовани земеделски земи в обхвата на община Сунгурларе, за което има регистрация като земеделски производител. За месец септември 2012 г. с декларация обр. 6 от Наредба № Н-8 с вх. № 020021206140858/31.10.2012 г. ревизираното дружество е декларирало за внасяне данък върху доходите в размер на 1 613, 78 лв., чийто срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 13.11.2012 г., съгласно чл. 65, ал. 11 ЗДДФЛ. Тези задължения са погасени на 18.12.2012 г. Предвид обстоятелството, че данъкът не е внесен в законно определения за това срок е определена лихва за просрочие за периода от 13.11.2012 г. до 18.12.2012 г. в размер на 12, 75 лв., като част от тази сума в размер на 12, 40 лв. е покрита от надвнесени от задълженото лице суми за същите задължения. Остатъкът от 0, 35 лв. лихви за просрочие не е внесен ефективно от задълженото лице и същите са отразени като задължение към 31.12.2012 г. Предвид установеното ревизиращият екип е направил извода, че дружеството не е изпълнило общите условия на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. С РА № 0121201452/13.11.2012 г. на касационния жалбоподател определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за обезпечаването, на които има издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител на ТД на НАП-Бургас. Ревизионният акт е обжалван по реда на ДОПК и във връзка с направеното от задълженото лице искане за спиране изпълнението по ревизионния акт, директорът на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП е издал решение № 453/18.12.2012 г., с което е спряно изпълнението по РА № 0121201452/13.11.2012 г., поради което неправилно и приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че дружеството не е изпълнило общите условия на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО, за да ползва преотстъпване на корпоративен данък. Тези изводи като незаконосъобразни не се споделят от настоящия съдебен състав. От допуснатата от решаващия първоинстанционен съд и приета съдебно-счетоводна експертиза е установено, че към 31.12.2012 г. в данъчната сметка на дружеството са налице задължения за лихви върху данък върху доходите на физически лица в размер на 0, 35 лв. по декларация обр. 6 с с вх. № 02403123129356/31.10.2012 г., съдържаща данни за м. септември 2012 г. Липсва задължение по цитираната в ревизионния акт декларация обр. 6 с вх. № 020021206140858/31.10.2012 г. От справка, генерирана към 01.01.2013 г. е видно, че дължимата сума от 0, 35 лв. е погасена. Задължението е погасено чрез прихващане с надвнесени суми от 2008 г. От заключението се установява също така, че към 31.12.2012 г. по данъчната сметка на "Механизация на селското стопанство и услуги" ЕООД се визуализират надвнесени суми в общ размер на 3 113, 39 лв., представляващи вноски към различни фондове. Видно от справка, генерирана към 01.01.2013 г. дължимата сума от 0, 35 лв. е погасена, като задължението е погасено чрез прихващане с надвнесени суми от 2008 г. Към 31.12.2012 г. по данъчната сметка на "Механизация на селското стопанство и услуги" ЕООД се визуализират надвнесени суми в общ размер на 3 113, 39 лв., от която сума приходните органи могат да прихванат задължението на ревизираното лице. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО предвижда данъчно облекчение за данъчно задължените лица чрез преотстъпване на корпоративен данък в случай, че към 31. 12. на съответната година те нямат неизплатени публични държавни вземания, което означава, че това данъчно предимство законодателят предоставя на данъчни субекти, които са изрядни платци. В процесния случай спорът между страните се свежда до наличие или не на това данъчно предимство за "Механизация на селското стопанство и услуги" ЕООД. В тази връзка видно от определение от 30.05.2019 г. по дело С-481/17 на Съда на Европейския съюз е прието, че не съставлява пречка държава-членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в национално право условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което има публични задължения, не се предоставят помощи, независимо, че посоченото решение не предвижда изрично такова условие. Преюдициалното запитване, по което е постановено цитираното определение е направено от Великотърновския административен съд по приложението на чл. 167 ЗКПО и затова е приложимо. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не споделя мотивите в обжалваното решение относно наличието на публични задължения, определени с PA № Р-0121201452/13.11.2012 г., които задължения не са заплатени към 31.12.2012 г., като намира, че са налице подлежащи на принудително изпълнение публични вземания по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, което е пречка за преотстъпване на корпоративен данък. Основателно се явява твърдението на касатора за наличието на условията по чл. 167 ЗКПО за преотстъпване на данъка. Видно от доказателствата по делото с решение № 453/18.12.2012 г. директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП е спрял изпълнението по РА № 0121201452/13.11.2012 г., т. е. към 31.12.2012 г. не са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионния акт, с който на "Механизация на селското стопанство и услуги" ЕООД е отказано преотстъпването на корпоративен данък за 2012 г. бъде отменен като незаконосъобразен – за главница и за акцесорното задължение за лихви. Решението на съда следва да се отмени и в частта за разноските. С оглед изхода на делото и направеното искане, на касатора следва да се присъдят направените по делото за двете инстанции разноски в общ размер от 6 054, 92 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение