Решение № 7367 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2018 г.

Решение № 7367 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13485/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Великов и С. Великова, чрез проц. им представител адв. Б. Василева, против решение № 5440/20.09.2018 г., постановено по адм. д. № 8468/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Великов и С. Великова против отказ № САГ16-УТ00-220/1 от 14.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОСК" в СО. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е прието от решаващият съд, че процесната сграда, чиято търпимост се иска да бъде установена, е построена в периода 1979-1980 г. като временен строеж, доколкото функциите й са били свързани с организацията на строителството на ЖК "Младост-3" като обосновано съдът се е аргументирал защо не възприема становището на вещото лице, депозирало особено мнение, в тази връзка. Допълващи мотиви се налагат досежно извода на съда, че сградата не отговаря на условията за допустимост към момента на изпълнението й, тъй като липсва ПУП за територията към 1990-80 г., което води до несъответствие с правилата и нормативите за периода. Съобразно СТЕ към момента на построяването на процесната сграда за терена не е имало ПУП-ПРЗ. Със заповед от 1975 г. за частично изменение на Общия градоустройствен план на министъра на строежите и архитектурата регионът е бил отреден за "Обществени терени". Със ЗРП и КП на местност "Югозападен град - София", район 4, части 1 и 2, одобрени със заповед от 1980 г. за терена има отреждане за "Вторичен градски център". Съгласно чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ (отм.); временните постройки се правят за нуждите, свързани с организация и механизация на строителството и се премахват след завършване на строителството. В § 50а ПЗР ЗТСУ (отм.); разрешенията за строеж и одобрените проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени в подробни градоустройствени планове, но явяващи се допустими като временно строителство по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на ППЗТСУ (1998 г.) като строежите се премахват по реда на чл. 160. Изключение от това правило е предвидено в текста на § 50а, ал. 3 ПЗР ЗТСУ (отм.); , където е дадена възможност на постройка от този вид да бъде даден постоянен градоустройствен статут. И в двете хипотези - реализиране на строежите или получаване на траен градоустройствен статут - временните постройки могат да бъдат запазени след решение на общинския съвет и съответно проведена процедура, за което по делото не са представени доказателства - както при първоначалното му разглеждане, така и при повторното такова. Изложени са обосновани мотиви и досежно несъответствието на процесния строеж със сега действащите законови норми, които този съд споделя като правилни. АССГ при повторното разглеждане на делото е спазил указанията в отменителното решение на ВАС и правилно е приложил закона. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав