Решение № 120 от 5.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 548/2008 г.

Решение № 120 от 5.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 548/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молбата на Агенция за с. к. гр. С за поправка на очевидна фактическа грешка, която според изложеното от молителя произтича от отсъствие на присъдена с диспозитива на постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 129 от 21.06.2010 г., по т. д. № 548/2008 г. сума от 1200 лв., явяваща се определено по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 1 ГПК в полза на юридическото лице, юрисконсултско възнаграждение за осъществяваната във всички съдебни инстанции по делото защита от съответен юрисконсулт. Ответната по молба страна в срока и по реда на чл. 247, ал. 2 ГПК не е взела становище по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 247, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК, намира: Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Видно от изложеното в съобразителната част на постановеното съдебно решение разноските са присъдени по компенсация, съгласно процесуалното правило на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, след като на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК на юрисконсулта, представлявал в производството по делото страната - Агенция за следприватизационен контрол, за осъществената от него защита на ЮЛ е определено общо възнаграждение от 1200 лв. за всички инстанции. Именно на база така определения размер юрисконсултско възнаграждение е извършена и компенсация на дължимите по правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски на страните, както това изрично е посочено в решението, чиято поправка се иска. Или съобразявайки изхода на делото в касационната инстанция, т. е. уважената и отхвърлена част на подадената от настоящия молител касационна жалба, съставът на ВКС е присъдил и конкретната дължима на касатора сума, представляваща направени от последния деловодни разходи в касационното производство. Следователно гореизложеното обосновава правен извод, че в случая отсъства несъответствие между формираната и изразена в постановения съдебен акт воля на съдебния състав, постановил същия относно отговорността за деловодните разноски в касационното производство и размера на присъдената по компенсация на молителя сума за тях, поради което молбата на последния, основана на чл. 247 ГПК /неправилно е позоваването на чл. 192, ал. 2 ГПК - отм./ следва да се остави без уважение. Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 247, ал. 1 и сл. ГПК