Решение № 7634 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на "Лидикар" ООД, град Бургас чрез адвокат Р. Василева за отмяна на влязло в сила решение 7583/19.06.2024 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 4306/2024 г., с което е отменено решение 1222/13.02.2024 г. на Административен съд - Бургас, по адм. дело 1966/2023 г. и са отхвърлени жалбите на "Лидикар" ООД и на Е. Г. А. срещу решение 32-601694/23.10.2023 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, на основание чл. 239, т. 3 АПК. В молбата за отмяна се основава на следните обстоятелства: С решение 32-601694/23.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас е отхвърлена митническата стойност на стоката, декларирана с митническа декларация MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. в размер на 4 914,03 лeва, определена е нова митническа стойност в размер на 16 792,75 лева, разпоредено е да се коригира митническата декларация и са определени допълнителни задължения мито в размер на 1 187,88 лева и за ДДС в размер на 2 615,32 лева, които да бъдат заплатени от Лидикар ООД - декларатор и Е. Г. А. - вносител като солидарни длъжници, на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. При подаване на митническата декларация MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. в кл. 3/21 "Код на статуса на представителя" е посочен код 3 - косвено представителство В хода на административното производство по извършване на последващ контрол на посочената митническа декларация, "Лидикар" ООД е подало заявление рег. 32-82626/02.03.2023 г. за поправка на допусната грешка в митническата декларация на основание чл. 173, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 с искане код 3 в кл. 3/21 да бъде поправен на код 2 т.е. статуса на представителя да бъде поправен от косвено представителство на пряко представителство и в кл.3/18 "Декларатор" - вместо "Лидикар" ООД да бъде посочена Е. Г. А.. По така подаденото заявление е издадено решение 32-219751/12.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което отказано извършването на исканата поправка в митническата декларация. Този отказ е обжалван по административен и съдебен ред и е отменен с решение 1615/27.02.2024 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 1746/2023 г., оставено в сила с решение 11979/07.11.2024 г. на Върховен административен съд по адм. дело 4625/2024 г. и преписката е върната на митническия орган за ново произнасяне по искането за поправка. На 03.01.2025 г. в изпълнение на съдебното решение с решение 32-2450 директорът на ТД Митница Бургас е допуснал корекция на митническа декларация MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. - в кл. 3/18 "декларатор" да се чете Е. Г. А. и в кл. 3/21 "Код на статуса на представителя" - да се чете код 2 - представител (пряко представителство по смисъла на чл. 18 § 1 от МКС). При тези обстоятелства "Лидикар" ООД иска отмяна на решението на Върховния административен съд по адм. дело 4306/2024 г., което е неблагоприятно за дружеството и е обусловено от решението по адм. дело 4625/2024 г. на Върховния административен съд (с което се потвърждава отмяната на отказа на митническия орган за поправка на митническата декларация). Счита, че извършената поправка на митническата декларация има обратно действие по силата на чл. 172 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във връзка с чл. 77 § 2 от същия регламент. Според молителя отмяната на отказа за поправка за допуснатата грешка в митническата декларация във вида представителство, на основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за Лидикар ООД с обратна сила е отпаднала солидарната отговорност за допълнително установените задължения и лихви по решение 32-601694/23.10.2023 г. на директора на ТД Митница, което е предмет на съдебното решение по адм. дело 4306/2024, чиято отмяна се иска. Искането е за отмяна на решението изцяло на основание чл. 239, т. 3 АПК и делото да се върне за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. Ответникът - директор на ТД Митница Бургас, чрез юрк. М. Кацарова оспорва молбата за отмяна, по съображения за нередовност, недопустимост и неоснователност, изложени в представен по делото писмен отговор. Ответникът - Е. Г. А., не е изразила становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата на "Лидикар" ООД за отмяна на влезлия в сила съдебен акт на Върховния административен съд, в частта, в която е отменено първоинстанционното съдебно решение и е отхвърлена жалбата на Е. Г. А. против решение 32-601694/23.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, е процесуално недопустима, като подадена от ненадлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и следва да се остави без разглеждане и делото да се прекрати в тази част. В това отношение са основателни доводите на директора на ТД Митница Бургас за недопустимост на искането. Молбата за отмяна на решение 7583/19.06.2024 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 4306/2024 г., с което е отменено решение 1222/13.02.2024 г. на Административен съд - Бургас, по адм. дело 1966/2023 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството - молител срещу решение 32-601694/23.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, е подадена от страна по делото, по отношение на влязъл в сила съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 240, ал.1, т. 3 АПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Доводите на директора на ТД Митница Бургас за недопустимост на искането за отмяна, поради липса на правен интерес у молителя, са неоснователни. Искането отговаря на изискванията за допустимост по чл. 237, чл. 238, ал.1 и чл. 240, ал.1, т.1 АПК. Изложените от ответника съображения, че решението за поправка на митническата декларация няма обратно действие, а съгласно чл. 22 § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 има действие от датата на връчването му и че солидарната отговорност на дружеството - молител не е отпаднала с обратно действие, са относими към основателността на искането, а не към неговата допустимост. Неоснователни са и доводите на директора на ТД Митница Бургас за нередовност на молбата за отмяна. Молбата отговаря на изискванията чл.241 във връзка с чл. 212 и чл. 213 АПК и съдържа точно и мотивирано означение на основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Допълнителните съображения на молителя, за нарушения на изискванията за форма на административния акт по чл. 59, ал.2, т.3 АПК са във връзка с искането за отмяна по чл. 239, т.3 АПК. В молбата не се твърдят нарушения на процесуалните правила, които да са лишили страната от възможност да участва по делото по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК, поради което не е налице и твърдяната от ответника неяснота относно основанието за отмяна. С оглед на изложеното молбата на Лидикар ООД за отмяна на решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт, следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да се постанови отмяна на това основание, е необходимо да е налице установяване по съдебен ред на неистинност на документ от значение за спора, респективно да е налице отмяна на акт на съд или на друго държавно учреждение и съдебното решение да е основано на неистинския документ, респективно на отменения съдебен или административен акт. Отмяната по чл. 239, т.3 АПК се отнася за случаи, в които решението е обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Отмяната на тези актове с обратна сила, засяга основата, на която е изградено решението, поради което то също следва да бъде отменено. В конкретния случай в молбата за отмяна не се твърди, че решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за неистински. Твърди се, че влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 4306/2024 г. е постановено по митническа декларация, в която като декларатор в кл.3/18 е посочено "Лидикар" ООД в качеството му на косвен представител на вносителя Е. Г. А. съгласно декларираното в кл.3/21 косвено представителство, която е поправена по реда на чл. 173, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в частта на данните относно представителството и в частта на данните за декларатора. По силата на чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 длъжник е деклараторът. При косвено представителство, лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник. Съгласно чл. 84 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато за плащането на вносни или износни мита, съответстващи на едно митническо задължение, има повече от един длъжник, длъжниците са солидарно отговорни за заплащането на съответния размер на митото. На това основание с митническото решение, предмет на решението по адм. дело 4306/2024 г. е ангажирана солидарната отговорност на Лидикар ООД за установените допълнителни задължения за мито в размер на 1 187,88 лева и за ДДС в размер на 2 615,32 лева, резултат от определената нова митническа стойност на стоката, декларирана с митническа декларация MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. С решение от 03.01.2025 г. на митническия орган митническата декларация е коригирана в частта относно данните за декларатор и представителството - в кл. 3/18 като декларатор е посочена Е. Г. А. и в кл.3/21 - "Код на статута на представителя" - код 2 "Представител" (пряко представителство по смисъла на чл.18, §1 от Кодекса). Корекцията в митническата декларация е допусната в изпълнение на съдебно решение 1615/27.02.2024 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 1746/2023 г., оставено в сила с решение 11979/07.11.2024 г. на Върховен административен съд по адм. дело 4625/2024 г. за отмяна на решение 32-219751/12.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е отказана поправка на митническата декларация, на основание чл. 173 от Регламент (ЕС) 952/2013 и преписката е върната на митническия орган за ново произнасяне по искането за поправка. В резултат на поправката на митническата декларация, Лидикар ООД не е декларатор по смисъла на чл. 5, т. 15 от Регламент (ЕС) 952/2013 и солидарен длъжник по смисъла на чл. 77, § 3 от същия регламент. При тези обстоятелства, следва да се приеме, че не е изпълнено твърдяното от молителя основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение - отменен акт на държавно учреждение, на който е основано съдебното решение. Поправката на митническа декларация по реда на чл.173, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 не може да се приеме за отмяна на акт, по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Митническата декларация не е акт на митническо учреждение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 5, т.12 от МКС митническа декларация" означава актът, с който дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Предвидената в чл. 173, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 поправка на митническата декларация е изключение от принципът за неоттегляемост на митническата декларация и следва да се тълкува стриктно. (в този смисъл решение от решение на Съда на ЕС от 8 юни 2023 година по дело C-640/21, т. 40, 41 и 42 и цитираната практика). От друга страна от данните по делото се установява, че отмененият акт е решението от 12.06.2023 г. на митническия орган, с което е отказано извършването на поправка на митническата декларация, но съдебното решение по адм. дело 4306/2024 г. не е основано пряко на този акт. От страна на Лидикар ООД в съдебното производство по това дело не са релевирани факти свързани с допусната грешка в декларирането на вида представителство, която засяга солидарната му отговорност, нито е искано спиране на делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК до приключване на производството по оспорване на отказа за поправка на митническата декларация. Основателни са и доводите на директора на ТД Митница Бургас, че поправка на митническата декларация се извършва с решение на митническия орган, което има действие от датата на връчването му съгласно чл. 22, § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неоснователно молителят се позовава на чл. 172, § 2 и на чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, които уреждат действието на разпоредбите относно митническия режим по смисъла на чл. 5, т. 16 от кодекса и момента на възникване на митническото задължение. По тези съображения, следва да се приеме, че молбата на Лидикар ООД, гр. Бургас в частта, в която иска отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело 4306/2024 г., с което е отменено решение 1222/13.02.2024 г. на Административен съд - Бургас, по адм. дело 1966/2023 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството - молител срещу решение 32-601694/23.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода от спора, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за производството по отмяна в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,