Решение № 5322 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11616/2018 г.

Решение № 5322 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11616/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Коларска от [населено място] срещу Решение № 4960 от 23.07.2018 г. по адм. д. № 4132 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2 от 27.02.2017 г. на Общото събрание на съдиите в Специализиран наказателен съд /СпНС/ в частта, с която е освободена предсрочно от задълженията й на съдебен заседател при СпНС, на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/. Изложените съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното съдебно решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: нарушения при прилагането на чл. 146 от АПК във вр. с чл. 71, ал. 2 и 3 от ЗСВ и на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 34 от АПК. Претендира и разноски. Ответникът- Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд- гр. С., не е ангажирал становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Производството пред Административен съд С. - град е започнало по жалба на М. Коларска от [населено място], с правно основание чл. 149, ал. 5 от АПК, с искане да бъдат обявени за нищожни два акта: решение на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд (ОСС при СпНС), обективирано по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г., в частта, с която жалбоподателката е освободена предсрочно от задълженията на съдебен заседател в СпНС; решение на Общото събрание на съдиите от А. С. наказателен съд (ОСС при АСпНС), обективирано в протокол от 10.03.2017 г., с което избраната съдебна заседателка М. Коларска е освободена предсрочно на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ. Определението от 10.05.2018 г., с което Административен съд С. – град е разделил производството по жалбите срещу двата акта за разглеждането им в две отделни производства, е необжалваемо пред по-горна съдебна инстанция. Определението не е преградило по-нататъшното развитие на съдебните производства по оспорване на актовете, а обжалваемостта му не е изрично предвидена от закона - чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК. Въпреки че е налице съдопроизводствено нарушение на чл. 210, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в производството, тъй като жалбите са подлежали на разглеждане по един и същи ред и за тях са били приложими едни и същи разпоредби на ЗСВ, регулиращи статута на съдебните заседатели, това нарушение не е съществено. Поддържаното в касационната жалба становище, съгласно което двата оспорени акта пораждат заедно търсения правен резултат и представляват осъвместяване на компетентност, е неправилно. И с двата акта лицето е било освободено от длъжност като съдебен заседател в Специализирания наказателен съд на едно и също основание, но от два различни органа, действащи като административни. Всеки един от двата акта има самостоятелно правно действие и може да бъде обжалван отделно от другия. По този начин пътят на съдебна защита на оспорващата не е бил преграден и тя е получила възможност да защити правата си в надлежно съдебно производство по реда на АПК. Производството по вече образуваното дело е продължило в частта по жалбата срещу решението на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд, обективирано по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г. Решението има белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е изключен с изрична законова разпоредба от съдебен контрол и поради това е обжалваем по реда на АПК. С подадената жалба, на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, е отправено искане към съда да прогласи нищожността на Решение на ОСС на СпНС от 27.02.2017 г. С постановеното съдебно решение Административен съд С. – град е приел, че решението за освобождаване на положилия клетва съдебен заседател е прието от компетентен орган. Понятието "съответното общо събрание" по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗСВ не се отнася до общите събрания по чл. 68 б, а до общите събрания на съдилищата, в които изпълняват функциите си съдебните заседатели. Съдът е приел, че ако е имал предвид общото събрание на съда по чл. 68 б от ЗСВ, то законодателят би използвал словесната конструкция, визирана в нормата на чл. 67 а от ЗСВ, а именно - "общите събрания по чл. 68 б". Функциите по назначаването на съдебните заседатели, до момента на полагането на клетва, са предоставени на общото събрание по чл. 68 б от ЗСВ. След полагането на клетва и започването на изпълнението на възложените от закона функции правомощията по чл. 70 и чл. 71 от ЗСВ са възложени на председателя и общото събрание на съдиите, в което работи съответният съдебен заседател. Така постановеното решение е неправилно. Извършеното тълкуване на разпоредбите на глава четвърта, раздел втори от Закона за съдебната власт, е в нарушение на принципите на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 4, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК. Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б.. Разпоредбите на раздел втори с наименование Съдебни заседатели, глава четвърта от ЗСВ, нееднократно препращат към "съответния" съд или "съответното" общо събрание. С чл. 68 б, т. 1 - 3 от ЗСВ е предвидено съдебните заседатели да се избират от общото събрание на съдиите от съответния по-горен съд по отношение на първоинстанционния съд, в който съдебните заседатели участват при разглеждане на някои видове дела. За специализирания наказателен съд с точка 3 е предвидено, че съдебните заседатели се избират от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд. Не съществува разпоредба, предоставяща компетенции на общото събрание на съдиите от първоинстанционните съдилища във връзка с броя, подбора или прекратяване на мандата на съдебен заседател. На основание чл. 67 а от ЗСВ именно общите събрания по чл. 68 б определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид: 1. броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели; 2. становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела. На председателите на окръжните и апелативните съдилища и на апелативния специализиран наказателен съд разпоредбата на чл. 67 б от ЗСВ възлага задължение в срок от 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели да съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани. Специално създадена комисия в окръжните, апелативните и на апелативния специализиран наказателен съд по реда на чл. 68 д от ЗСВ извършва проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети. Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 67, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 67 а брой, председателят на съответния съд – а това е председателят на съответния по-горен съд, който е създал комисията - изпраща искане до общинските съвети за попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането. На основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда при възникване или установяване на обстоятелство по чл. 67, ал. 3 от ЗСВ. Логическото и функционално тълкуване на нормативната уредба води до извод, че компетенциите по чл. 71 от ЗСВ за предсрочно освобождаване на съдебен заседател са предоставени на "съответното общо събрание" по чл. 68 б от ЗСВ, което определя броя на съдебните заседатели и което избира съдебните заседатели. Предложението се прави от председателя на съда по чл. 68 б от ЗСВ, в който се извършва и проверката по чл. 68 д от ЗСВ за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели. Всички предоставени от закона правомощия на съответното общо събрание на съдиите от първоинстанционния съд и неговия съответен председател са свързани с изпълнението на функциите на съдебния заседател в съответния първоинстанционен съд – чл. 66, ал. 2, чл. 68 д, ал. 2, чл. 72, чл. 74 от ЗСВ. Ако се приеме по пътя на тълкуването, че в хипотезите на чл. 71, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗСВ волята на законодателя е била избраният съдебен заседател да бъде предсрочно освобождаван поради несъвместимост със законовите изисквания от общото събрание на съответния първоинстанционен съд, в който изпълнява функциите си, би се стигнало до дописване на закона чрез правораздаване. За предсрочното освобождаване на жалбоподателката Хашъмова на същото основание като съдебен заседател в СпНС е издадено решение от Общото събрание на съдиите от А. С. наказателен съд, обективирано в протокол от 10.03.2017 г., което е предмет на разглеждане в отделеното съдебно производство. По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата с искане за обявяване на нищожност на взетото от ОСС при СпНС решение на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ, е основателна. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспореното решение се обяви за нищожно като издадено от некомпетентен орган. С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса за касационното производство. В първоинстанционното производство не са претендирани разноски и не е представен списък на разноски, а в касационното не са налице доказателства за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,