Решение № 3809 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2020 г.

Решение № 3809 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9944/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Ямбол, чрез процесуален представител ст. Юрисконсулт Д. Б. против решение № 977/30.07.2020 г., постановено по адм. д. № 2651/2019 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 19 от 04.10.2019 г. год., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" Ямбол. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че имот № 2006 – съсобствен на З. Т. и нейния съпруг и наличен преди датата на сключване на договора следва да бъде включен при изчисляване икономическия размер на стопанството. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – З. Ибрямова Т., чрез адв. К. в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения пред АС-Бургас акт за установяване на публично държавно вземане е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лева, представляващо второ плащане и е определено на З. Т. задължение в размер на 19 558 лева, представляващо първо плащане по договор № 02/06/3/0.0.3319 от 22.08.2018 г. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение от страната по сключения с ДФ "Земеделие" договор по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Правното основание за издаване на акта са разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредба № 10/2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства", Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора за финансова помощ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и 166 от ДОПК, чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП. Между З. Ибрямова Т. и ДФ"Земеделие" е сключен договор на 22.08.2018 г., в бизнес плана по който земеделският стопанин се е задължил да увеличи икономическият размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в стандартен производствен обем /СП0 към подаване на заявка за второ плащане, което е направено на 06.06.2019 г. В изпълнеие указанията, дадени с уведомително писмо на ОД-Ямбол от 11.07.2019 г. от З. Т. са представени нот. акт от 22.01.2013 г. и удостоверение за сключен граждански брак. Органът е приел, че имот № 14057.2.6 не отговаря на критериите за допустимост съгл. чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства", тъй като този имот е придобит преди сключване на договора с ДФЗ, поради което не следва да бъде включен в изчисляването на увеличението на икономическия размер на стопанството на ползвателя и в резултат увеличението на икономическия размер на стопанството, изчислено в СПО е 1832, 83 евро, което е под задължителния минимум 2000 евро, измерен в СПО не е достигнато. При тази фактическа установеност, е издаден АУПДВ, който е отменен от съда като незаконосъобразен. Съдът не е възприел изводите на издателя на оспорения пред него АУПДВ, че на основание чл. 37, ал. 8, т. 2 от наредбата имот № 14057-002-006 в землището на [населено място], Община Поморие е недопустим за подпомагане, водещо до липса на увеличение на икономическия размер на стопанството към крайната дата. По делото не са представени доказателства, че Н. Т. съпруг на ползвателя на помощта е регистриран като земеделски производител към датата на подаване на заявката за второ плащане и към издаването на АУПДВ. Решението е правилно. Според чл. 37, ал. 8, т. 2 от наредбата към датата на заявката за второ плащане при изчисляване увеличението на икономическият размер на стопанството не се включва земята, която към подаване на заявлението за подпомагане е била собственост или ползвана на друго правно основание от съпруга на земеделския стопанин. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатът трябва да е собственик, наемател и/или арендатор на цялата налична в земеделското стопанство земя. Според чл. 5, ал. 5 от наредбата цялата налична в земеделското стопанство земя по ал. 2, т. 4 трябва да се стопанисва от кандидата. По чл. 5, ал. 10, т. 1 от същата наредба не се счита за изпълнено условието по ал. 2, т. 3, когато съпругът/съпругата на кандидата физическо лице има отделно земеделско стопанство като собственик и общият сбор на икономическия размер на земеделските стопанства надвишава 7999 евро СПО, общият сбор се изчислява на база, равна пропорционално на процентите собственост. Съгласно чл. 5, ал. 11 от наредбата при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал. 2, т. 3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя. Предвид чл. 5, ал. 10, т. 1 от наредбата няма забрана имот на съпругът да е включен в земеделското стопанство на З. Т., ако съпругът й няма отделно земеделско стопанство, както е в процесния случай. Сравнена нормата на чл. 5, ал. 10, т. 1 с чл. 37, ал. 8, т. 2 от същата наредба води до извод, че ограничението в чл. 37, ал. 8, т. 2 за участие на имот на съпруг без земеделско стопанство за получаване на второ плащане надхвърля условията за кандидатстване по чл. 5, ал. 2, т. 4, ал. 4, 5, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от наредбата, които позволяват в икономическия размер на стопанството да участва цялата земя обработвана от земеделския стопанин, включително земя на съпругата, включена в стопанството, ако съпругата няма отделно стопанство. По делото категорично няма данни съпругът Н. Т. да има отделно земеделско стопанство, поради което предвид допустимостта по чл. 5, ал. 10, т. 1 от наредбата имот на съпругът, който няма отделно земеделско стопанство, няма пречка да участва при изчисляване икономическия размер на стопанството. Правилно е прието от съда, че АУПДВ е незаконосъобразен. С насаждението на 3, 5 дка дрян е изпълнена заявката по бизнес плана за увеличение с поне 2000 евро на СПО. Според чл. 5, ал. 8 от наредбата икономическият размер на стопанството, измерен в СПО се изчислява по таблицата в приложение № 1. Според заключението на вещото лице при включване в стойността на стопанството на имот № 14057-002-006 от 3, 5 дка, засаден с дрян, води до увеличение на икономическия размер на стопанството с 4959, 5 лв. /2 536, 83 евро/, надхвърлящи обещаните в бизнес плана 2000 евро. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация не е сторил разноски по делото, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,