Решение № 11110 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2019 г.

Решение № 11110 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 1293 от 28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 7736/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспореното пред съда нейно решение, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Топлофикация - Бургас" ЕАД, в писмен отговор на касационната жалба, писмена защита и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение, по жалба на "Топлофикация – Бургас" ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР в частта му по т. 4, с която по отношение на дружеството се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциална цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението, както и са присъдени направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон при определяне на ценообразуващите елементи разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове, разходи за ремонт, разходи за заплати и възнаграждения, норма на възвръщаемост на привлечения капитал. Съдът е приел, че КЕВР незаконосъобразно е определила на дружеството размер на разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии в противоречие с принципа на чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, тъй като не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което от своя страна има за последствие увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния. Според съда комисията неправилно е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период, вместо за предстоящия регулаторен период, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период. Относно възприетите в обжалваното решение разходи за ремонти съдът е приел, че комисията не е извършила дължимия се анализ относно действително дължимите се такива за периода на регулиране, което рефлектира върху дейността на дружеството жалбоподател. Относно разходите за заплати и възнаграждения, съдът е приел, че регулаторният орган е коригирал заявените от дружеството разходи за заплати и възнаграждения в рамките на установеното в т. нар. общ подход увеличение от 10 %, като не е съобразил конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, с което е нарушил принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, доразвити в специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия. Прилагайки един и същ процент на увеличение спрямо всички дружества от сектора, КЕВР не отчита спецификите на всяко конкретно дружество и респективно не позволява дружествата със заплати по-ниски от средномесечните за сектора да наваксат и достигнат тези нива. По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е приел, че регулаторният орган при утвърждаване на същата е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания - НВ, а въз основа на лихвените нива за предходната година. Последното, според съда е в нарушение на т. 40 и т. 41 от Указания - НВ, както и на предвидения в чл. 31, т. 4 ЗЕ принцип, че цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред КЕВР е образувано по заявление от "Топлофикация – Бургас" ЕАД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия: цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 67. 96 лв. /MWh; цена на комбинираната електрическа енергия 170. 75 лв. /MWh, включваща индивидуална цена на комбинираната електрическа енергия – 132. 75 лв. /MWh и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ – 38 лв. /MWh, изчислени при цена на природен газ – 378. 37 лв. /MWh. По справка № 1 "Разходи" по доклад от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и дирекция "Правна" са извършени следните корекции: разходите за ремонт са коригирани от 2 100 хил. лв. на 890 000 лв. поради липса на обосновка за разходите за ремонтни дейности, включващи детайлизиране на разходите по отделни позиции, основание на ремонта, както и обосновка и доказателства за източниците на финансиране, в съответствие с т. 1. 2 от общия подход; разходите за заплати и възнаграждения и съответните начисления, свързани с тях по действащото законодателство, са коригирани от 2 635 хил. лв. на 2 487 хил. лв., или със 148 хил. лв., поради значително изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 г. в отрасъл "Енергетика" съгласно данни на НСИ, съобразно текущ финансов резултат печалба в размер на 4 435 хил. лв., при печалба 3 326 хил. лв. за предходната година, в съответствие с т. 1. 3 от общия подход; разходите за емисии парникови газове (С02) са коригирани от 1 954 хил. лв. на 742 хил. лв., или с 1 212 хил. лв. по-малко, като реално закупените количества от дружеството през 2017 г. в размер на 42569 t се умножат по икономически обоснованата цена на емисиите за 2017 г. от 8, 91 евро/t, съгласно т. 13 от общия подход. В справка № 2 "РБА" оборотният капитал е изчислен съгласно т. 32 от Указания-НВ и т. 2 от общия подход, като 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации. В справка № 3 "Норма на възвръщаемост на капитала" нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е коригирана от 8. 09 % на 3, 91 %, в съответствие с т. 41 от Указания-НВ и т. 3 от общия подход. В справка № 4 "ТИП в производството" разходът на природен газ в комбинираната част на централата е коригиран с 300 knm3, до достигане на общата енергийна ефективност на използваната електрическа и топлинна енергия на отчетената стойност през 2017 г. в съответствие с т. 5 от общия подход. След публикуване на доклада "Топлофикация Бургас" ЕАД е изразила писмено становище по редуцираните с него разходи. След проведено на 31.05.2018 г. открито заседание за обществено обсъждане КЕВР е приела Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, като в частта му по т. 4, КЕВР е приела следните цени за следващия ценови период от 01.07.2018 г. за "Топлофикация Бургас" ЕАД: 1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) – 167. 28 лв. /MWh; 2. Премия по чл. 33а от ЗЕ (без ДДС) – 96. 63 лв. /MWh; 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) – 66. 83 лв. /MWh; 4. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1 и т. 3: Необходими годишни приходи – 27 133 хил. лв., в т. ч.: Разходи – 25 876 хил. лв., от които условно-постоянни – 6 436 хил. лв. и променливи – 19 440 хил. лв.; Регулаторна база на активите – 16 896 хил. лв.; Норма на възвръщаемост – 7. 44 %; Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство – 107 037 MWh; Топлинна енергия с топлоносител гореща вода – 138 101 MWh. Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация - Бургас" ЕАД пред Административен съд София град по реда на чл. 13, ал. 9 ЗЕ. В развилото се производство съдът е приел съдържащите се в административната преписка доказателства, както и е допуснал и приел комплексна съдебна експертиза. Въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение съдът е направил и своите правни изводи относно приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството. Административният съд е изложил подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция в съответствие с чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Позовавайки се на дерогацията по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, съдът правилно е приел, че в тази част оспореното решение на регулатора противоречи на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Това е така, защото КЕВР не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния, като е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. Съдът правилно е приел, че е икономически обосновано разходите за емисии да се включват в цените за периода, за който са относими, на база прогноза, като в следващия регулаторен период може да се извърши тяхната корекция до реалния им размер. Всички икономически обосновани разходи, включително разходите за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат прогнозни за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период. Съдът правилно е приел, че на основание Директива 2009/29/ЕО топлофикационните дружества получават разпределяне на безплатни количества квоти за емисии на парникови газове, но тези квоти, съгласно схемата за безплатно разпределение намаляват ежегодно за всички оператори на инсталации. По силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата задължава операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията. За неизпълнение на изискванията на тази разпоредба на операторите на инсталацията се налага имуществена санкция за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. Именно въз основа на тези си законови задължения жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи. Видно и от комплексната технико-икономическа експертиза, вещите лица установяват, че съгласно схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове по силата на дерогация по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, получаваните от операторите на инсталации безплатни квоти ежегодно намаляват, което води до необходимост за закупуване на емисионни квоти в по-голям размер спрямо отчетените за предходния период. Както вече се посочи, съгласно чл. 48, ал. 1 ЗОИК, топлофикационните дружества, включително "Топлофикация - Бургас", имат задължението за предаване на определено количество квоти за емисии на парникови газове, равняващо се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година. В случай на недостиг на квоти, т. е. при необходимостта да се предадат емисионни квоти над разпределените безплатни такива по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2003/87 ЕО от 13 октомври 2003 година, за дружеството е налице задължение да ги закупи, което се явява съответен разход. КЕВР не признала заявения от дружеството разход в противоречие на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Установено е въз основа на СТИЕ, че разликата между прогнозните емитирани въглеродни емисии при производството на дружеството през 2018 г. (73 565 t С02) и предварително разпределените безплатни квоти по дерогации по чл. 10а и чл. 10в от Директива 2009/29/ЕО (23 959 t С02) оформят недостиг на квоти, възлизащ на 49 606 единици квоти, който трябва да бъде закупен от дружеството през новия ценови период. По отношение на заявените от дружеството за ценовия период прогнозното количество емисии – 73 565 t (вкл. безплатни и за закупуване) в оспореното решение на КЕВР не са изложени мотиви, както и в съдебното производство не са оспорени данните по СТИЕ. Съществен е спора по определената от КЕВР средно претеглена цена на квоти в размер на 8, 91 евро/t. От една страна са данните изложени в решението на КЕВР, а именно, че в края на 2017 г. постигнатата цена е в размер на 7, 07 евро/t, а през първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава значително повишение на цените на пазара, които варират от 7, 79 евро/t до 12, 37 евро/t, като среднопретеглената им стойност е в размер на 9, 69 евро/t. Също така по данни на КЕВР е отчетено, че в годишен аспект, ако се използват историческите данни относно волатилността на цените се очаква, те да са в диапазона 8, 40 евро/t - 13, 60 евро/t през процесния ценови период. От друга страна съгласно заключението на СТИЕ по данни на Европейска енергийна борса (ЕЕХ - European Energy Exchange) цената за продажба на квоти на първичен пазар през м. януари 2018 е била в диапазона 8 €/тон - 9 €/тон, като следва тенденция на увеличение през цялата 2018 година. Към средата на годината в края на м. юни 2018 г. (преди постановяване на Р. №Ц-10) е на нива около 15 €/тон, през м. октомври 2018 достига 20 €/тон, следват колебания през м. октомври и началото на м. ноември 2018 г. на нива между 16 и 19 €/тон, след което достига и преминава нивото от 20 €/тон. Изчислената от СТИЕ среднопретеглената цена, на база приходи и търгувани обеми, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., е 15, 34 €/тон, като за първото полугодие на 2018 г. е 12, 06 €/тон, а за второто полугодие среднопретеглената цена е 19, 05 €/тон. От началото на 2019 г. цената продължава да се покачва и среднопретеглената цена за периода от 01.01.2019 г. е 22, 90 €/тон. Установено е също, че със Заповед № Е-РД-16-436 от 02.08.2018 г. на министъра на енергетиката - за периода на 2019 г. референтната цена е в размер на 8, 93 евро/тон. Тези референтни цени са определени на база "сетълмент" цените от борса InterContinental E. (ICE) и се прилагат единствено за целите на националния план за инвестиции, но не и за целите на ценообразуването при регулиране от КЕВР и са посочени за показване тенденцията за увеличаване на цените на квотите въглеродни емисии. Въз основа на данните за дружеството "Топлофикация – Бургас" ЕАД след приспадане на безплатни квоти за периода – 23 959 тона, квотите въглеродни емисии, които дружеството трябва да закупи през регулаторния период са 49 606 тона. Съгласно СТИЕ при покупна цена - приетата от КЕВР - 8, 91 €/тон (17, 43 лв. /тон), разходите за емисии нарастват на 1 455 440 лв., като при по-висока покупна цена за емисиите въглероден диоксид, в следствие увеличението на цената на борсата, разходите се увеличават – като при цена от 20, 00 €/тон (39, 12 лв. /тон) възлизат на стойност 1 940 587 лв. Посочените данни са обусловили извода на вещите лица, че разходите, които дружеството ще извърши, се увеличават с повишаване на цената и разликата над включените в цените разходи ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост. При тези данни и констатации правилно съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Правилно и законосъобразно съдът е съобразил разпоредбите на чл. 10а и по чл. 10в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО, както и прогнозните количества безплатни квоти, които са дължими на дружеството, както и прогнозното количество недостиг на емисиите, които дружеството трябва да закупи, за да бъдат предадени в регистъра до 30 април, следващ отчетната година, в изпълнение на задълженията по чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Обосновано съдът е приел, че дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни разходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че КЕВР е извършила цялостен анализ на установената тенденция за повишаване на борсовите цени, но и на нейната устойчивост. При възприет от самия регулатор диапазон от 8. 40 евро/тон – 13. 60 евро/тон е определена среднопретеглена цена от 8. 91 евро/тон, видно от мотивите на решението въз основа на предложението на други дружества. Вярно е твърдяното, че целта на Закона за ограничаване изменението на климата е намаляване на вредните емисии от парникови газове, но в обжалването пред съда решение КЕВР не е изложила обстоятелства, основаващи с оглед използваното гориво и технологичен процес за жалбоподателя да е налице възможност да го осъществи и в какъв обем. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за ремонт. Съдът е установил, че КЕВР е намалила разхода без подробен анализ на заявените за необходими от дружеството такива, съобразно характеристиката на използваните от него съоръжения и необходимостта от такива в конкретния период за всяко от тях. От изслушаната и приета по делото комплексна технико – икономическа експертиза се установява, че обслужванията и ремонтите на шестте газо-бутални двигателя на "Топлофикация – Бургас" ЕАД са технически необходими и обосновани съгласно препоръките на производителя с цел гарантиране на нормалната експлоатация на енергийните съоръжения и поддържане на предложения проектен ресурс. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че с решението си КЕВР не е дала отговор кои конкретни позиции и пера от предвидената ремонтна програма тя не признава, на база анализ на представените с предложението данни, а при необходимост да изиска и конкретизацията им. Приетото, че включената стойност за новия период е значително по-висока от отчетената стойност през базовата година само по себе си не основава наличието на необходимост от извършване на ремонти в новия период в заявения обем и стойност. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. При обективно съобразяване на фактите съдът правилно е приел, че КЕВР, прилагайки един и същ процент увеличение, без да отчита конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, е нарушила принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, както и специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия, като не е отчетена спецификата на всяко конкретно дружество и респективно не позволява на дружествата със заплати по-ниски от средномесечните за сектора да достигнат тези нива. Предвиденото увеличаване няма да преодолее съществуващото изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 г. в отрасъл "Енергетика", която е в размер на 1 769 лв., съгласно данни на НСИ. Правилно съдът е приел, че при прилагане на общия подход е нарушен принципът на чл. 23, т. 3 ЗЕ и по отношение на процесното дружество не е отчетено значителното изоставане от средната заплата за отрасъла. Видно от СТИЕ достигането на средна заплата за дружеството от 1345 лв. на месец при увеличение 10% няма да достигне посочените нива на заплати в отрасъла, нито ще бъдат достигнати през следващия ценови период, на който се позовава регулатора, предвид на това, че изоставането от останалите дружества в отрасъла не може да бъде достигнат при прилагане на общи подход и увеличение с 10% спрямо всички дружества. От заключението на СТИЕ се установява, че 10% увеличение на разходите за възнаграждения на всички дружества, не отчита пазара на труда в различните региони на страна. В тази връзка законосъобразно съдът е приел, че в тази си част решението на КЕВР е постановено в нарушение на чл. 23, т. 3 ЗЕ, след като регулаторът не осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия и не е отчита спецификата на конкретно дружество "Топлофикация – Бургас" ЕАД. Еднаквото третиране изисква не прилагане на един и същ процент увеличение спрямо всички дружества от сектор "Топлоенергетика", а изравняване на заплатите до средната за сектора, което означава различен процент в зависимост от спецификите на всяко дружество. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора. Установено е от съда, че "Топлофикация - Бургас" ЕАД е заявило "норма на възвръщаемост на привлечения капитал" в размер на 8. 09 %, като с оспореното решение на КЕВР е определен размер от 3, 91 %. По този ценообразуващ елемент съдът правилно е приел, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания - НВ, а въз основа на лихвените нива за предходния регулаторен период. За да достигне до този извод първоинстационният съд правилно е приложил материални закон въз основа на установените по делото обстоятелства, като е приел незаконосъобразност на корекцията в нормата на възвръщаемост. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила норма на възвръщаемост на привлечения капитал на база на статистически данни на БНБ към 31.12.2017 г. Правилно е приетото от съда, че е икономически необосновано статистическите данни за лихвените нива към декември 2017 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационните дружества в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. Включването в цените на норма на възвръщаемост на привлечения капитал под среднопретегления за жалбоподателя размер по правно обвързващи го договори за кредит с по – високи лихвени нива, води до намаляване на неговата възвръщаемост, поради което е в противоречие с изискването на чл. 31, т. 4 ЗЕ. Съгласно т. 40 и т. 41 от Указания – НВ, нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като среднопретеглената величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, като Комисията определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В настоящия случай видно от оспорения административен акт, КЕВР е коригирала нормата на възвръщаемост на привлечения капитал от 8. 09 % на 3, 91, спрямо пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12.2017 г. по данни от БНБ. Следователно правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечения капитал, въз основа на последната година, както и че не е икономически обосновано КЕВР да намалява всяка година нормата на възвръщаемост на база на промяната в лихвените нива за текущата година, тъй като енергийните предприятия нямат задължение да предоговарят сключени от тях договори с банки или финансови институции всяка година. Въз основа на това, включването в цените нормата на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия средно претеглен размер по силата на действащите договори за кредит, би довело до намаляване на неговата възвръщаемост, като получената разлика се покрива за негова сметка. В тази връзка регулаторният орган при връщане на преписката за ново разглеждане следва да изложи мотиви относно извършената корекция в частта по отношение приетата среднопретеглена норма на възвръщаемост с оглед спазване на принципа по чл. 31, т. 4 от ЗЕ – цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, както и прилагане на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5, като утвърди прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като прецени тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени, а самата оценка за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извърши въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международна практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираното предприятие при спазване принципите на регулирането по ЗЕ. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано е твърдението, че съдът е придал на експертизата смисъл и значение, каквито тя няма. Съдът е обсъдил и преценил същата в съвкупност с останалите доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна експертизата, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Несъстоятелно е и твърдението на касатора, че съдът е надхвърлил пределите на допустимия съдебен контрол, като се е произнесъл по целесъобразността на административния акт. Напротив, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на становищата на двете страни и на доказателствата по делото, е обосновал законосъобразни правни изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. От страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски, поради което не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение