Решение № 6915 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2009 г.

Решение № 6915 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на СО - район "Искър" срещу решение № 746 от 8.10.2008 г., постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 23-ти състав по адм. д. № 3983/2007 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответниците Петрунка Миланова Георгиева, Тодорка Миланова Арсова и Красимир Велинов Янкулов са подали писмено възражение, с което излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповеди № 566/5.06.2007 г., № 531/29.05.2007 г. и № 533/29.05.2007 г. С определение от 1.10.2007 г. съдът е разделил производството по делото, като предмет на оспорване по адм. д. № 3983/2007 г. е само заповед № 531 от 29.05.2007 г. на кмета на СО - район "Искър". С оспорения административен акт на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ имот № 10171, к. л. 508, м. "Герена", сега попадащ в УПИ I, кв. 2 по плана на НПЗ "Искър - Север" е определен като изцяло застроен. Заповедта е отменена частично по отношение на идентифицирани части от имот с площ от 520 кв. м и от 823 кв. м. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на заповедта в тези части, съдът е приел, че в тях няма застрояване по смисъла на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Изводът е направен след преценка на приета по делото съдебно-техническа експертиза. За останалата част съдът е приел, че има сграда, която ведно с необходимия сервитут правилно е определена като застроена част от имота, който ще се възстановява по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Решението е обжалвано само в частта, с която е отменен оспореният административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевирани касационни отменителни основания. Настоящият състав не приема довода, че решението следва да се отмени, тъй като съдът се е произнесъл по законосъобразност на административен акт, който не е бил предмет на това производство. Действително в съдебното решение, както в мотивите, така и в диспозитива съдът неправилно е посочил заповед с № 566/29.05.2007 г. Тази заповед касае определяне на застроената респ. свободната от застрояване част от имот № 10032, к. л. 532, 508 и по отношение на нейното оспорване е разпоредено разделяне на производството по делото. Мотивите и диспозитива на решението, независимо от погрешно посочения номер на заповедта, са относими към разглеждания спор относно застрояването на имот № 10171, к. л. 508. При това положение настоящият състав приема, че в случая става реч за допусната очевидна фактическа грешка в решението, която съдът следва да изправи по реда на чл. 175 от АПК. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващият съд относно наличие на застрояване в процесния имот. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с която съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. Не се оспорва, че административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед са спазени. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е следвало да даде заключение относно наличие на застрояване в имота, в това число и като направи оглед на място. Въпреки даваната от съда многократна възможност за осигуряване на оглед, това не е изпълнено. Поради тази причина с определение от 10.06.2008 г., съдът е разпоредил допусната експертиза да се извърши само с оглед наличните по делото доказателства. Именно по този ред е изготвено и заключението на вещото лице инж. Беатриче Христова. Съобразно това заключение в процедирания имот има само една сграда, отразена на скицата като МСБС, която ведно с прилежащия сервитут заема площ от 340 кв. м. За останалата част от имота - площ от 520 кв. м и 823 кв. м няма графични данни за застрояване. Заключението на тази експертиза не е било оспорено в производството пред административния съд, поради което решението е постановено при изцяло съобразяване с констатациите на вещото лице. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ ирелевантни са доводи относно регулационното отреждане на имота, законността на сградите, както и възможността за възстановяване на имота. Тези доводи са относими към произнасянето на съответната общинска служба по земеделие по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,