Решение № 8373 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2012 г.

Решение № 8373 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от кмета на район "Панчарево" на Столична община, против Решение № 5269/21.11.2011 г. на Административен съд София-град, по адм. дело № 283/2011 г. Касационният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение, с което е отменен мълчаливия отказ на кмета на район "Панчарево" на Столична община по заявление вх. № 94-Х-49/2/22.11.2010 г. от Христо Асенов Камбуров за издаване скица и оценка на имот № 819, кад. район 6108 по ПНИ на обед. м-ст "Терасите", землище на с. Герман, одобрен със заповед № РД-15-330/02.11.2005 г. на областния управител на област София, и е постановено преписката да бъде върната на кмета на район "Панчарево" със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - извършване на исканата административна услуга. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са обстойни съображения за така заявените пороци на решението, като основно се твърди, че не е бил длъжен да издава исканите документи, тъй като за разликата от 100 кв. м от процесния имот, които не са заплатени е необходимо да се извърши оценка или след като жалбоподателят подаде молба и проект за изменение на КП, тези 100 кв. м да се отделят от процесния имот. Ответната страна Христо Асенов Камбуров чрез пълномощник адв. Бакалов мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14-дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че подадената пред него жалба е основателна, а отказът - незаконосъобразен, тъй като в случая не са налице законови пречки за издаването на претендираните документи. За молителя е налице правен интерес от исканата услуга. Не намира приложение и чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ, тъй като административният орган не е представил доказателства за проведена процедура по чл. 19, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ, както и че процесният имот попада в територия по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според съда с горепосоченото заявление от 22.11.2010 г. жалбоподателят е поискал да му бъдат издадени документи от значение за упражняване на право в производство по § 30 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Постановление № 121 на Министерския съвет от 25 март 1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Видно от представените по делото писмени доказателства, първоначално е било образувано и незавършено производство по реда на § 5, ал. З от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията към ДВ, бр. 48/1995 г., понастоящем изменена. Издаването на документа, удостоверяващ плащането, и скицата, посочени в § 30, ал. 5 от ПЗР към ПМС № 121 представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията, която услуга съгласно чл. 21, ал. 4 АПК и § 8 от неговите Преходни и заключителни разпоредби представлява акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред. При така установеното, скицата, издадена от районната администрация въз основа на заявлението за извършване на административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и затова правомощията и компетенциите на административния орган, който не е участник в това производство, се изчерпват единствено и само с издаването на оценката, респ. скицата за имота - извадка от действащия КП, удостоверяваща неговия номер, площ, граници, местонахождение и пр., както и данните за собствеността му според регистъра. Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя по отношение на имота, за който наред с другите доказателства е представена и скицата, още повече, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК е оборима. Липсата на одобрен ПНИ и твърдения за процедура за одобряването му, също не би могло да послужи като основание за отказ за издаване на скица, като последната следва да се издаде съобразно действащия план за местността. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение счита, че този вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" Допълнителна разпоредба от Закона за администрацията, не може да бъде отказана. По принцип скица се издава въз основа на някакъв план, в който е обособен имота, за който се иска тази скица - помощен, кадастрален, регулационен, подробен устройствен, план за земеразделяне, карта на възстановената собственост, план на новообразувани имоти (ПНИ) и т. н. След като планът е действащ и не е отменен със следващ план, то скица се дължи на молителя. Съответния служител прави извадка от този план и отразява всички данни за имота, вкл. и кой е посочен за собственик. Отразяват се обективни технически данни, съдържащи се в съответната общинска служба, на която е възложено издаването на скици. Не се прави преценка на съдържащите се в преписката данни - само нотариусът в охранителното производство по чл. 587 от ГПК (чл. 483 стар ГПК) има правото да преценява дали са налице условията за придобиване на съответния имот по давност или да откаже с мотивиран акт. Освен това не е в правомощията на административния орган да прави изводи относно собствеността на имота - дали правото на ползване на ползвател върху предоставена земя е прекратено или е трансформирано в право на собственост чрез заплащане цената на земята, както и дали правото на собственост е възстановено на бивши собственици в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Издаване на скица по действащ план може да стане и преди приключване на производството по изработване и одобряване на плана на новообразуваните имоти. Предвиденият в чл. 19, ал. 11 (предишна ал. 10) от ЗСПЗЗ мораториум е отменен с изм. в ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г. Отделно от горното, в случая не се иска издаване на скица по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е неразделна част от заповедта, която от своя страна се издава въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, а скица от последния действащ план за тази местност, където се намира имота. Към касационната жалба не са приложени никакви писмени доказателства, които да доведат до други правни изводи, различни от тези, до които е достигнал и първоинстанционният съд и които се споделят и от настоящия състав на Върховния административен съд. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143 АПК жалбоподателя следва да заплати на ответника реално направените в касационното производство разноски за адвокатска защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,