Решение № 6791 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Централ" ЕООД със седалище в гр.Момчилград, обл.Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител адв.Л. Базлянков. Жалбата е срещу решение 1697 от 11.12.2024г., постановено по адм. дело 210/2024г. на Административен съд Кърджали, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Централ ЕООД срещу заповед РД-19-225/30.04.2024г. на кмета на община Момчилград, в частта, с която е прекратена процедура по провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на поземлен имот с идентификатор 48996.103.252 по КККР на гр.Момчилград. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, ал.1, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се обяви за нищожна, при евентуалност да се отмени, оспорената заповед РД-19-225/30.04.2024г. на кмета на община Момчилград, в частта за прекратяване на тръжната процедура за имот с идентификатор 48996.103.252, и да се върне преписката с указания. Ответникът кметът на Община Момчилград, чрез процесуален представител адв.А. Хасан, с писмен отговор и с писмени бележки, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира и за разноски пред настоящата инстанция. Останалите ответници - "Нова МГ" ЕООД, А. Р. С. и Е. С. Х., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Административен съд Кърджали е правилно. Предлага то да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали е било образувано по жалба на Централ ЕООД против заповед РД-19-225/30.04.2024г. на кмета на община Момчилград, в частта й, с която е прекратена процедура по провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на поземлен имот с идентификатор 48996.103.252 по КККР на гр.Момчилград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, поради което възражението за нищожност е прието за неоснователно. Счел е, че приетото от органа нарушение на чл.95, ал.4 Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград (НРПУРОИ) се установява от събраните по делото доказателства. А именно - според заключението на експерта, назначен в хода на административното производство е установено, че повече от пликовете и съдържащите се в тях ценови предложения, представени от участника Централ ЕООД, не са били оригинални документи, а преснимани цветни копия, което е породило съмнения относно проведената процедура. Съгласно предвиденото в Раздел III, т.7.3 от утвърдената тръжна документация, попълненото предложение за цена на имота се поставя в отделен малък, запечатан, непрозрачен плик, върху който се изписва наименованието на обекта на търга, името на участника или името на упълномощеното лице, в случаите на упълномощаване, завежда в деловодството на общината и се представя пред комисията в деня и часа за провеждане на търга. Според т.7.4 от тръжната документация, допълнения и изменения на подадени вече предложения не се допускат. В случая от извършената експертиза в административното производство било установено, че пликът, съдържащ ценово предложение за ПИ с идентификатор 48996.103.252 не отговаря на поставените в тръжната документация изисквания. Тази констатация се потвърдила и от заключението по допълнителната СТЕ в първоинстанционното съдебно производство. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка, спрямо релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни за законосъобразност на административния акт, като изводите на съда са направени въз основа на доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатира необоснованост на обжалваното съдебно решение. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от първостепенния съд извод за валидност на оспорения акт, а оттам и за неоснователност на искането на "Централ" ЕООД за обявяването му за нищожен. Следва да се посочи, че прогласяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не може да породи правните последици, към които е насочен. За да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за това, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред, така че по никакъв начин, включително ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /решение 4045/30.03.2021г., постановено по адм. дело 10649/2020г. по описа на Върховния административен съд/. В случая не се установява наличието на основания, обуславящия нищожността на атакуваната пред административния съд заповед на кмета на община Момчилград. Правилно административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Заповедта на кмета за прекратяване на тръжната процедура е издадена в рамките на правомощията му по чл.35, ал.6 от ЗОС, според която разпоредба въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор. В този смисъл са е и възложеното му с т.3 и т.4 от решение 36/19.02.2024г. на Общински съвет Момчилград. С тях е възложено на кмета на общината да извърши всички действията по организирането и провеждането на търга, както и издаването на заповед и сключването на договор за покупко-продажба. В правото на кмета на общината е да упражнява контрол върху законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото той разполага с правото и задължението да извърши всички действията по организирането и провеждането на търга, както и да вземе решение за определяне на спечелилия процедурата, той е този, който носи отговорност при незаконосъобразни фактически и правни действия. Затова и в неговите правомощия е той да извърши проверка дали участниците в конкурса са се придържали точно и стриктно към предварително оповестените условия и критерии. За кмета съществува възможността при констатирани нарушения да прекрати процедурата, когато тези нарушения са неотстраними и водят до опорочаване на резултатите от нея. Освен че е оправомощен да проведе процедурата, административния орган е задължен да стори това при съобразяване с въведените в тази връзка изисквания, гарантиращи спазването на принципите на прозрачност, конкурентно начало и защита в найвисока степен на интересите на общината. Тези изисквания не само не изключват възможността за прекратяване на открита от него процедура, но и го задължават да стори това при установяване на данни за допуснати в хода й нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност и опорочаващи крайния акт. Поради това са неоснователни възраженията на касатора, че заповедта е нищожна, евентуално - незаконосъобразна. По изложените съображения съставът приема, че атакуваното е правилно и при установената липса на отменителни основания следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на направените от него разноски по делото. На основание чл.143, ал.3 АПК искането на ответника кмета на община Момчилград за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Момчилград сумата от 1000 лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Относно направеното от касатора възражение за прекомерност, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на спора, същото е в рамките на нормативно установения размер, поради което не са налице основания за неговото редуциране. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,