Решение № 45 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2012 г.

Решение № 45 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр. Пазарджик (ПГСА), чрез пълномощника й адв. Хаджийски срещу решение № 393 от 19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 418/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално, за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че оспорената пред него заповед представлява индивидуален административен акт, а всъщност е покана за плащане на определена сума и предупреждение за предприемане на определени действия в случай на неплащане. Поддържат се съображения, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва заповедта, тъй като е завършил обучението си в същата гимназия. Поради това са налице основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК за оставяне на първоначалната жалба без разглеждане. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството, а алтернативно - да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Пономарьов като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът Виталий Владимирович Пономарьов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: С оспореното решение Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на Виталий Пономарьов заповед № УД-0199-67 от 31.10.2005 г. на директора на Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр. Пазарджик, с която на жалбоподателя е наредено в срок до 30.11.2005 г. като ученик в гимназията да заплати сумата от 1300 евро - размерът на средствата за дневна форма на обучение или да представи документ съгласно § 4, ал. 2 от ДР на ЗНП, в противен случай на същия няма да му се издаде удостоверение за завършен клас и ще бъде преустановено присъствието му в дневна форма на обучение в гимназията. За да постанови акта си, съдът е приел, че оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като представлява властническо волеизявление за заплащане на определена сума и създава задължения за жалбоподателя. Налице е и правен интерес от оспорването й, защото със същата се създават задължения за Пономарьов и непосредствено се засягат негови права, свободи и законни интереси. Решаващият състав е приел, че заповедта на директора на ПГСА - гр. Пазарджик противоречи на чл. 14 от ЕКПЧ, във вр. с чл. 2 от Протокол № 1 от същата конвенция, които с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ са част от вътрешното право на страната. Счел е, че разпореждането за внасяне на горната сума е израз на дискриминационно отношение, тъй като е мотивирано единствено от националния произход на жалбоподателя и качеството му на чужденец. Мотивиран по този начин, съдът е постановил акта си. Решението е правилно. Съответен на закона е изводът на административния съд, че оспорената заповед на директора на ПГСА - гр. Пазарджик представлява по същността си индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Цитираната разпоредба гласи, че административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Необходимият признак за властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля. Допълнителен признак съставлява непосредствената му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. В контекста на изложеното, процесната заповед безспорно е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като конкретното произнасяне на директора на професионалната гимназия е в изпълнение на нормата на чл. 147 от ППЗНП, поради което директорът се явява овластен от закона да действа като орган на изпълнителната власт, изразяващ властническо разпореждане и актът му е проява на изпълнително-разпоредителна дейност. Правилно решаващият състав е извел извод и за наличието на правен интерес у ответника по касационната жалба, тъй като издадената заповед непосредствено засяга правата и интересите му да продължи основното си образование. По изложените съображения, оплакванията на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение са неоснователни. Съответен на материалния закон е и изводът на административния съд за противоречието на процесната заповед с чл. 14 от ЕКПЧ във вр. с чл. 2 от Протокол 1 от същата конвенция. Последната е в сила за страната ни от 07.09.1992 г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията нейните норми имат предимство пред норми на вътрешното право, които им противоречат, както правилно е приел и административният съд. Разпоредбата на чл. 14 от ЕКПЧ гласи, че упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак, като съгласно чл. 2 от Протокол № 1 към същата конвенция на никого не може да бъде отказано право на образование. В конкретния случай, от съдържанието на процесната заповед се установява, че единствената причина, поради която на Пономарьов е определено да заплати таксата от 1300 евро за провеждане на обучението му е обстоятелството, че е чужд гражданин. Последното безспорно представлява дискриминация на лицето по признак "национален произход", с което са нарушени и правата му, залегнали в чл. 14 от ЕКПЧ във връзка с чл. 2 от Протокол № 1 към същата конвенция, в какъвто смисъл е и решението на решаващия състав. Неоснователни за оплакванията, наведени в касационната жалба, че административният съд не е изложил съображения относно правната природа на оспорената заповед, както и наличието на правен интерес от оспорването у ответника в настоящото производство. Обстоятелството, че съдът не е възприел тезата на касатора, не е равнозначно на необсъждане на възраженията на същия. Несъстоятелно е и оплакването, че Пономарьов няма правен интерес от оспорване на процесната заповед на директора на ПГСА, тъй като последният е завършил обучението си в 11-клас през учебната 2005 - 2006 г., а впоследствие е завършил и средното си образование. Това е така, тъй като в производствата за обезщетения задължителна предпоставка за допустимост на иска е административният акт да е отменен по съответния ред. С оглед изложеното обжалваното решение на Административен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд