Решение № 4346 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2016 г.

Решение № 4346 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 3476 от 20.05.2016 г. по адм. дело № 406/2016 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № 513 з – 8605/20.11.2015 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Н. Г. В. е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като са осъществени всички процесуални и материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд София – град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Правилно съдебният състав приема, че независимо, че е издадена от компетентния по смисъла на чл. 227 вр. чл. 159, ал. 1 ЗМВР орган, при спазване на изискванията за форма, заповедта следва да бъде отменена, тъй като не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на служителя на посоченото в акта основание. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по негово искане, след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако държавният служител не е упражнил това право. В случая В. отговаря на изискванията за пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО и не е упражнил правото си на пенсия, поради което служебното му правоотношение може да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР, ако направи искане в този смисъл. Такова искане действително е подадено (заявление с рег. № 10355 от 2.11.2015 г.) и прието органа на 20.11.2015 г. (резолюция в този смисъл върху документа). Преди приемането обаче искането е оттеглено от служителя изрично със заявление от 5.11.2015 г., достигнало до органа по назначаване на 10.11.2015 г. (отбелязване върху документа). При тези данни съставът на Административен съд София – град законосъобразно приема, че изискванията на чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не са изпълнени, тъй като искане за прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО от страна на служителя не е направено, с оглед обстоятелството, че волеизявлението в този смисъл е оттеглено. При правилно тълкуване на нормата на чл. 226, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 13, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, текст който следва да се приложи съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА с оглед липсата на разпоредби, уреждащи подобна хипотеза в ЗМВР, съставът на административния съд приема, че оттеглянето на подадено на заявление за прекратяване на служебното правоотношение може да бъде извършено преди или най-късно до получаването му от органа по назначаването. В случая оттеглянето на волеизявлението за прекратяване служебното правоотношение достига до директора на СДВР преди последният да е получил искането за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно искането за прекратяване на служебното правоотношение не поражда действие, поради което за органа по назначаване не са налице основания да се произнесе по него, а съответно липсват и предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение със служителя при условията на чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Ето защо като приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР и издадената в този смисъл заповед на директора на СДВР е постановена в противоречие с последния текст, първоинстанционният съд постановява съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми. Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,