Решение № 38 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2011 г.

Решение № 38 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), образувано по две касационни жалба, подадени от министъра на културата и Павел Иванов Цветанков от гр. София срещу решение № 6050 от 02.05.2011 г., постановено по адм. дело № 827 от 2011 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение, с което е отменен отказа за предоставяне на достъп за обществена информация на министъра на културата по т. 8 от заявление вх. № 97-00-0021 от 27.10.2010 г., изразен в решение изх. № 97-00-0021/10.11.2010 г., и е върната преписката на административния орган за произнасяне по искането и е отхвърлено оспорването на Павел Иванов Цветанков от гр. София, против отказа за предоставяне на достъп за обществена информация от министъра на културата по заявление вх. № 97-00-0021 от 27.10.2010 г., изразен в решение изх. № 97-00-0021 от 10.11.2010 г., в останалата му част, като неоснователно. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от министъра на културата чрез процесуалния си представител адв. Павлина Манчева, в частта му, с която е отменен неговия отказ по т. 8 от заявление вх. № 97-00-0021 от 27.10.2010 г. По съображения за неправилност на решението в оспорената му част, касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, се иска отмяна на решението и се претендират разноски. Втората касационна жалба е подадена от Павел Иванов Цветанков от гр. София. С твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се поддържа искане съдът да разпореди да му бъдат предоставени документи от регистрите на МК и научните архиви на музеите, доказващи собствеността, статута и начина на придобиване на Панагюрското златно съкровище от държавата, без да е уточнена обжалваната част от решението, т. е. същото се атакува в неговата цялост. Становището на всеки от касаторите по касационната жалба на другия жалбоподател е за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и предлага обжалваното решение да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав, по допустимостта на касационните жалби намира следното: Касационната жалба на министъра на културата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу частта от решението, неблагоприятно за последната, а разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалба на Павел Иванов Цветанков е недопустима в частта, в която се оспорва решението, в частта му, с която е отменен отказа за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 8 от заявлението, тъй като за Цветанков не е налице правен интерес от оспорване на акта в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая съдебният акт в тази част е в полза на касатора, поради което последният няма интерес от оспорването му. По тези съображения касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба е допустима като подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт, а разгледана по същество - неоснователна. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 97 - 00 - 0021 от 27.10.2010 г. Павел Иванов Цветанков от гр. София е поискал от министъра на културата да му бъде предоставен достъп до обществена информация относно статута, собствеността и начина на придобиване от държавата на Панагюрското златно съкровище, и е посочил в 9 точки нейния вид и начин на предоставяне. Министърът се е произнесъл по заявлението с акт, означен като решение, без номер и дата на издаване, с изх. № 97 - 00 - 0021/10.11.2010 г., издадено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, с което е предоставил достъп до информация по т. 7 и т. 8 относно подробен опис на всички гостувания на Панагюрското златно съкровище извън страната от 1994 г. до днес и броят на разрешените копия на съкровището за 2009 г., и свързаните с това документи. С процесното решение, на основание чл. 33 от ЗДОИ, е посочил, че Министерството на културата не разполагало с исканата информация за гостуванията на Панагюрското златно съкровище в чужбина от 1974 г. до 1993 г. включително, нито с точната сума на финансовите постъпления от всяко едно от гостуванията, както и че не разполагало с информация по т. 8 относно разрешените копия на Панагюрското златно съкровище за периода от 1950 г. до 2008 г. включително. С решението, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, административният орган е уведомил заявителя, че по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8 и 9 заявлението за достъп до обществена информация е изпратено по компетентност на Регионалния археологически музей - гр. Пловдив и на Историческия музей - гр. Панагюрище. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС-пето отделение е приел, че Панагюрското златно съкровище е заведено на 29.12.1949 г. в инвентарна книга № 1 на Археологически музей - гр. Пловдив с инвентарни номера от 3196 до 3204 г., а през 1974 г. е предадено в Националния исторически музей, където се намира и понастоящем. Извел е извод, че по отношение на него не съществувало задължение за извършване на идентификация по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗКН, съответно не съществувало задължение за вписването му в Регистъра на движимите културни ценности. Поради това в Министерството на културата не се съдържало информация и нямало как да бъде предоставена информация по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 9 от заявлението за достъп до обществена информация. Оттук е заключил, че административният орган правилно, в изпълнение на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, е изпратил заявлението на Цветанков по компетентност на Регионален археологически музей - Пловдив и Исторически музей - гр. Панагюрище. Решаващият състав е посочил, че относно т. 7 от заявлението, касаеща питане за всички гостувания на Панагюрското златно съкровище извън страната от 1974 г. до днес, министърът на културата е предоставил информация за гостуванията за периода от 1994 г. до подаване на заявлението. Отбелязал е че, че непредоставянето на информация за периода 1974 - 1993 г. не можело да бъде разглеждано като противоречие със закона, тъй като съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за Националния архивен фонд срокът за запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции е 20 години. Също така непредоставянето на информация относно точната сума от финансовите постъпления от гостуванията на съкровището извън страната, според съда, също не можело да бъде разглеждано като незаконосъобразно, тъй като за Министерството на културата не съществувало законово задължение за поддържане на подобна информация. С обжалваното решение е прието, че по отношение на предоставената с атакувания административен акт информация по т. 8 от заявлението жалбата е основателна. Съдът е посочил, че с тази част от решението е постановен отказ, който поради липса на достатъчно мотиви не може да бъде установено дали същият е законосъобразен или не. Изложените аргументи са, че от решението на административния орган не става ясно поради какви причини същият не разполага с информация относно издадени от него разрешения - такива не са били издавани за периода или информацията е изгубена, което води до извода, че е налице несъответствие между поисканата със заявлението информация и предоставената с решението. По тези съображения, отказът е отменен и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне по същество по т. 8 от заявлението за периода от 01.01.2005 г. до 27.10.2010 г. Така постановеното решение е законосъобразно. По делото няма спор за относимите към предмета на производството факти, касателно съществото на спора, а именно: съответства ли предоставената информация по т. 7 и 8 на поисканата със заявлението и изискванията на закона, вкл. и за отказа. Изводът на тричленния състав, че исканата от Цветанков информация е служебна, свързана с правомощията на Министерството на културата по опазване на културното наследство и за нея не съществуват ограниченията по ЗДОИ, е обоснован и законосъобразен. Правилно е прието, че в случая, с оглед характера и естеството на исканата обществена информация органа, до който е било отправено искането и в съответствие с разпоредбата на чл. 32 ЗДОИ, след като не разполага със същата, но има информация за нейното местонахождение, законосъобразно е препратил искането до компетентния орган, за което заявителят е бил надлежно уведомен. В този смисъл е и изискването по чл. 31 от АПК. Касационната жалба на министъра на културата е насочена срещу тази част от решението, с която е отменен отказа за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 8 от заявлението. Тричленният състав обосновано е приел, че отказът не е достатъчно мотивиран, което препятства възможността да се прецени законосъобразността на оспорения акт, като правните изводи в тази насока се възприемат изцяло от настоящия състав. При правилно прилагане на материалния закон, съдът е приел също така за незаконосъобразен постановения отказ относно точния брой на разрешените от министерството копия на Панагюрското златно съкровище за периода 1950 - 2010 г. и свързаните с това документи. В отговора по повод искането за броя на копията на Панагюрското съкровище, административният орган е предоставил копие от заповед, с която се разрешава изготвяне на 1 бр. копия, а за периода до 2008 г. сочи, че нямал информация. По същество не е изпълнено изискването на закона за мотивиране на отказа, което е изцяло в прерогатива на адм. орган и не може да се осъществи в съдебната фаза на производството. Доводите, че искането е препратено на Регионалния исторически музей - Пловдив, са неоснователни, с оглед извода за липса на мотиви. В тази връзка чл. 177, ал. 2 от Закона за културното наследство /чл. 32а, ал. 3 от Закона за паметниците на културата - отм./ предвижда, че копия на паметници на културата от световно и национално значение се изработват с разрешение на министъра, т. е. информацията по т. 8 се съхранява от министъра. Предвид изложеното съдът обосновано е отменил отказа в тази част и указанията му за връщане на административната преписка са правилни. Касационната жалба на Цветанков, в допустимата й част, т. е. срещу решението, в частта, с която е отхвърлено оспорването му относно исканата информация по т. 1 - 6 и 9 от заявлението е неоснователна, тъй като правилно е приложено правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ за препращане на заявлението -сезирания орган не разполага с исканата информация. Съгласно чл. 3,нормата се прилага за достъп до обществената информация, която се създава и съхранява от съответния орган, от което следва, че министърът на културата е компетентен да вземе решението, свързано с достъп до обществената информация, която се намира и съхранява във ведомството. Видно от приложеното решение за предоставяне на достъп до обществена информация по искането по т. 7 е предоставена наличната информация, за гостуванията за периода от 1994 г. до подаване на заявлението, а за периода 1974 - 1993 г. акта е съобразен с чл. 46, ал. 1 от Закона за Националния архивен фонд и визирания в него срок /20 години/. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи в Република България. Действително, за субектите по посочената разпоредба, какъвто несъмнено е и министърът на културата, е регламентирано задължението да предоставят информация, но само ако тя е създадена или съхранявана в кръга на тяхната компетентност, и е налична. Следователно в случаи като процесния, в които информацията нито е създадена, нито се съхранява от органа, от който е поискан достъпа, последният може законосъобразно да бъде отказан, при съобразяване с изискванията по чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ за писмено уведомяване на заявителя, които са изпълнени с препращането на заявлението на Цветанков по компетентност до директора на Регионалния исторически музей - гр. Пловдив. Относно т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8 и 9 от заявлението безспорно е установено, че по отношение на Панагюрското златно съкровище не съществува задължение за извършване на идентификация по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗКН, затова правилно тричленният състав е посочил, че не съществува задължение за вписването му в Регистъра на движимите културни ценности. Тези отношения се уреждат по Закона за културното наследство, а от данните по делото е видно, че Панагюрското златно съкровище е заведено от 1949 г. на Археологическия музей - Пловдив, а от 1974 г. - на Националния исторически музей. В подобна хипотеза органа има две възможности, уредени в чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ, а именно - когато не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението да препрати съответно заявлението, като уведоми за това заявителя, и когато не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение- в 14-дневен срок да уведоми за това заявителя. При положение, че в Министерството на културата не се съдържа такава информация, то следва, че няма как исканата информация, посочена в т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 9 от заявлението за достъп до обществена информация, да бъде предоставена. Видно от изложеното инвокираните от касатора доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, в оспорената част са неоснователни. Предвид изложеното и двете касационни жалби следва да се оставят без уважение като неоснователни, а обжалваното решение - в сила в неговата цялост, а касационната жалба на Цветанков, в описаната по-горе недопустима част - без разглеждане. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,