Решение № 10250 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2020 г.

Решение № 10250 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Краф Хоум" ЕАД /с предишно наименование "Краф груп" ЕАД/, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. Атанасов и адв. Бакалова, срещу Решение № 168/09.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5261/2019 г. по описа на Административен съд София- град. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. С подробни доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, както и отмяна на оспореното Решение №О-СО-6-Е0/17.04.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/- София. Ответникът- директорът на РИОСВ- София, чрез адв. Митева, оспорва касационната жалба както в депозирания писмен отговор, така и в съдебно заседание, излагайки съображения за неоснователност. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението, като постановено в съответствие с изискванията на чл. 91 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като извърши служебна проверка на правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящия касатор срещу Решение №О-СО-6-Е0/17.04.2019 г. на директора на РИОСВ- София, с което, на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, той е отменил постановеното от него Решение №СО-6- Е0/27.03.2019 г., с което е решено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план-Изменение на план за регулация и застрояване и изменение на улична регулация/ПУП-ИПРЗ и ИПУР/ за поземлени имоти с идентификатори 44224.5774.76, 44224.5768.630 и 44224.5775.27, м. "Попов рът", с. Локорско, район "Нови Искър", Столична община, с възложител "Краф груп" ЕАД. Съдебното решение е мотивирано с издаване на заповедта по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК от компетентния орган - издател на отмененото решение и спазена процедура. По делото е безспорно установено, че дружеството " Краф груп" ЕАД е собственик на три поземлени неурегулирани имота в с. Локарско, район "Нови Искър", Столична община, с идентификатори 44224.5774.76, 44224.5768.630 и 44224.5775.27. Със заявление, вх. №САГ17-ГР00-1854/16.08.2017 г. до Направление "Архитектура и градоустройство" на Столична община, е отправено искане за разрешаване изработване на проект на ПУП-ПРЗ за посочените имоти от КККР на гр. Нови Искър; изменение на плана за улична регулация за продължаването й с план за нова улична регулация, обслужваща новообразуваните УПИ по плана на м. "Попов рът", землището на с. Локорско; одобряване на задание за проект на ПУП, изготвено от дружеството. Имотите попадат в т. нар. "територии за далекоперспективно развитие", чието застрояване преди 2025 година се допуска въз основа на решение на Столичния общински съвет/СОС/. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община /ЗУЗСО/, това става при условие, че инвестиционните инициативи съответстват на предвижданията на общия устройствен план, обхващат изцяло или в значителна степен съответната устройствена зона и за тях е осигурено финансиране. В този случай предвидените инвестиции трябва да включват и средства за изграждане на необходимите съоръжения на техническата инфраструктура. С Решение № 363 по Протокол № 55 от 14.06.2018 г. на СОС, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 15 от ЗУЗСО, чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 124а, ал. 1, ал. 5 и ал. 7, чл. 124б от ЗУТ, чл. 16 и чл. 16а от ЗУТ, е допуснато устройството и застрояването преди 2025 г. въз основа на план за регулация и застрояване на имоти с идентификатори 44224.5774.76, 44224.5768.630 и 44224.5775.27., м. "Попов рът", землище с. Локарско, район "Нови Искър" и новопредвидената за осигуряване на достъп до тях улична регулация, попадащи в територия, определена с ОУП на СО за далекоперспективно развитие, като е разрешено да се изработи проект за подробен устройствен план при териториален обхват- цитираните поземлени имоти; изменение на плана за улична регулация, обслужваща новообразуваните УПИ. С решението на СОС е одобрено и заданието на "Краф груп" ЕАД за изработване на ПУП- ПРЗ в териториалния обхват на разрешението и е възложено изработването на проекта при спазване на одобреното задание и дадените задължителни предписания с решението. С Решение № 4806/09.07.2019 г. по адм. д. № 9185/2018 г. на Административен съд София- град, потвърдено с Решение № 5693/18.05.2020 г. по адм. д. № 12364/2019 г. на ВАС, е отменено Решение № 363 по Протокол № 55 от 14.06.2018 г. на СОС в частта му по т. 1, с която е допуснато устройството и застрояването преди 2025 г. въз основа на план за регулация и застрояване на имоти с идентификатори 44224.5774.76, 44224.5768.630 и 44224.5775.27., м. "Попов рът", землище с. Локарско, район "Нови Искър" и новопредвидената за осигуряване на достъп до тях улична регулация, попадащи в територия, определена с ОУП на СО за далекоперспективно развитие, и същото е прогласено за нищожно в частта му по т. 2, подт. 2. 1, изр. второ, с която се разрешава да се изработи проект за ПУП-изменение на плана за улична регулация между о. т. 330 а до о. т. 32 и от о. т. 282- о. т. 283 до о. т. 284 и по о. т. 282 до о. т. 395 за продължаването им с план за нова улична регулация, обслужваща новообразуваните УПИ, по плана на м. "Попов рът", землище с. Локарско, район "Нови Искър" поради липсата на материална компетентност на органа. Срещу Решение №СО-6-Е0/2019 г. от 27.03.2019 г. на директора на РИОСВ- София, по реда на чл. 88, ал. 3 от Закона за околната среда /ЗООС/, вр. с чл. 81 от АПК, е депозирана жалба до министъра на околната среда и водите от "Камико" ООД, П. Петров и Сдружение "Ловно- рибарско дружество София- Север", всички чрез адв. Вълков, което е дало основание на директора на РИОСВ- София да отмени своето решение, посочвайки, че срещу Решение № 363 на СОС има подадена жалба от посочените лица, следователно същото не е влязъл в сила административен акт и "Краф груп" ЕАД не притежава качеството "възложител на план или програма" по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на ЗООС, Първоинстанционният съд е посочил, че въпреки обстоятелството, че дружеството е възложител на план, в качеството си на собственик на имотите, предмет на този план, по см. на § 1, т. 21 от ДР на ЗООС, то той е такъв само до момента на одобряване на описаните ПУП- ИПРЗ и ИПУР. Аргументи за това се съдържат в чл. 81, ал. 1, т. 1 и чл. 82 от ЗООС, съгласно които екологичната оценка се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми. Освен това, според съда, след отмяната на Решение № 363 на СОС по т. 1, "по необходимост" отпада и т. 2. 1, изр. първо на същото решение, а качеството "възложител на план или програма" съвместява материалноправна предпоставка /собственик на недвижим имот или принципната възможност да въздейства върху имота/ и процесуална такава / да е налице производство по изготвяне или одобряване на ПУП/, което предполага производствата по ЗООС и ЗУТ да вървят паралелно, като първо приключи процедурата по ЗООС. Липсата на процесуалната предпоставка делигитимирало дружеството като "възложител на план или програма". Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, регламентираща правото на отзив на административния орган, предвижда, че в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни, т. е. дадена е законова възможност за корекция на надлежно оспорен административен акт от издателя му чрез упражняване на "самоконтрол" с оглед възраженията по редовно подадена жалба. В ал. 1, чл. 91 АПК е визирана възможността за оттегляне на оспорения акт, което еднозначно сочи, че правото на отзив може да се упражни само при подадена редовна жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен ефект. В случая, срещу Решение № СО-6-Е0/2019 г. от 27.03.2019 г. на директора на РИОСВ- София е депозирана жалба, подадена от "Камико" ООД, П. Петров и Сдружение "Ловно- рибарско дружество София- Север", приложенията към която безпротиворечиво сочат наличието на правен интерес по см. на чл. 83, ал. 1 и чл. 147 от АПК на жалбоподателите. "Камико" ООД е концесионер на находище с площ от 238 650 кв. м. от 2009 г., за срок от 25 години, като имотите на "Краф груп" ЕАД с ав непосредствена близост до концесионната площ. П. Петров е собственик на имот, съседен на процесните имоти, а "Ловно- рибарско дружество София- север" е изпълнител по договор от 06.08.2009 г. с ДГС- София, понастоящем "Югозападно държавно предприятие", за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 36, ал. 3, вр. с чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча, като процесните имоти попадат изцяло в територията на ловностопанския му район. По отношение на жалбоподателите е налице правен интерес да оспорват актовете на административния орган, защото се включват в хипотезата на чл. 83, ал. 1 от АПК и § 1, т. 25 от ДР на ЗООС "засегната общественост", както правилно е преценил първоинстанционният съд. Неправилен е обаче изводът му, че "Краф груп" ЕАД е загубил качеството"възложител на план или програма". Според легалната дефиниция на § 1, т. 21 от ДР на ЗООС, "възложител на план или програма" е лицето или органът, който е оправомощен да възложи изготвянето на плана или програмата. Кръгът на лицата, оправомощени да възложат изготвянето е посочен изчерпателно в специалната разпоредба на чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ, а това са заинтересуваните лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. Недвусмислена и еднозначна е и практиката на ВАС в това отношение - Решение № 8564/06.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2018 г., ІІ отд, Решение № 8774/11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15119/2018 г. и др. Това е и посоченото правно основание от Столичния общински съвет в Решение № 363 от 14.06.2018 г., с което е прието, че искането за разрешаване изработването на ПУП- ПРЗ е направено от заинтересувано лице, явяващо се собственик на имоти с идентификатори 44224.5774.76, 44224.5768.630 и 44224.5775.27, обвързано и с разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, която визира кръга на заинтересуваните лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения - собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, които са изчерпателно изброени в отделните хипотези на ал. 2 на същия текст - имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им, когато се допускат намалени разстояния и когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Съображения на тази плоскост за качеството "заинтересувани лица" са изложени и в Определение № 4914/27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2020 г., Определение № 5828/20.05.2020 г. на ВАС по адмд. № 3632/2020 г., Решение № 6428/01.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12086/2019 г., Решение № 6842/08.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2019 г. и др. Съгласно чл. 124а, ал. 7 от ЗУТ, искането за издаване на разрешение/допускане/ за изработване на проект за ПУП се придружава от задание, което хронологично предхожда разрешението за изработване на проект за ПУП и което е приложено към заявлението на дружеството. Следва да се посочи, че в ЗУТ е предвидена процедура за изготвяне на задание за план, която се осъществява само по чл. 125, ал. 2 от ЗУТ единствено от възложителя, като заданието, заедно с проекта за ПУП, са част от плана и програма по см. на § 1, т. 22 от ЗООС, т. е. поставеното от административния съд изискване да е налице само производство по одобряване на ПУП, а не изготвяне на задание или проект на ПУП, за да е налице качеството на възложител, представляват неоправдано стеснително тълкуване на нормата на § 1, т. 22 от ДР на ЗООС. В специалното екологично законодателство, и по- специално в ЗООС и Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, липсва норма, която да постави наличието на висяща процедура по изработване на ПУП като условие за започване и приключване на процедурата по преценка необходимостта от екологична оценка. Анализът на разпоредбата на чл. 8а от посочената наредба показва, че екологичното законодателство не обвързва понятието "възложител на план или програма" с наличието на влязъл в сила административен акт, с който се разрешава/допуска/ изработването на проект за ПУП, тъй като в писменото искане по образец, съгласно приложение № 4 до компетентния орган няма изискване за съдържаща се информация от такъв характер. В този смисъл и въведеното от административния орган/директора на РИОСВ- София/ изискване за наличие на влязъл в сила административен акт за разрешаване/ допускане/ изработването на проект за ПУП е в явно противоречие с общия за екологичното законодателство принцип, че всички процедури: по екологична оценка на планове и програми, по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения, по оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, се извършват на най-ранния възможен етап. Законодателят е приел в разпоредбата на чл. 82 от ЗООС, че оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми. Влязлото в сила становище или решение на компетентния орган е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата, което органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата съобразяват/ чл. 82, ал. 4 от ЗООС/, което категорично повелява, че екологичната оценка следва да се съвместява с процедурите, но не "изисква" наличието на влязъл в сила акт, с който се разрешава изработването на този план или програма. Доводи за това се съдържат в Решение № 17481 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2011 г. От съществено значение в настоящия случай е обстоятелството, че с оглед влязло в сила решение по адм. д. № 9185/2018 г. на Административен съд София- град, Решение № 363 по Протокол № 55 от 14.06.2018 г. на СОС по чл. 15 от ЗУЗСО не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на т. 2, подт. 2. 1, изр. 1 от него, с което е разрешено да се изработи проект за подробен устройствен план при териториален обхват- поземлени имоти 44224.5775.27., 44224.5774.76 и 44224.5768.630 от КККР на гр. Нови Искър, което касае и одобряването на задание за изработване на ПУП-ПРЗ в териториалния обхват на разрешението /т. 3/, неразделна част от решението. Необоснован е изводът на административния съд, че т. 2, подт. 2. 1, изр. 1 на Решение № 363 на СОС е отпаднала по необходимост заради отмяната на т. 1 на същото решение. До настоящия момент, видно и от приетото като доказателство по делото пред касационната инстанция писмо на главния архитект на Столична община от 22.06.2020 г., административното производство по адм. преписка, вх. №САГ17- ГР00-1854/201 г., с която е разрешено/допуснато/ изработването на ПУП- изменение на план за регулация и застрояване и изменение на план за улична регулация, м. "Попов рът", с. Локорско, район "Нови Искър" за урегулиране на ПИ с идентификатори 44224.5775.27., 44224.5774.76 и 44224.5768.630 от КККР на гр. Нови Искър, собственост на "Краф хоум" ЕАД/ предишно "Краф груп" ЕАД/, е висящо. Аргумент за висящността на производството е и правилото, че съдът нито одобрява актове по устройство на територията, нито може да замести административния орган в тези му правомощия и дейности, т. е. въпросът по приложението на чл. 15 от ЗУЗСО не може да се реши по същество от съда, доколкото преценката е в обхвата на чл. 169 от АПК. / Решение № 4583/12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2015 г., ІІ отд., Решение № 15049/17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2011 г., ІІ отд. и др./ Това обстоятелство безспорно обуславя качеството на "Краф груп" ЕАД на възложител по см. на § 1, т. 21 от ДР на ЗООС, тъй като е налице план в процес на изготвяне по см. на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС. Предвид изложеното, крайният извод на съда, идентичен с преценката на административния орган, че "Краф груп" ЕАД не е възложител по см. на § 1, т. 21 от ДР на ЗООС, е неправилен. С оглед гореизложеното, рещаващият правен извод на административният съд, че процесната заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 91 от АПК, се явява неправилен и решението следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, с което се отмени като незаконосъобразно Решение №О-СО-6-Е0/ 2019 г. от 17.04.2019 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- София. С оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, РИОСВ- София следва да бъде осъдена да заплати разноски на "Краф Хоум" ЕАД / с предишно наименование "Краф груп" ЕАД/. Предвид направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани, като за двете инстанции те възлизат на общо 2 000 лева, или по 1000 лева за всяка инстанция. Присъждат се и сторените разноски за двете инстанции за държавни такси в общ размер на 420 лева, като общата сума на разноските е в размер на 2 420 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,