Решение № 99 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2024 г.

Решение № 99 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2024 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ПБ Инвест 2015" ЕООД, ЕИК 203723791, със седалище и адрес на управление: община Плевен, [населено място], [улица], чрез адв. А. Върбев, против Решение № 4727/28.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2240/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва резултатите от извършения обмен по линия на международното сътрудничество и счита, че съдебното решение е постановено при погрешна преценка на данните за определяне на митническата стойност на декларираните за режим "допускане за свободно обращение" автомобили и мотоциклети. Твърди че съмненията на митническия орган относно договорната стойност на стоките в случая не са доказани. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което процесният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на деловодни разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие № 19 от 25.11.2024 г., разписка от 29.11.2024 г. и "списък разноски". Ответникът – директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници", оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище по същество. Отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност, прави бланкетно възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни оплаквания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред Административен съд – Пловдив е било Решение № 32-488335/24.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, чл. 70 във вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК, е отказано да бъде приета митническата стойност на стоките по дванадесет митнически декларации (МД) с получател "ПБ Инвест 2015" ЕООД; определени са нова митническа стойност на стоките и публични задължения за досъбиране на мито в размер на 16 268, 35 лв. и ДДС в размер на 30 683, 71 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Съгласно установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, поради възникнали съмнения относно точността на отразената митническа стойност на стоките за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., е осъществен последващ контрол на основание чл. 48 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 ЗМ. С писма от 08.08.2022 г., от 22.08.2022 г. и от 09.09.2022 г. от управителя на "ПБ Инвест 2015" ЕООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност по общо седемнадесет МД, съгласно чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Поради непредставяне на информацията от негова страна и след анализ на получените данни от американската служба "Митници и гранична охрана" с рег. № 32-201098/17.06.2022 г. и № 32-267242/10.08.2022 г., е констатирано, че обявената стойност от продавача К&В AUTO SALES Inc. при износа е значително по-висока от обявената при внос в страната. По отношение на автомобил марка Порше, модел "911" по МД от 06.08.2020 г. митническата администрация не е извършила корекции поради равенство на двете стойности. На следващо място в съдебното решение са дадени подробно данните за всеки от автомобил и мотоциклет и е направена съпоставка с получената информация от американските власти. Според мотивите на митническите органи, в документите за покупко-продажба не са посочени съществени реквизити като начин, срок на плащане и др., както и не са представени платежни нареждания за плащане на задълженията на продавача. С писмо № 32-161629/28.04.2023 г. дружеството-касатор е уведомено по реда чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) № 952/2013 за предстоящото издаване на решение от митническия орган. В указания срок на 18.05.2023 г. е било депозирано възражение. За изясняване на фактическата обстановка, по искане на жалбоподателя по делото, е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с. з. на 16.04.2024 г. Заключението е кредитирано като обективно и безпристрастно изготвено, съответстващо с останалите доказателства по делото. За да отхвърли жалбата срещу административния акт, решаващият съд е обосновал заключение за издаването му при спазване на процедурата за извършване на последващ контрол при декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и приложимото материално право. Изложени са мотиви за неоснователност на оспорването на 12 броя митнически декларации, предвид подаването им от името на самия жалбоподател. В тази връзка е отбелязано, че в хода на делото не е оспорен полученият отговор от американските власти (приет и в превод на български език), представляващ официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по установена форма и ред. Направени са изводи, че събраните доказателства в хода на административното производство са достатъчни за установяване на обстоятелството, че декларираната митническа стойност не е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при тяхната продажба за износ с местоназначение за България и за правилно определяне на държавните вземания за досъбиране. Обжалваното решение на Административен съд – Пловдив е валидно, допустимо, но неправилно. Между страните не е налице спор по фактите и същите са възприети правилно в първоинстанционното решение. Спорът е правен и касае преценката дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по вторичните методи, дефинирани в чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 и като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от този регламент; и спазили ли са правилата на чл. 144 Регламента за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения внос. Настоящата съдебна инстанция не споделя крайното заключение за законосъобразност на Решение № 32-488335/24.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна. В тежест на митническата администрация е да установи, при условията на пълно и главно доказване, релевантните факти и обстоятелства по приложението на материалния закон. Приетото от административния съд е в противоречие с трайната практика на ВАС и тълкуването на израза "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Необосновано митническият орган е счел, че данните в предоставената от американските власти информация за декларираната износна стойност на моторните превозни средства в случая са достатъчни – в този смисъл са Решение № 12400/18.11.2024 г. по адм. дело № 5911/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 13477/11.12.2024 г. по адм. дело № 7816/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 13525/12.12.2024 г. по адм. дело № 7815/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 12754/25.11.2024 г. по адм. дело № 7202/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 13659/16.12.2024 г. по адм. дело № 6814/2024 г. по описа на ВАС, Решение № 12733/25.11.2024 г. по адм. дело № 6778/2024 г. по описа на ВАС и други. В решение на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение СЕС приема, че чл. 31, пар. 1 МКО трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с чл. чл. 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са "подобни" по смисъла на член 142, пар. 1, б. г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Според съображенията в Решение № 32-488335/24.07.2023 г., митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с данните, съдържащи се в предоставената информация от американската служба "Митници и гранична охрана". Така като краен резултат при определяне на митническата стойност на употребяваните автомобили и мотоциклети е взета предвид посочената продажна стойност в износните декларации на К&В AUTO SALES Inc. Всъщност по начина, по-който е определена митническата стойност, се достига до извод, че митническият орган е дал превес и е приложил не метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013, а основния по чл. 70, но след като вече е изключил възможността за неговото прилагане. Събраните данни са в подкрепа на изразените "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 от митническите органи, но не дават отговор по посочените по-горе спорни моменти. Като е достигнал до различни прави изводи и е отхвърлил жалбата на "ПБ Инвест 2015" ЕООД, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното Решение № 32-488335/24.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, на касатора се дължат разноски в размер на 4 776 лв., съгласно приложения списък пред касационната инстанция и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 400 лв. по договор за правна защита и съдействие № 19 от 25.11.2024 г., разписка от 29.11.2024 г. и държавна такса за касационно обжалване в размер на 376 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,