Решение № 9930 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13466/2009 г.

Решение № 9930 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13466/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Яхт клуб-ЯСК - Несебър", гр. Несебър против заповед № ЛС 04-980/7.08.2009 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано вписване на клуба в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като срокът по § 12 от Преходната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗИДЗЮЛНЦ) не е преклузивен и пропускането му не може да обоснове отказ за вписване в регистъра. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят "Яхт клуб-ЯСК - Несебър" гр. Несебър е вписан като юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Бургаския окръжен съд с решение от 20.03.2003 г. по ф. дело № 771/2003 г. по описа на същия съд. (решение и удостоверение по ф. дело № 771/2003 г. на БОС). Със заявление от 1.06.2009 г. сдружението прави искане за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерството на правосъдието. При тези данни министърът на правосъдието преценява, че едногодишният срок, предвиден в § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ е изтекъл и постановява заповед № ЛС-04-980 от 7.08.2009 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която отказва за извърши исканото вписване. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за оспорване на акта (заповедта е съобщена на адресата на 12.08.2009 г., а жалбата е подадена по пощата на 26.08.2009 г. съгласно датата на пощенското клеймо) и от лице, чиито права са негативно засегнати от него. Разгледана по същество жалбата е основателна. Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган в съответствие с правомощията на министъра на правосъдието по чл. 45, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), в предвидената форма (заповедта е писмена и съдържа фактическите и правни основания за постановяването й) и при спазване на административнопроизводствените правила - производството е образувано по искане на заинтересованото лице с представяне на необходимите съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЮЛНЦ документи. Заповедта обаче е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. Законът за юридическите лица с нестопанска цел предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в чл. 45, ал. 4 от закона. Според цитирания текст вписване в регистъра за извършване на общественополезна дейност се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. Тези предпоставки в случая не са осъществени, а пропускането на срока по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ не попада в категорията на предвидените от законодателя основания за отказ за вписване в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Поради това като приема, че пропускането на посочения срок е достатъчно основание да се откаже вписване, административният орган постановява акт, който противоречи на закона. В подкрепа на изложеното за липса на основания за постановения отказ е и обстоятелството, че едногодишният срок от влизане в сила на закона, установен с § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ, в който юридическите лица следва да подадат заявление за вписване в регистъра, е с инструктивен характер. Този извод се налага от редакцията на цитирания текст и от разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, регламентираща последиците за юридическото лице, които настъпват от момента на вписването (актът на вписване придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона). Освен това с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ законодателят дава право на юридическо лице, чието вписване е заличено, да направи повторно искане за вписване. Допуснатата възможност за повторно включване в регистъра обосновава извода, че изтичането на срока по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ не преклудира правото на юридическите лица да искат вписване в централния регистър за общественополезна дейност. Следователно отказът на административния орган да извърши вписване само на това основание е в противоречие с нормативната уредба. Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице посочените в обжалваната заповед основания за отказ за вписване на сдружението - жалбоподател в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Постановеният в този смисъл административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - изпратена на административния орган за произнасяне съобразно изложеното по-горе относно тълкуването и прилагането на закона. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,