Решение № 4087 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13421/2012 г.

Решение № 4087 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13421/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Велка Маринова Ненова от гр. Ямбол, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 1437 от 3.08.2012 г., постановено по адм. дело № 754/2012 г. по описа на Административния съд - Бургас. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата й против решение № 197 от 13.03.2012 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр. Бургас, с което по предложение на директора на РУ "СО" Ямбол на основание чл. 99, т. 2 от АПК и чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, административния орган е изменил решение от 9.12.2011 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. Ямбол, относно прекратяване регистрацията на касаторката като безработна, считано от 4.03.2011 г., поради новооткрито обстоятелство от съществено значение за издаване на административния акт, което при решаване на въпроса от административния орган не е могло да бъде известно на страната в административното производство. Касаторката поддържа в жалбата си, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендират се направените пред двете инстанции разноски по делото. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр. Бургас, чрез своя процесуален представител в представено по делото писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Прави се искане решението на административния съд да се остави в сила, като се претендират направените разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол, чрез своя процесуален представител в представено по делото писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Прави се искане решението на административния съд да се остави в сила, като се претендират направените разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, Административния съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Велка Маринова Ненова от гр. Ямбол против решение № 197 от 13.03.2012 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр. Бургас. С това решение по предложение на РУ "СО" Ямбол на основание чл. 99, т. 2 от АПК и чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта административния орган е изменил решение от 9.12.2011 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. Ямбол, относно прекратяване регистрацията на касаторката като безработна, считано от 4.03.2011 г. За да постанови своето решение, административния орган е установил наличие на новооткрито обстоятелство от съществено значение за издаване на административния акт, което при решаване на въпроса от административния орган не е могло да бъде известно на страната в административното производство - касаторката Велка Маринова Ненова е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 4.03.2011 г. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства и правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора за нищожност на процесния административен акт. Обжалваното пред първоинстанционния съд решение е издадено от Пенка Кирилова - началник отдел "Услуги по заетостта" в Дирекция "Регионална служба по заетостта" - Бургас, която, видно от приложената по делото заповед на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, е определена да замества директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" - Бургас за времето от 12.03.2012 г. до 16.03.2012 г. Решението предмет на съдебен контрол е издадено в този период - на 13.03.2012 г., поради което правилен е изводът на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Правилно съдът е приел, че при заместването се касае до поемане на функциите на титуляра, т. е. определеният заместник притежава пълната компетентност, с която разполага титуляра на длъжността, в това число и да издаде процесния административен акт. Правилен е също така изводът на съда, че касаторката Велка Маринова Ненова след 4.03.2011 г. - датата, на която е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, няма статус на безработно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закона за насърчаване на заетостта, регистрацията на безработно лице се прекратява, когато лицето придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Също така съгласно чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Правилно съдът е приел, че новооткритото обстоятелство е фактът, че Велка Маринова Ненова е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 4.03.2011 г. и това обстоятелство няма как да е било известно на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Ямбол към датата на постановяване на решението му за прекратяване на регистрацията. Неоснователно се преценява също и възражението в касационната жалба, че директорът на РУ "СО" - Ямбол не е сред лицата, които имат право да поискат възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 и следващите от АПК. Съгласно чл. 101 от АПК възобновяването може да се иска и от лице, спрямо което административния акт има сила, макар то да не е било страна в производството. Правилен в тази насока е изводът на съда, че в частта относно изплатеното обезщетение, правният ефект на обжалвания административен акт има сила и спрямо РУ "СО" - Ямбол. Неоснователно е също и възражението в касационната жалба, че възобновяването на административното производство е извършено извън предвидените в закона процесуални срокове. Съгласно чл. 102, ал. 2, предложение 2 от АПК когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началния момент на срока за възобновяване е влизането в сила на този административен акт. Правилно съдът е приел, че в случая основанието за възобновяване на производството е датата на придобиване право на пенсия - 4.03.2011 г., поради което едногодишния срок изтича на 4.03.2012 г., а производството по чл. 99 от АПК е започнало със сезиране на органа от директора на РУ "СО" - Ямбол на 27.01.2012 г., което макар и отправено до некомпетентния да се произнесе орган, на основание чл. 31, ал. 3 от АПК следва да се счита за надлежно заявено от датата на неговото подаване. Предвид горните съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират от всички страни по делото. При този изход на спора искането на ответниците за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред тази инстанция (реализирана чрез подадените от надлежно упълномощени юрисконсулти писмени становища по делото), се явяват основателни и такова следва да бъде присъдени в размер на 150 лв. в полза на всеки един ответник (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,