Решение № 13719 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2010 г.

Решение № 13719 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, неправилно наименована "частна жалба", на кмета на район "Надежда" на Столична община, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 1839 от 8.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1986 по описа за 2010 г. на Административен съд - София-град в частта, в която заповедта му е отменена и е постановено решение по съществото на спора. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, обжалваната част от решението да се отмени, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението на съда в обжалваната част е неправилно, защото по отреждането на имота е реализирано. Останалата свободна площ е част от комплексното жилищно строително мероприятие. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Ангел Асенов Толев е обжалвал заповед № РД-09-407 от 12.09.2008 г. на кмета на район "Надежда" на Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, кметът е одобрил решение № 22 по протокол № 17 от 19.06.2008 г. на комисията при общината, с което имот пл. № 122 704, к. лист № 219 с площ от 276 кв. м е определен като застроен. Между страните не е имало спор относно активната легитимация на жалбоподателя и компетентността на органа, издал заповедта. Спорът е бил относно определянето на застроената площ от имота, като се е твърдяло, че част от него е свободна от застрояване. За изясняване на спора съдът е приел заключение на вещо лице. От него е установил, че имотът според действащия регулационен план на местността "Надежда I част", одобрен със заповед № 315 от 14.10.1972 г., попада в УПИ IV, кв. 147, отреден "За комплексно жилищно строителство и гаражи". Според заключението част от имота с площ от 54 кв. м попада в прилежащата част на построения 14 етажен блок. Останалата част от имота с площ от 222 кв. м, заключена между буквите АБГДЕА и оцветена в кафяв цвят по скицата на вещото лице, неразделна част от заключението, е незастроена. Според вещото лице тази част от имота представлява затревена площ, върху която няма изградени постройки. Според устните обяснения на вещото лице мероприятието по отреждането е реализирано изцяло, като жилищния комплекс е изграден, но имотът попада в периферията на жилищния комплекс. Той е затревен, но не е част от парково строителство. При така установените факти съдът е направил извод, че заповедта на кмета е незаконосъобразна, поради това, че кметът неправилно е определил целия имот за застроен, след като част от него е свободна от застрояване. Поради това е отменил заповедта на кмета на района и вместо него е постановил решение по съществото на спора, с което е определил частта от имота от 222 кв. м за свободна от застрояване. Постановеното решение е неправилно и е в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил неверни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон. Това налага отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, при условията на чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. От данните по делото, в това число и от неоспореното заключение на вещото лице безспорно е установено, че процесния имот попада в кв. 147, УПИ IV, с отреждане за КЖС и гаражи. Безспорно е, че това мероприятие е реализирано, което е видно от представената в преписката служебна скица, както и от комбинираната скица към неоспореното заключение на вещото лице. Вярно е, че върху конкретния имот липсва пряко застрояване със сгради, но същият е част от комплексното жилищно строителство. Имотът представлява междублоково пространство - зелена площ, което е с обслужващо предназначение и е част от комплексното застрояване. В този смисъл са нормите на чл. 61 и сл. от ЗУТ, както и нормите на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. При това положение изводът на съда, че процесната площ е свободна от застрояване е необоснован и неправилен. Реализираното застроително мероприятие, в това число и обслужващите го части е комплексно по своя характер, като всички негови части имат характер на дейности по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правилно административният орган е приел, че имота е застроен, съответно актът му е законосъобразен, поради което неправилно е постановена неговата отмяна. Решението в обжалваната част следва да бъде отменено и произнасяйки се по същество настоящият състав следва да отхвърли жалбата срещу заповедта като неоснователна. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се уважи като на основание чл. 143, ал. 4 АПК Ангел Асенов Толев ще следва да бъде осъден да заплати на район "Надежда" на Столична община разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение