Решение № 4102 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1444/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите против решение № 9938 от 12.11.2025 г., постановено по адм. д. № 532/2025 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – М. К. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед № З-ЦУ-30-258/26.02.2025 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл. – забава изпълнението на служебните задължения; неспазване кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) – (чл. 9, ал.2), на М. К. М. като държавен служител на длъжност - началник отдел „Селекция“ в дирекция „Контрол“ при териториална дирекция Бургас на Национална агенция за приходите е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Излага съображения, че дисциплинарното производство е образувано и разгледано от дисциплинарния съвет на НАП по нареждане на изпълнителния директор с нарочна заповед в съответствие с изискването на 96, ал. 1 ЗДСл. Обосновава извод за спазване на сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл и чл. 13а, ал. 2 ЗНАП за налагане на дисциплинарното наказание. Излага съображения, че всички фактически констатации на дисциплинарния съвет и дисциплинарно наказващия орган за извършени от М. дисциплинарни нарушения, тяхната квалификация и съответното наказание, са направени въз основа на доказателствата, събрани в хода на административната проверка от инспектората в НАП. Приема, че извършването на нерегламентирани достъпи от М. до данни на задължени лица (ЗЛ) по дати, така както се сочи в мотивите на заповедта е установено по несъмнен начин от представените по делото доказателства и прави извод, че служителят извършва нарушение на правилото на т. 9.3.1 от Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП, чл. 9, ал.2 КПСДА, т.3.2 и 4.1 от Етичния кодекс на служителите на НАП, като осъществява фактическия състав на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл. Приема за доказани констатираните пропуски на М. и нарушения на процедурни правила при изпълнение на служебните му задължения по длъжностна характеристика, описани в раздел ІІ от заповедта, както и случаите на неоснователно архивиране на доклади предложения от органи по приходите за иницииране на селекция на фирми, посочени в заповедта, като излага подробни мотиви за това. Приема за обосновано приетото от ДНО, че М. извършва нарушенията умишлено. Съдът обаче констатира, че при определяне вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващия орган не взема предвид цялостното поведението на държавния служител по време на службата съгласно изискването на чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Констатира, че в служебното досие и кадровата справка на жалбоподателя са налице данни за предходни дисциплинарни нарушения за нерегламентиран достъп до данни на ЗЛ в ИМ на НАП, за които със заповед № ЗЦУ - 668/20.05.2020 г. на изпълнителния директор на НАП на М. е наложено дисциплинарно наказание - понижаване в по-долен ранг за срок от една година. Приема, че в административния акт не е обоснован вида на наложеното наказание и прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. Правилно съдът приема, че заповедта е постановена в предписаната от закона форма и при спазване на установената процедура по реда на чл. 92 и сл. ЗДСл. Законосъобразен и обоснован е изводът, че задължението на органа по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. в случая е изпълнено, като на М. е дадена възможност да се запознае с материалите, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, да даде писмени обяснения и същият е изслушан преди налагане на наказанието. Правилно съдът приема, че са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, респ. чл. 13а, ал. 2 ЗНАП. Законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите, че държавният служител извършва, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, което е основание за ангажирани на дисциплинарната му отговорност. Незаконосъобразен и необоснован е решаващия извод на съда за неспазване на императивното изискване на чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл., тъй като административният орган при определяне вида и размера на наказанието не взема предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата и по този начин не изпълнява задължението по чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с предходна заповед на служителя е наложено дисциплинарно наказание за извършване на нерегламентирани достъпи до данни на задължени лица, както и че същият извършва описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина, което обосновава извод за спазване на изискването на чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл. В тази връзка незаконосъобразен е изводът на съда за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. Извършените нарушения на служебната дисциплина са тежки и са установени по несъмнен начин, поради което наложеното наказание е в съответствие с тежестта на извършените нарушения. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на М. К. М. против оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди М. К. М. да заплати на Национална агенция по приходите сумата 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,