Решение № 4406 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14645/2013 г.
ВАСVII отделение31.03.2014 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1699/24.07.2013 г. по адм. д. № 3047/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4406 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14645/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Сервиз Импекс" ЕООД, в ликвидация против решение № 1699/24.07.2013 г. Иска отмяна на съдебния акт поради материална незаконосъобразност. Твърди, че не дължи такса битови отпадъци за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци" или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, защото за имота общината не предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поради което не би следвало да се дължи такса за третата услуга. Общината няма депо. Няма правно основание за извършените плащания от страна на общината в полза на община Асеновград, на чиято територия има изградено депо, защото не е представен договор. Претендира разноски. Ответната страна, началник отдел "Местни приходи и контрол" намира решението за правилно, защото се ползва регионално депо в м. Капсида, община Асеновград, а Община Садово заплаща разходи и отчисления на община Асеновград по чл. 71е от Закона за управление на отпадъци за използването и обезвреждането на битови отпадъци. Основанието за тези преводи е чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 207/16.09.2010 г., в което са посочени отчисления за един тон депонирани отпадъци. След като има данни, че община Садово обезврежда отпадъци, таксата се дължи за периода 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г., предвид чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци в решението. Пред настоящата съдебна инстанция единственият довод за материална незаконосъобразност на решението е твърдението, че след като Община Садово не е събирала отпадъци в района, където се намира имотът на жалбоподателя и няма свое общинско депо, няма основание да начислява такса за обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ. Пред първоинстанционния съд не е спорно обстоятелството, че за процесния период от време имотите по т. 2 и т. 3 от декларацията (съответно т. 2 и т. 3 от нот. акт № 520/1995 г. ) не са ползвани и отпадък не е генериран, през 2010 г. е подадена декларация, че през 2011 г. имотите няма да бъдат обект на ползване. В обстоятелствената част на жалбата от 2.04.2012 г. до по-горестоящия административен орган се сочи, че имотите не се ползват, защото части от тях са отчуждени от държавата преди около 5 години няма подход към тях. В мотиви към отменително Решение № 1964/10.08.2012 г. по описа на АС - Пловдив образувано по жалба срещу АУЗД за предходен период от време 2005-2010 г. е посочено, че дружеството притежава производствена база в бивш стопански двор на гр. Садово, засегната от надлез жп трасе Пловдив - Свиленград, а производствената база сега е разположена в два имота 039.101 и 093.100, идентични с УПИVII-32,31 - стопански дейности и УПИ VIII-30-стопански дейности в кв. 9 по друг план. В резултат на отчуждаването и разширение на жп линията е премахнат тупика, осигуряващ достъпа до базата на дружеството, поради което дружеството не може да влезе в имотите и не ги ползва. Първоинстанционният съд е приел за безспорен факта, че жалбоподателят е подал декларация, че имотите няма да се ползват през 2011 г., това не е оборено и в Решение № 8/5.09.2012 г. на началник отдел "Местни приходи и контрол", с което е потвърден АУЗД № 1155/29.06.2012 г. издаден от главен специалист "Местни данъци и такси" Община Садово. Контролиращият административен орган е изменил АУЗД, но е приел, че за услугите почистване териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, таксата се дължи, като няма значение дали имотите се ползват и дали е подадена декларация по чл. 4 от Наредба № 4 за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Садово. В същия смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, който е развил съображения, че таксата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. се дължи, предвид чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и е без значение дали имота се ползва или не. Решението е правилно по следните съображения: Съгласно чл. 6, ал. 1, б."а" от ЗМДТ дължи се такса битови отпадъци, чиито компоненти са посочени в по чл. 62 от ЗМДТ и при определяне на размера се преследват три основни цели посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Услугите се предоставят във връзка с ползване на имоти и неминуемият отпадък, който се генерира. По силата на законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ всеки общински съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци е законово установена като основание, но годишният размер се определя за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, предвид чл. 66 от ЗМДТ. Тъй като се отнася за такса, която се дължи само при предоставена услуга от страна на общината, същата има характер на частно общинско вземане (Конституционно решение № 10 от 26.06.2003 г. по к. д. № 12/2003 г. на Конституционния съд на РБ). Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през период от време, се освобождават от заплащане на съответната такса. Поради това макар и да е без значение за резултата по делото, не са правилни съжденията на първоинстанционния съд, че винаги се дължи такса битови отпадъци. Местната такса за битови отпадъци не е данък, дължи се срещу услуга и е предвиден начин за освобождаване от заплащането й. В случая не е спорно, че фактически имотите не се ползват, тъй като собственикът е лишен от достъп до тях. Поради това и не генерира отпадък. Няма обаче доказателства жалбоподателят да е освободен от заплащане на таксата по ред, който по силата на законовата делегация трябва да е уреден в наредба на Общински съвет Садово. Такава наредба по делото не е представена, а при извършена справка се установи, че общинският съвет на община Садово няма и сайт, на който да са публикувани наредбите му. След като жалбоподателят не е доказал, че е освободен от заплащане на такса битови отпадъци, е приложим чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Не се заплаща такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива, гласи чл. 71, ал. 3 от ЗМДТ. Това не означава, че депото непременно трябва да е собствено на община Садово, защото чл. 71е, ал. 1 от ЗУО (отм. ДВ бр. 53 от 13.07.2012 г., но действал през 2011 г.) предвижда възможността за обезвреждане на отпадък чрез депониране и в общински и в регионални депа. Съгласно чл. 71ж от ЗУО (отм.), отчисленията за дейността по обезвреждане на отпадъци по чл. 71а и чл. 71е от ЗУО (отм.) се правят от общините и са елементи от разходите по чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. С решение № 616 от 16.12.2010 г. Общински съвет - Садово е утвърдил план-сметка за разходите на ТБО, а видно от приложената справка общината е извършвала отчисления за депониране на твърди битови отпадъци в м. Капсида, Асеновград. Поради това таксата битови отпадъци за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" е дължима. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение