Решение № 6458 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9202/2012 г.

Решение № 6458 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9202/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Вълчедръм, подадена чрез процесуален представител адвокат Феодор Генински, против решение от 1.06.2012 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. дело № 247/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите. Твърди се, че съдът не е преценил правилно наведените факти, при което е направил необосновани правни изводи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 т 8 от ЗМСМА съгласно който ОбС е компетентен да взема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост. Не е взета предвид законодателната промяна на чл. 14, ал. 7 от ЗОС според която до 22.04.2011 г. части от имоти публична - общинска собственост могат да бъдат отдавани под наем само, ако не подлежат на концесиониране, което означава практически, че язовирите не могат за се отдават под наем а само на концесия. С последното изменение на чл. 14, ал. 7 е възприето друго решение според което не само части от имоти, а и цели имоти могат да се отдават под наем. Ответната страна - Районна прокуратура, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение от 1.06.2012 г. е прогласена нищожността на решение № 357, взето по протокол № 48/1.06.2011 г. на Общински съвет - гр. Вълчедръм, обл. Монтана, с което е взето решение за отдаване под наем чрез тръжна процедура на имот общинска собственост № 800221 в землището на с. Септемврийци, с площ 32.666 дка. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че няма спор по делото, че язовирът е публична общинска собственост, поради което управлението му е по реда на чл. 20 от Закона за водите и се извършва единствено чрез отдаването им на концесия. Приел е още, че Законът за водите е специален по отношение на ЗОС и НРПУРОИ, които са посочени в решението на ОбС, при което следва да се приложат разпоредбите на специалния закон. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално правни норми. За да постанови съдебния си акт, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, според която публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествените извори, езера и блата, които са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия. Съдът е направил правен анализ на нормите от специалния закон - ЗВ и е стигнал до обоснования извод, че в случая не могат да намерят приложение съответните разпоредби от ЗОС и НРПУРОИ, посочени в решението на ОС. Обоснован е изводът на съда за липсата на материална компетентност на общинския съвет за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаването под наем на конкретизирания в решението имот, което води до нищожност на решението на общинския съвет, както правилно е приел съда. С позоваването на общински съвет в оспореното решение на правно основание от закон, който е неприложим в конкретния случай, порокът в оспореното решение е толкова съществен, че води до неговата нищожност, както правилно е постановил съда с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Изводът на съда не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от ОбС - гр. Вълчедръм акт. След като съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,