Решение № 12270 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2011 г.

Решение № 12270 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Димитър Гогов, против Решение № 6497/11.05.2011 г. по адм. дело № 3211/2010 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, V отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез пълномощника си - юрисконсулт Тренева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първа колегия, в настоящия 5-членен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София срещу Решение № Ц-04/01.02.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, в частта му по т. 1 и т. 2, като неоснователна. Това решение е второ по ред, след отмяна на Решение № Ц-098/20.12.2007 г. на ДКЕВР, в частта му относно утвърдената цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребители, за първото тримесечие на 2008 г., с решение по адм. дело № 8671/2009 г. на 5 чл. състав на ВАС, като преписката е върната обратно на административния орган за издаване на ново решение. С оспореното ново решение № Ц-04/01.02.2010 г. ДКЕВР е утвърдила, считано от 01.01.2008 г., сл. цени: по т. 1 - пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа, в размер на 365.10 лв./1000 куб. м. /без ДДС/ и по т. 2 - пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД, в размер на 372.82 лв./1000 куб. м. /без ДДС/. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че с оспореното решение органа е изпълнил указанията на съда, като върху цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа е начислил надценка от 0,5%, която е под допустимия максимален размер до 2%, предвиден в разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ /НРЦПГ/ - / изм. Д. в. бр. 2/2010 г., в сила от 30.12.2009 г./, приложима на основание § 4 от ПЗР на ПМС № 325/30.12.2009 г. за изменение и допълнение на тази наредба. От друга страна е отхвърлил възражението на "Булгаргаз" ЕАД за противоречие на оспорения акт с чл. 17, ал. 8 и ал. 9 от същата наредба, с мотиви, че корекцията на цената, заради недовзет приход, на основание тези разпоредби, може да се направи за първи път от I-то тримесечие на 2010 г., по аргумент от § 5 от ПЗР на цитираното по-горе ПМС № 325/30.12.2009 г. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата срещу оспореното решение № Ц-04/01.02.2010 г. на ДКЕВР. Решението е ново, след отмяна на предходно постановеното от 20.12.2007 г. решение на ДКЕВР, по същото искане на касатора, касаещо цената на природния газ за I-то тримесечие на 2008 г. Законосъобразен е извода на съда, че по спорния въпрос, касаещ надценката върху цената по чл. 17, ал. 3 от НРЦПГ, заради която първоначално постановеното решение е било отменено, административния орган е спазил материалния закон - чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ / изм. Д. в. бр. 2/2010 г., в сила от 30.12.2009 г./, като е определил надценка върху цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа от 0,5% от заявената от касатора, която съответства на максимално допустимия размер - до 2%. За случая съдът правилно е приложил изменената разпоредба на чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ, с оглед изричната разпоредба на § 4 от ПЗР към ПМС № 325/30.12.2009 г. за изменение и допълнение на НРЦПГ, допускаща това спрямо заварените и незавършени производства по утвърждаване на цени, каквото е процесното. Неоснователно касаторът поддържа и за нарушение на чл. 17, ал. 8 и ал. 9 от НРЦПГ. Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че корекцията на цената по чл. 17, ал. 1 от наредбата, на основание чл. 17, ал. 8 и ал. 9 от нея е неприложима за случая. Такава корекция регулаторния орган може да извърши за първи път при утвърждаване на цените за I-то тримесечие на 2010 г. и занапред, но не и за цени, преди 2010 г. Този извод следва от това, че разпоредбите на чл. 17, ал. 8 и ал. 9 от наредбата са нови и съгласно § 5 от ПЗР към ПМС № 325/30.12.2009 г. за изменение и допълнение на НРЦПГ, такава корекция на цените е възможна за първи път от I-то тримесечие на 2010 г. и след това, а не и преди това. Извън изложеното следва да се посочи още, че нормите на чл. 17, ал. 8 и ал. 9 от НРЦПГ са диспозитивни, а не императивни, от което следва, че в рамките на оперативната самостоятелност на органа е възложена преценката дали да извърши корекция на цените въз основа на недовзетия приход. Поради изложеното, като неоснователна, касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд