Решение № 6601 от 20.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кронос Агро ЕООД, чрез адвокат Х. Кожухарова против решение 157/01.08.2022 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело 100/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 01-200-2600/629#4 от 10.03.2022 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - Сливен. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Дружеството касатор поддържа, че не са налице основания за реализиране на отговорност по т. 4.2 от договор 20/181484/00767 от 22.10.2020 г. за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021, тъй като не е налице анулиране на фактури и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. По отношение наличието на анулирани фактури твърди, че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие със заключението на съдебно счетоводната експертиза, което дава ясно разграничение на анулиране и сторниране на фактури като термини, използвани в счетоводството. Относно предсрочната изискуемост на кредита, счита, че субсидиарно се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. В тази връзка твърди, че с погасяването на задължението, дружеството е изпълнило в пълнота договора за кредит, сключен с ДФ Земеделие и не може в бъдещ неопределен период от време да се констатира неизпълнение на договора, респ. да се начисляват неустойки по него. Оспорват се и изводите на първоинстанционния съд за липса на форсмажорни обстоятелства с оглед извънредната епидемиологична обстановка в страната. Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта за установяване на публично държавно вземане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директор на Областна дирекция (ОД) на ДФ Земеделие Сливен, чрез процесуалният си представител ст. юрк. Д. Брайкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Сливен е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-200-2600/629#4 от 10.03.2022 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие - Сливен, с който на Кронос Агро ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 9 034.76 лева, представляващо законна лихва за периода от 06.11.2020 г. до 28.01.2022 г. Законната лихва е определена върху главница в размер на 88 818.05 лева, предоставен на дружеството кредит по договор 20/181484/00767 от 22.10.2020 г. за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021, възстановен на 28.01.2022 и след приспадане на платена лихва в размер на 1 894.79 лева, на основание т.4.2 от договора. Като фактически основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт е посочено представянето на фактура 0000002266/18.09.2020 г. издадена от Кронос агро трейд ЕООД, сторнирана с кредитно известие на 30.09.2020 г. като сумата по тази фактура е участвала при изчисляване на сумите по предоставения кредит. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно счетоводна експертиза, съдът е установил следната фактическа обстановка: Със заявление 20/181484/00767 от 07.10.2020 г. Кронос Агро ЕООД кандидатствало за кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021 и е декларирало доставки на минерални торове и/или семена от Кронос Агро Трейд ЕООД, във връзка с която са издадени фактури с 0000002266/18.09.2020 г. и 1000050776/31.08.2020 г. Представляващият дружеството е декларирал, че е запознат с условията и реда, посочени в Указанията за прилагане на целевия кредит, както и обстоятелството, че всички представени документи са достоверни и легитимни. На 20.10.2020 г. между ДФ Земеделие и Кронос Агро ЕООД, на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1, б. б) и ал. 7 от ЗПЗП, е сключен договор 20/181484/00767, по силата на който на дружеството е предоставен е предоставен целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021 - Краткосрочни схеми за подпомагане, в размер на 180 350 лева, от които 57 712 лева за минерални торове и 122 638 лева за семена със задължение за възстановяването му в срок до 30.11.2020 г. заедно с годишна лихва в размер на 2 % от деня на получаването му. На 05.07.2021 г. част от кредита, в размер на 91 531.95 лева е възстановен. Административното производство по издаване на АУПДВ е започнало с уведомително писмо изх. 01-200-2600/629#1/05.01.2022 г. във връзка с неизпълнение на задължението за погасяване в уговорения срок остатъкът от главницата в размер на 88 818.05 лева и договорна лихва в размер на 1 894.79 лева, както и законната лихва от 01.12.2021 г. до деня на издължаването. На 28.01.2022 г. по банков път е възстановена главницата по кредита в размер на 88 818.05 лева съгласно представеното платежно нареждане за плащане към бюджета, а на 02.02.2022 г. лихва в размер на 1 894.79 лева. В хода на производството с писмо изх. 01-200-2600/629#2/11.02.2022 г. дружеството е уведомено, че ще бъдат предприети действия по реализиране на предвидената в договора отговорност съгласно т. 4.2, предл. I и II, раздел IV Отговорности, поради това, че предоставената фактура 0000002266 от 18.09.2020 г., с която е кандидатствало по мярката е сторнирана с кредитно известие на 30.09.2020 г., видно от дневниците за покупка и продажба в НАП. Сумата на анулираната фактура е участвала при изчисляване на сумите по предоставения кредит. На 28.02.2022 г. Кронос Агро ЕООД е подало възражение. На 10.03.2022 г. е издаден и оспореният АУПДВ, с който на основание т.4.2. от договора е установено публично държавно вземане в размер на 9 034.76 лева законната лихва за периода от получаване на кредита на 06.11.2020 г. до датата на възстановяването му 28.01.2022 г. и след приспадане на направеното плащане на лихва в размер на 1 894.79 лева. При тези факти, съдът при извършената проверка по чл. 168, ал.1 АПК е приел, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от материално и териториално компетентен орган по чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП въз основа на заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие (пункт VІІ, т.1) за делегиране на правомощия. Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Приел е, че са спазени изискванията на чл. 26 АПК при образуване на административното производство и не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По материалната законосъобразност на акта, съдът е посочил, че за да се реализира отговорността по т.4.2 от договора следва да е установено нецелево използване на предоставените парични средства. С оглед на фактическите основания за издаване на акта, съдът е приел, че следва да е налице анулиране на фактури за покупка на семена и/или торове или деклариране на неверни данни. От публично оповестените на сайта на Фонда Указания за предоставяне на целеви кредити за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани със собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021 г., приети с решение на УС на ДФ Земеделие, по протокол 160 от 27.07.2020 г., т. 2 и утвърдени на 05.08.2020 г. от председателя на УС на ДФ Земеделие, съдът е приел, че едно от условията за кандидатстване и получаване на целево кредитиране е, при подаването на заявлението за отпускане на целеви кредит земеделският стопанин да представи заверено копие на конкретна фактура за закупуване на минерален тор или на семена, чиято стойност да покрива размера на средствата, за които се кандидатства по целевата линия, както и заверено копие на платежен документ за извършено плащане по приложените фактури. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че към момента на подаване на заявлението 20/181484/00767 от 07.10.2020 г. за представената от земеделския стопанин фактура 0000002266 от 18.09.2020 г. е издадено кредитно известие за неосъществената сделка, като и двата документа са отразени в дневниците по ДДС за покупки и счетоводните регистри на дружеството за м. септември 2020 г. От тези факти съдът е обосновал извод, че посочвайки фактурата към момента на подаване на заявлението за кредит, Кронос Агро ЕООД е декларирало неверни данни. Според съда налице е и другото, установено от административния орган обстоятелство по т. 4.2, раздел IV Отговорности от договора, а именно анулиране на фактура, с която дружеството е кандидатствало за целевото кредитиране. В мотивите си съдът е обсъдил заключението на вещото лице и направеното от него разграничение термините анулиране и сторниране от гледна точка на Закона за счетоводството, но е приел, че под употребеното в т. 4.2. понятие анулиране следва да се разбира общоприетото разбиране за разваляне на доставката по посочената фактура, а не тясно специализираното счетоводно понятие. Аргументи за този извод, съдът е почерпил от изискванията в процедурата по предоставяне на целевото кредитиране, според които при подаване на заявлението следва да се представи оригинал на фактура и платежен документ за извършено плащане по тази фактура. Поради това според съда понятието анулиране по смисъла на т.4.2 от договора включва и издаването на кредитно известие към представената фактура, с което по същество се документира сделка, която няма да се реализира. Обстоятелството, че сделката, документира с фактура 0 2266/18.09.2020 г. не е осъществена е потвърдено и от заключението на вещото лице. При тези факти съдът е приел, че са изпълнени основанията за реализиране на предвидената в т.4.2. от договора отговорност за нецелево използване на кредита. Възраженията на дружеството, че сторнирането на фактурата се е наложило вследствие на извънредната епидемиологична обстановка в страната, са отхвърлени като неоснователни с аргумент, че трудностите, произтичащи от обстановката са били известни както на страните, както получателят е могъл да съобрази поведението си с тези пречки и да предвиди възможното развитие на икономическата ситуация. В допълнение съдът е посочил, че липсват и данни кредитополучателят да е уведомил ДФ Земеделие за настъпили изменения в обстоятелствата и да е поискал изменение на сключения договор за предоставяне на целевия кредит. С оглед характера на правоотношението, възникнало по административен договор, съдът е приел, че не намират приложение разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Решението е правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти, които не са спорни между страните по делото, и е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 12, ал. 7 ЗПЗП отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни актове. В конкретния случай отношенията по предоставяне на целеви кредит са уредени с договор 20/181484/00767 от 22.10.2020 г., сключен между ДФ Земеделие (Фонда) и Кронос Агро ЕООД. Правилно съдът е приел, че така сключеният договор притежава характеристиките на административен договор по смисъла на чл.19а, ал.1 АПК и вземанията на Фонда по този договор са публични държавни вземания на основание чл. 27, ал. 5 ЗПЗП във връзка с чл. 162, ал.1, т. 8 ДОПК и се установяват с акт за установяване на публични държавни вземания. В конкретния случай с оспорения индивидуален административен акт е установено публично държавно вземане за законна лихва на основание т. 4.2 от договора. Тази клауза от договора предвижда отговорност за нецелево разходване на кредита, включително при анулиране на фактура или деклариране на неверни данни. Правилно съдът е тълкувал договора и употребеното в т.4.2 понятие анулиране на фактури във връзка с изискванията за предоставяне на целевия кредит в размер на средствата, платени по конкретна фактура и с оглед действителната обща воля на страните по договора. Даденото от вещото лице по съдебно счетоводната експертиза разграничение между термините сторниране и анулиране на фактури е от гледна точка изискванията на Закона за счетоводството. За реализиране на отговорността по т. 4.2. от договора е релевантно нецелевото разходване на средствата по договора за кредит. Правилно съдът е приел, че издаването на кредитното известие означава, че сделката по представената фактура няма да бъде осъществена. В конкретния случай издаването на фактурата и издаването на кредитното известие към нея е станало в един и същи данъчен период м.09.2020 г. и преди подаване на заявлението от Кронос Агро ЕООД на 07.10.2020 г. С това са изпълнени две от хипотезите на нецелево използване на средствата, за които е предвидена отговорността на кредитополучателя по т.4.2 от договора. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че отговорността не може да бъде реализирана, тъй като кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Настоящият касационен състав намира, че този довод е в противоречие с уговореното в т.4.2 от договора, според което при осъществяване на което и да е от предвидените в тази клауза основания за възникване на отговорност, настъпват уговорените от страните правни последици предсрочна изискуемост на кредита, задължение за възстановяване на кредита и задължение за заплащане на законна лихва от датата на получаването му. Противно на твърдението на жалбоподателя, договорът не предвижда предсрочната изискуемост на кредита да се поражда от обявяването й от страна на кредитора. Съгласно т.4.2. от договора, за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е достатъчно да е налице нецелево използване на кредита, включително при анулирани фактури или декларирани неверни данни. В случая такова нецелево използване на кредита от страна на Кронос Агро ЕООД е установено от събраните по делото доказателства, поради което за дружеството е възникнало задължение за възстановяването му заедно със законната лихва от датата на получаване. При издаването на оспорения акт, административният орган е съобразил, че кредитът е възстановен на 28.01.2022 г., както и платената лихва от страна на дружеството, която е приспадната от размера на дължимата законна лихва. От изложеното се налага извод, че вземането за законната лихва, предмет на установяване с оспорения акт е възникнало по време на действие на договора, като резултат от нецелевото използване на средствата по предоставения кредит. Поради това няма пречка това вземане, което по силата на чл. 162, ал.1, т. 8 ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 5 ЗПЗП е публично такова, да бъде установено и в последващо административно производство. Останалите възражения в касационната жалба, че издаването на кредитното известие е по причина на извънредната епидемична обстановка в страната са обсъдени от първоинстанционния съд и законосъобразно са отхвърлени. Не е налице нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като при установяването на публични държавни вземания, възникнали въз основа на административен договор по ЗПЗП, органът действа при обвързана компетентност. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143 АПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,