Решение № 5012 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2016 г.

ВАСVIII отделение21.04.2017 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 18.01.2016 г. постановено от Административен съд В. по адм. дело № 1519 по описа на същия съд за 2015 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5012 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 69/18.01.2016 г. по адм. д. № 1519/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Ревизионен акт № 271400721/27.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 310/28.04.15 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Г. А. М. вследствие на отказано право на преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 от Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ са установени задължения за довнасяне на данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 13 885,22 лв. и лихви 4 141,84 лв.; за 2011 г. в размер на 13 459,81 лв. и лихви 3 841,73 лв. и за 2012 г. в размер на 13 705,83 лв. и лихви 1 262,79 лв. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради съществени нарушения на материалния закон. По същество изтъква нарушение на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като твърди, че тази разпоредба е неприложима по отношение на земеделски производители, които не са еднолични търговци. Иска решението да бъде отменено по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски за две инстанции. О. Г. А. Мехмед в подаден отговор оспорва касационната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че лицето от 24.03.2006 г. е регистрирано като земеделски производител, а от 23.09.2009 г. има регистрация и по ЗДДС, но няма такава като ЕТ. При извършената ревизия е констатирано, че Г. А. М. за дейността си през 2010 г., 2011 г. и 2012 г, е подала годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх...дящи номера съответно: за 2010 г. вх. № 2700И0006198/21.04.2011 г.; за 2011 г. вх. № 2700И0010905/04.04.2012 г. и за 2012 г. вх. № 2700И0018167/01.04.2013 г. Органът по приходите е приел, че предвидената в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка при условията за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО се отнася само за земеделски производители, регистрирани като ЕТ. Тъй като Г. А. М. е регистрирана като физическо лице - земеделски производител, обработва земеделски площи на територията на община Ш. и реализира продукция от зърнени и бобови култури и маслодайни семена, от 23.09.2009 г. същата е регистрирана като земеделски производител и по ЗДДС, но няма регистрация като ЕТ по смисъла на ТЗ, е направен извод, че за нея не възниква правото на преотстъпване на дължимия годишен данък по реда на чл. 189б ЗКПО. Административен съд В. е изложил мотиви, че липсата на регистрация като едноличен търговец по ТЗ не е пречка земеделският производител да е субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Според съда пояснението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на данъчната основа, а не към правно-организационната форма на дейността. АСВ е счел за изпълнени останалите изисквания на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, поради което е отменил РА. Обжалваното решение е правилно. Не са налице изтъкнатите касационни основания. Спор по фактите не е налице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право Г. А. М. като физическо лице, регистриран земеделски производител, но без регистрация като ЕТ по ТЗ, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. Така формулирана, разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Допълнението "като едноличен търговец" е относимо единствено към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО подробно изброява условията, при които се преотстъпва данъка. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С

2011

863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, че помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК е видно, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Съгласно § 9 от решението, целта на помощта, за която е искано становището на ЕК, е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Следователно, разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в действащата редакция по процесния период/, тълкувана във връзка с цитираното решение на Европейската комисия, от което зависи приложението й, води до извода, че право на данъчно облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Следователно, правнорелевантният факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В този смисъл е практиката на Върховен административен съд - Решение № 11153 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 827/2013 г., I отд., Решение № 16558 от 11.12.2013 г. по адм. д. № 5401/2013 г., I отд., Решение № 12105 от 14.10.2014 г. по адм. дело № 15869/2013 г., VIII отд. Следва да се посочи, че промяната в законодателната уредба, в сила от 01.01.2014 г., предвиждаща изрично, че от преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не могат да се ползват физически лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, не променя крайния извод на настоящия съдебен състав. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. Това заключение не се променя от аргументите на касатора, обосновани с критериите за дефиниране на понятието "предприятие в затруднено положение", очертани в Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятие в затруднено положение, които изрично в т. 11 предвиждат възможност да не е налице което и да е от условията, предвидени в т. 10 от същите, включително и съответствието с критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по несъстоятелност. Поради това не би могло да се приеме, че след като националният правов ред не предоставя възможност за откриване на производство по несъстоятелност спрямо физически лица, които не са регистрирани като еднолични търговци, то от това по аргумент от чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ в съответната редакция следва, че тези физически лица - земеделски производители не са субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АСВ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се присъждат и на ответника, тъй като няма данни да са направени и поискани такива.

Цитирани разпоредби

1