Решение № 3550 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9845/2018 г.

Решение № 3550 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9845/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. от гр. [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Овагемова, против решение № 1161 от 14.06.2018 г., постановено по адм. дело № 138/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Б., с което е отхвърлена жалба ай срещу Заповед № 18 – 9790 от 19.12.2017 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Б. в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. П., състоящо се в нанасяне на нови обекти в КК – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.502.188. 3. 1 с площ по документ 73, 25 кв. м. и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.502.188. 3. 2 с площ по документи 93, 44 кв. м. и вписване в кадастралния регистър като собственици на самостоятелен обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 1 – Щ. Щ. и Я. Я., а на самостоятелен обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 2 – Н. Ф.. С решението Д. Н. е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че Д. Н. е собственик на 1/3 идеална част от самостоятелен обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 1 в качеството й на наследник на баща си Щ. Щ., като в оспорената заповед неправилно същата не е била записана в КР като собственик. В тази връзка твърди, че е неправилен извода на съда за законосъобразност на заповедта в частта, с която е отхвърлена жалбата й относно невписването й в КР. Твърди и неправилност на извода на съда за правилно нанесена площ прилежаща част на самостоятелен обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 2 на покривна тераса с площ от 26, 65 кв. м. Посочва, че тази тераса се намира върху покрив на съседна сграда идентификатор № 57491.502.188. 8, която не е част от нанасяните с оспорената заповед самостоятелни обекти и съответно няма как да е част прилежаща част на обект № 57491.502.188. 3. 2. Твърди и неправилност на извода, че вътрешното стълбище е прилежаща част на имот идентификатор № 57491.502.188. 3. 2. Посочва, че стълбището е обща част на сградата и факта, че не се използва за първия етаж, не променя тази му характеристика. Твърди наличие на спор за собственост. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ес отменя заповедта на Началника на СГКК – Б.. П. разноски за двете инстанции. Ответникът Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – Б. не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Н. Ф., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Претендира разноски. Ответниците Я. Я. и М. Я. с представен писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Б. е приел, че оспорената заповед, с която е допуснато изменение на КК и КР за сграда идентификатор № 57491.502.188. 3 с обособяване и нанасяне в КК на два нови самостоятелни обекти в нея с идентификатор № 57491.502.188. 3. 1 и № 57491.502.188. 3. 2 е издадена от компетентен орган и без допуснати нарушения на административно производствените правила, като е посочил, че наведените в административното производство възражение от жалбоподателката Д. Н. са били обсъдени в административното производство и са приети за неоснователни. Приел и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е налице установена непълнота в КК и КР и съответно е налице основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Приел е, че от доказателствата по делото се установява, че през 1988 г. Щ. Щ. като собственик на първи етаж от спорната жилищна сграда е дарил на сина си Я. Я. 1/3 идеална част от този първи етаж, ведно с изба към него. Приел е и че с нотариален акт от същата 1988 г. собственика на втория етаж на посочената сграда А. Щ. е дарила на дъщеря си Н. Ф. собствеността върху втория етаж на посочената сграда, заедно със стълбище с вход откъм ул. [улица] в гр. [населено място] и част от избата. Предвид документите за собственост е приел, че към момента на създаване на КК от 2009 г. за района в сградата са съществували обособени като самостоятелни жилища два етажа на сградата, които не са били нанесени така в КК, поради което е приел непълнота по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Посочил е, че съобразно приетата по делото СТЕ е установено, че фактическото положение на място отговаря на изготвения проект и на документите за собственост. Приел е и че правилно в КК и КР е нанесен обект с идентификатор № 57491.502.188. 3. 2 с включени към площта му покривна тераса с площ от 26, 62 кв. м. и площта на вътрешно стълбище, тъй като съобразно нотариален акт № 231, том 1, д. № 416 от 28.12.1988 г. и нотариален акт № 4, том 6, д. № 2435 от 21.11.1997 г. на Н. Ф. е прехвърлена собствеността върху втория етаж от сградата, ведно със стълбището към входа от ул. [улица], като вх...да към първия етаж е отделен откъм ул. [улица] и входа от първия етаж към стълбището водещо към втория етаж е затворен. Поради това е приел, че с нанасянето на стълбището към втория етаж не е допуснато нанасяне на обща част към контурите на обекта. По отношение на нанесената тераса е посочил, че според СТЕ терасата се намира на покрива на съседна сграда – лятна кухня с идентификатор № 57491.502.188. 4, като в тази връзка приема, че това не е тераса към сграда индетификатор № 57491.502.188. 3, а бетонна плоча, отразена в нотариалните актове на Фотева, която е обособена като тераса на второто ниво на сградата, като част от нея с площ от 28. 80 кв. е приел, че като собственост на Фотева правилно е нанесена при изменение на КК и КР. Приел е и че правилно е отразена промяната в КР, тъй като от документите за собственост се установява, че Щ. Щ. има такъв от 1958 за обекта на първи етаж без данни за идеални части, както и Я. Я. има документ за собственост за 1/3 идеална част от етажа. Посочил е, че макар и жалбоподателката Д. Н. да е наследник на Щ. Щ. заедно с брат си Я. Я., правилно не е вписана в КР като собственик на първия етаж, тъй като не е представила документ за собственост на идеални части от първия етаж. Посочил е, че правата й на собственик не са нарушени с изключването й от кадастралния регистър, тъй като там е вписан наследодателя й – баща й Щ. Щ. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че в настоящия случай са били налице основанията по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на непълнота в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П. относно спорната сграда. Неправилно е приел и че оспорената заповед е законосъобразна. На първо място видно от доказателствата по делото в оспорената заповед новообразувания и нанесен самостоятелен обект в сграда идентификатор № 57491.502.188. 3. 2 е нанесен с площ от 93, 44 кв. м., като така посочената площ не отговаря на документите за собственост, тъй като по нотариалния акт на Фотева, за която е записан този имот, същият е посочен с площ от 84 кв. м., а не от 93, 44 кв. м. Макар и в нотариалния акт да е посочено, че този имот се прехвърля заедно със стълбище – вход откъм ул. [улица] – от това и от факта, че входа към това стълбище откъм жилището на първия етаж на сградата е зазидан/затворен не може да се направи извод, че стълбището по тази причина е станало собственост само на Фотева и не е обща част на сградата. Това е така, тъй като съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС общи на собствениците на сгради в етажна собственост са стълбите, площадките, покривите. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗС е допустимо да се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Такава уговорка в настоящия случай между страните не се установява да има и факта, че стълбището е записано в единия нотариален акт без участие на собствениците на първия етаж не може да обоснове наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗС, при които може да се приеме, че стълбището не е вече обща част. Още по-малко може да се кредитира извода в тази насока в СТЕ, по причина, че е бил затворен входа от жилището на първия етаж към това стълбище. Поради това с нанасянето на стълбището като част от посочения по-горе новопредвиден самостоятелен обект е нарушен законът. Досежно спорната тераса, нанесена като част от обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 2 от СТЕ се установява, че същата е покрив на съседна сграда с идентификатор № 57491.502.188. 4, а не е част от спорната сграда, в която се обособяват самостоятелни обекти. Дори да се приеме, че същата е част от обекта с крайни цифри 188.3.2, което настоящия състав намира, че не е така, тъй като същата се явява покрив на съседна сграда, най – вероятно пристройка, то пак не е налице съответствие на площите по нанасянето и документи за собственост. Това е така, тъй като най – напред видно от нотариалния акт на Фотева но вече този от 1997 г., същата придобива освен етажа от къщата с площ от 84 кв. м., стълбището и част от бетонна плоча от 28, 80 кв. м. покриваща втората сграда в имота, а именно тази с идентификатор № 57491.502.188. 4. Т. е. при проста сметка на площта на етажа от 84 кв. м. и площта на бетонната плоча от 28. 80 кв. м. не се получава обект от 93, 44 кв. м. Не се получава такава сметка и при приемане на жилище от 84 кв. м. и тераса (бетонната плоча) с площ от 26. 62 кв. м., както е по скицата проект на изменението. Поради и това не може да се приеме, че е налице съответствие на нанесеното с оспорената заповед относно самостоятелен обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 2 с информацията по документи за собственост. Не се установява и съответствие с реално съществуващото на място, доколкото и вещото лице в СТЕ посочва, че бетонната площадка, прехвърлена с нотариалния акт, не е тераса към обекта, а е покривна плоскост на съседна сграда. Поради и това е неправилен извода на съда относно законосъобразността на заповедта досежно нанасянето на обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 2, т. е. не се установява безспорно, че обекта така както е нанесен съществува на място и съответства на документите за собственост. Същото се отнася и до обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 1, тъй като по оспорената заповед е нанесен с площ от 73, 25 кв. м., а по документ за собственост е с площ от 84 кв. м. Т. е. не отговаря на доказателствата по делото приетото от съда, че и този обект е нанесен в съответствие с документите за собственост. Поради и това е незаконосъобразна оспорената заповед, в частта с която е допуснато изменение на кадастралната карта с нанасяне на самостоятелни обекти в сградата съобразно документите за собственост, тъй като видно от гореизложеното се установи, че същите не са нанесени в съответствие с документите за собственост и фактическото положение, а и н е установено безспорно, че нанесената като част от втория етаж на сградата тераса е част от този обект, а напротив установява се, че нанесената като тераса е бетонна плоча – покривна конструкция на съседна сграда. На следващо място неправилен е извода на съда и досежно законосъобразността на изменението в КР по оспорената заповед. Неправилно е прието, че законосъобразно жалбоподателката Д. Н. е заличена като собственик на имота съществувал в кадастралната карта сграда идентификатор № 57491.502.188. 3. Това е така, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че Д. Н. е собственик на идеална част, както от поземления имот, в който е сградата, така и от първия етаж на посочената сграда в качеството й на наследник на Щ. Щ.. Факта, че същата не притежава констативен нотариален акт, не е обстоятелство, което да я изключи от лицата, които следва да бъдат записани като собственици на обекта. Не съществува законово изискване при придобиване на собственост по наследство, лицето да си извади констативен нотариален акт, производство свързано и с разноски. Той се легитимира с титула за собственост на праводателя си и с удостоверение за наследства, както се легитимира и Недялкова. Освен това видно от оспорената заповед в мотивната й част е записано, че Недялкова е съсобственик на първия етаж, а съответно в диспозитивната част на заповедта същата е изключена от собствениците на новообразувания самостоятелен обект идентификатор № 57491.502.188. 3. 1, като това разкрива и вътрешно противоречие в самата оспорена заповед, също достатъчно основание за отмяната й. Освен това кадастралният регистър следва да отразява реалното и актуално право на собственост върху имотите, обект на кадастралната карта. В настоящия случай приетата и одобрена КК и КР от 2009 г. са отразява точно това състояние като за собственици на сградата идентификатор № 57491.502.188. 3 са били записани реално живите собственици Д. Н. Я. Я. и двамата като наследници на починалия си баща Щ. Щ., починал 1995 г. и Н. Ф. като наследник на майка си А. Ф.. Нелогично и в противоречие със закона е записването като собственик на обекта на първия етаж на починалия Щ. Щ., а заличаването на живата му дъщеря Д. Н., която към момента се легитимира като собственик по наследство и съответно е била записана като такава в КР. Извършеното записване е в противоречи както с разпоредбите на закона, така и с целта на същия. По изложените съображения оспорената заповед за допускане на изменение в КК и КР е изцяло незаконосъобразна. Като е достигна до обратен извода, АС – гр. Б. е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената пред АС – гр. Б. заповед. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, а искането на ответника по касация Н. Ф. като неоснователно не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение