Решение № 454 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2008 г.

Решение № 454 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). К. Х. Х. - Л. и К. Г. Л., лично за себе си и като законни представители на малолетната М. К. Л., чрез адв. Х обжалват и искат да се отмени Решение № 189 от 31.07.2007 г. по гр. възз. д. № 1642/2006 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 4.05.2006 г. по гр. д. № 268/2004 г. на Софийския градски съд. Поддържа се, че въззивното решение на САС е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията с. на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, заявени от К. Х. Х. - Л. и К. Г. Л., лично за себе си и като законни представители на малолетната М. К. Л. срещу ЕТ "Н" с фирма "Д" гр. С. за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на гражданската отговорност на ответника като възложител на работа и за уважаване на заявените искове, поради липсата на причинна връзка на деликта с вредите, чиято обезвреда се претендира. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение по приложение чл. 45 ЗЗД. Фактическият състав на заявения на основание чл. 45 ЗЗД иск за обезщетяване на настъпили имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на едно лице в резултат на непозволено увреждане, изисква от страна на увреденото лице пълното и пряко доказване на авторът- деликвент, увреждащо действие - респ. бездействие и настъпила вреда и причинната връзка между тях. Безспорно установените факти, че на 10.04.2003 г. малолетната М. - род 28.11.1996 г., дъщеря на К. Х. Л. и К. Л. е била поверени на грижите на възпитател в т.н. "детски кът" на кино А. София, който кът е под контрола и организацията на ответника - с фирма "Д"- София, като около18 ч. близките на детето са уведомени по телефона, че то е с "навехната" ръка, а при осъществения преглед късно вечерта в МБАЛСМ "П"- Клиника по детска травматология е констатирано "счупване на две кости (лъчева и лакътна) на дясна предмишница в диафизарната им част (F-ra ossium antebrachii dextri diaphysaria), обуславят законосъобразния извод на съда, че детето М. е претърпяло телесно увреждане, наложило имобилизация на ръката на детето в рамките на 60 дни, затруднено движение с дясна ръка, болки и страдания в резултат на неизпълнение от страна на служители на ответника на вменените им по договор задълженията за организация и непрекъснат контрол на детския кът в кино "А" София и грижи за поверените им деца. За да отхвърли иска за претендираните неимуществени вреди, изразяващи се разочарованието и страданията на детето М., че не е положило успешно изпита за прием в НУУК Г. баня и не е ученичка в това училище, а е записана да учи в държавно училище, решаващият съд правилно и законосъобразно е приел, че доколкото са налице "вреди", то те не са в пряка причинно - следствена връзка на пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като не биха могли да бъдат обусловени само и единствено от увреждащите действия на служителите на ответника. Както се сочи от въззивния съд пряката и непосредствена вреда е полученото телесно увреждане и претърпените билки и страдания по повод на периода на оздравяване подлежат на репариране по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Очакванията на семейството и детето, че то ще положи успешно изпита за прием в първи клас на НУУК Г. баня, тъй като се подготвя за това в детска градина " Д-р М. М. ", демонстрира отлично усвояване на преподаваните и възпитаваните знания и умения, не могат да бъдат квалифицирани като пряка и непосредствена поледица от увреждането. Няма спор, че получената травма е нарушила подготовката на детето да рисува, пише, попълва тестове, но тези умения детската градина не преподава само и единствено с цел гарантиран прием в НУУК Г. баня. Изводите на въззивния съд в тази насока са обосновани, почиват на анализа на данните от договорът за прием на детето в детската градина и учебния план на учебното заведение. Показанията на св. Ч, която едновременно работи като организатор по чуждоезиково обучение в детската градина и помощник- Директор на НУУК Г. баня, не могат да бъдат ценени в смисъл, че детето би положило успешно изпита с., тъй като е налице предварителен подбор на децата за първи клас и че ако родителите искат детето им да учи в лицея, то задължително следва да премине платения курс на детското учебно заведение. Неуспешно положения приемен изпит за първи клас не би могло да се счита, че е само следствие единствено на травмата и физическото състоянието на детето. Обоснованите и законосъобразно изводи на съда, че след като няма установена причинна връзка между вредите, които се претендират- страданията на малолетната М. от неуспешно полагане на изпита и необходимостта да учи в държавно училище, както и с претендираните от родителите имуществени вреди от 3 538.56 лв., съставляващи сумата дадена за обучение в частната детска градина "Д" и увреждащите действия на ответника - не неговите служители, заявените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД не могат да бъдат уважени. По изложените съображение и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия