Решение № 3558 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А1 Тауърс Бъргария ЕООД гр. София чрез юрисконсулт Китанов против решение 7506/ 04.06.2024г по адм.д. 3543/2024г по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-03-3/01.02.2024г. на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Бургас. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е взел предвид, че не са били налице законовите предпоставки за издаване на заповедта, не е обсъдил възражението му за нередовност на връчването на предхождащите я предписания и необосновано е игнорирал приложения протокол за измерване на електромагнитни полета от м март 2024г. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на заповедта или за връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът директор на РЗИ Бургас не изразява становище по касационната жалба. Ответникът А1 България ЕАД гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт Захариев счита касационната жалба за основателна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение 7506/ 04.06.2024г по описа на Административен съд София град, са отхвърлени жалбите на А1 Тауърс Бъргария ЕООД гр. София и на А 1 България ЕАД против заповед РД-03-3/01.02.2024г. на Директора на РЗИ Бургас, с която е спряна експлоатацията на обект с обществено предназначение Приемо-предавателна станция BGS 0930.A000 /Burevestnik Nova/, находяща се в град Бургас, кв. Сарафово, ул. Буревестник 31, в сграда с идент. 07079.820.378.5. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало с уведомление от 24.11.2023г, подадено от А1 Тауърс Бъргария ЕООД и А 1 България ЕАД до РЗИ Бургас, за откриване на обект с обществено предназначение - Приемо-предавателна станция BGS 0930.A000 /Burevestnik Nova/, находяща се в град Бургас, кв. Сарафово, ул. Буревестник 31, в сграда с идент. 07079.820.378.5. От държавен здравен инспектор М. В. е издадено предписание ДЗС-260 от 18.12.2023г., с което дружествата са уведомени, че не е приложен протокол от извършени изследвания на стойностите на плътността на мощност в резултат от дейността на приемо-предавателната станция. Предписано е представяне на протокол от извършени изследвания на стойностите на плътността на мощност в резултат от дейността на предавателна станция Burevestnik Nova, съгласно изискванията на Наредба 9/1991г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населените територии на определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти, издадена от МЗ, както и че не се очаква превишение на допустимото ниво за населени територии на стойностите на ЕМП в сградите и местата за постоянен или инцидентен престой и експлоатацията на ППС в станцията не създава здравен риск за населението в района. Определен е срок за изпълнение на предписанието 20.01.2024г. Връчено е чрез Български пощи на посочения в заявлението адрес град София, ул. Кукуш 1 на 22.12.2023г. Тъй като предписанието не е било изпълнено, последвало издаване на мотивиран отказ от директора на РЗИ Бургас на 01.02.2024г за вписване в Регистъра на обектите с обществено предназначение и издаване на оспорената РД-03-3/01.02.2024г. за спиране експлоатацията на обект с обществено предназначение. За да отхвърли жалбата срещу тази заповед, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, при спазена и процедурата в условията на обвързана компетентност при наличие на постановен отказ за вписване, съобразно чл. 8 от Наредба 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции. Според съда дадените указания с редовно връчени предписания не са изпълнени доколкото представеният по делото сертификат за контрол 048/05.03.2024г. на Акредитиран орган за контрол Хеспа от вид С е издаден след срока за изпълнение и се отнася за друг обект - базова станция BGS 0930. A001 Burevestnik Nova, с адрес град Бургас, ж.к. Сарафово, ул. Буревестник 29. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед на директора на РЗИ Бургас. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. Изведени са обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Условията и редът за осъществяване на държавен здравен контрол са установени в Закона за здравето (ЗЗ) и Наредба 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. В чл. 6, ал. 1 от тази наредба са изброени дейностите, чрез които се осъществява държавният здравен контрол, и съгласно т. 2 и т. 9 такива дейности са инспекция/проверка на въведени в експлоатация обекти с обществено предназначение и проверка на документацията на такива обекти за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на населението и факторите на жизнената среда. В чл. 11 от ЗЗ е уредено, че с цел защита на здравето на гражданите на Република България се извършва държавен здравен контрол чрез осъществяване на определените в чл. 15 от ЗЗ дейности от регионалните здравни инспекции, една от които е контролът по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение по § 1, т. 9 от ДР на ЗЗ, включващи и базовите станции §1, т.9, б.ф. В съответствие с чл. 36, ал. 3 от ЗЗ е издадена Наредба 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, както и условията и реда за вписване в регистъра. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗЗ във връзка с чл. 2, ал. 2 от посочената наредба в срок от един месец от уведомяването, РЗИ извършват проверка за спазване на здравните изисквания в обекта. В чл. 8, ал. 1 от наредбата е уредено, че ако при тази проверка се констатира, че не са спазени здравните изисквания за обекта, се издава предписание с посочване на срок за привеждане в съответствие със здравните изисквания. В чл. 8, ал. 3 от същата наредба е регламентирано, че при констатиране на неизпълнение на предписанието директорът на РЗИ прави мотивиран отказ за вписване, в този случай процедурата по вписване в регистъра се прекратява и за обекта се издава заповед за спиране на експлоатацията му. За да се издаде заповед на това правно основание от наредбата във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗЗ, изискуема материалноправна предпоставка е неизпълнение на даденото предписание. Неоснователно се поддържа от касатора, че предписание ДЗС-260 от 18.12.2023г, издадено от държавен здравен инспектор М. В., не му е редовно връчено. По силата на чл. 61, ал. 1 АПК административният акт се съобщава по реда на чл.18а от АПК, който включва съобщаване чрез лицензиран пощенски оператор. Видно от приложеното към преписката известие за доставяне, пратката е доставена срещу подпис на адрес гр. София, ул.Кукуш 1, посочен в заявлението. Макар да се оспорва фактът на надлежно връчване на предписанието, следва да се има предвид, че всички други съобщавания на актовете на РЗИ Бургас в образуваното административно производство са извършени по същия начин (адрес и получател) и срещу тях няма възражения. Съобразно даденото от съдия-докладчика по адм.д. 3543/2024г по описа на Административен съд София град указание в закрито заседание на 23.04.2024г. жалбоподателите следва да докажат релевираните с жалбата твърдения. По делото не са ангажирани доказателства, че лицето А., подписано за получател на съобщението за предписанията, няма изискуемото качество да получава кореспонденция на дружествата-заявители по преписката. По изложените съображения съдът правилно е приел, че предписанията са надлежно връчени на адресатите им и че не са изпълнени в дадения срок. В тази връзка неоснователно е и твърдението на касатора за нарушение на материалноправните норми при постановяване на оспореното решение. Съгласно чл.142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а установяването на нови факти от значение за спора към момента на приключване на устните състезания. От данните по делото е видно, че към тези два релевантни момента 01.02.2024г и 04.06.2024г - няма доказателства за изпълнение на дадените предписания. Представеният в първоинстанционното производство сертификат за контрол 048/05.03.2024г. на Акредитиран орган за контрол Хеспа от вид С правилно не е взет предвид от съда поради неотносимостта му към контролирания обект. А представеният едва в касационното производство сертификат за контрол 048-И/12.06.2024г. на Акредитиран орган за контрол Хеспа от вид С (заменящ сертификат за контрол 048/05.03.2024г.) не следва да бъде ценен като годен източник на релевантни за спора факти по аргумент от чл. 220 от АПК. Отделно от това, предвид датата му на издаване, не може да промени правилността на формираните от решаващия съд правни изводи. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбите наА1 Тауърс Бъргария ЕООД гр. София и на А 1 България ЕАД Административен съд София град е постановил правилно съдебно решение. За него не се установяват сочените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,