Решение № 4434 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2009 г.

Решение № 4434 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") Решение № 46/6.04.09 г. по адм. д. 3466/06 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 59/18.04.06 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден в атакуваната част с Решение № 1360/23.06.06 г. на Д "ОУИ". В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "АЕЦ Козлодуй" ЕАД оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 46/06.04.09 г. по адм. д. 3466/06 г. по описа на Софийски градски съд е отменен РА № 59/18.04.06 г. на ТДД "Големи данъкоплатци", потвърден в атакуваната част с Решение № 1360/23.06.06 г. на Д "ОУИ" относно доначислените лихви за просрочие в размер на 153 972,83 лв. за периода 1.03.04 г. - 29.03.06 г. върху доначислените вноски за данък за общините и данък върху печалбата за 2002 г. СГС е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при определяне на задълженията за лихви е допуснато нарушение на закона като не са съобразени сумите, които данъчнозадълженото лице е надвнесло. Този извод решаващият съд е обосновал със заключението на вещото лице Пендичева. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея се съдържат само основните мотиви от решението на Д "ОУИ", които са обсъждани от СГС. Единственото конкретно оплакване против оспореното съдебно решение е обстоятелството, че съдът е кредитирал "безрезервно" заключението на вещото лице и не го е обсъдил заедно с останалите събрани по делото доказателства, но при обосноваване на касационните основания са наведени доводи само относно незаконосъобразност на решението, но не и допуснати процесуални нарушения. С оглед така очертания предмет на касационен контрол и в изпълнение на задълженията по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Софийски градски съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, събрани по време на данъчното производство и в съдебната фаза на процеса и е приложил точно материалния закон. Съдът е определил правилно основния спорен въпрос по делото и е обосновал крайния си извод за незаконосъобразност на РА с надлежно събрани доказателства. Заключението на вещото лице Пендичева, депозирано на 1.11.07 г., е прието в открито съдебно заседание на 7.11.07 г. в присъствието на процесуални представителни на двете страни, които не са го оспорили по съответния процесуален ред. В съдебно заседание, проведено на 23.04.08 г. е прието без оспорване и допълнителното заключение на вещото лице, чийто изчисления СГС не е използвал при установяване на фактическата обстановка по спора, защото правилно прима, че са направени чрез използване на факти, настъпили след издаване на атакувания РА. Неоснователно е възражението, че съдът се е позовал само на заключение на вещото лице, но не и на други доказателства, събрани по делото, защото между страните не е съществувал спор относно размера на определените с РА главни задължения за данък за общините и данък върху печалбата за 2002 г., подаваните от дружеството годишни данъчни декларации за следващите финансови години и стойността на декларираните и дължими данъчни задължения по ЗКПО (отм.), описани в констативната част на РА. Спорът между страните е само относно дължимостта на акцесорните задължения за лихви върху данък за общините и данък върху печалбата за 2002 г., периодите, през които евентуално е налице забавено изпълнение на главните задължения, респективно относно размера на задълженията за лихви. В този смисъл правилно СГС е съобразил разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на производството и е мотивирал възприетата от него фактическа обстановка с неоспореното заключение на вещото лице, съдържащо изчисления, базирани на сумите, посочени в РА. Касационната инстанция като съобрази правилността на изводите на СГС относно основния спорен по делото въпрос относно начина на погасяване на основните задължения на дружеството и възможността да се начисляват лихви върху погасено основно задължение, намира, че законосъобразно съдът е отменил РА в частта, с която са определени за плащане задължения за лихви за данъчни задължения - данък за общините и данък върху печалбата за 2002 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане пред касационната инстанция, Д "ОУИ" дължи на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД разноски на основание § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 1260 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо-А отделение,