Решение № 6740 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2021 г.

Решение № 6740 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. – С. срещу решение № 10 от 14.01.2021 г. по административно дело № 127/2020 г. на Административен съд Кърджали в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № РД-09-228/28.02.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите по отношение на земеделски парцели № 56589-11-3; 56589-381-3; 56589-62-13 и 56589-85-3 и в частта, с която е отхвърлена жалбата й против същата заповед по отношение на земеделски парцел № 03006-183-11-1. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му в тези части и постановяване на ново по съществото на спора или делото бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като претендира и заплащане на направените деловодни разноски. В представена по делото молба – становище излага допълнителни съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд в частта, която е обжалвала и становище за неоснователност на подадената от Министъра на земеделието, храните и горите касационна жалба.

Ответникът по тази касационна жалба – Министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

По делото е постъпила касационна жалба и от Министъра на земеделието и храните чрез процесуален представител против същото решение, но в частта му, с която постановената от него заповед № РД-09-228/28.02.2020 г. е отменена по отношение на имоти земеделски имоти с № 39894-10-5-1, с изкл. на площ 0, 21 ха; 39894-53-1-4, с изключение на площ от 0, 35 ха; 68120-80-4-1, който според касатора трябва да е 68120-80-1-2, с изкл. на площ от 0, 45 ха и 68120-221-3-1, с изключение на площ от 0, 10 ха и в частта, с която МЗХГ е осъдено да заплати на жалбодателката деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му в обжалваната му част и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на акта в тази му част бъде отхвърлено.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационните жалби доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице чийто права и интереси са засегнати с него.

Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Кърджали е била заповед № РД-09-228/28.02.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта му с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) за кампания 2019 г. са останали невключени девет броя блокове на земеделското стопанство (БЗС) на К. – С. – изцяло или частично, които съгласно нейна молба вх. № 1481/23.07.2020 г. са уточнени по следния начин:

1. В землището на с. Бащино, БЗС с идентификатор 03006-183-11-1, с площ 0, 74 ха, с определена недопустима площ 0, 45 ха – пасище;

1. В землището на с. Крин, БЗС с идентификатор 39894-10-5-1, с площ 0, 21 ха, с определена недопустима площ 0, 21 ха - пасище;

1. В землището на с. Крин, БЗС с идентификатор 39894-53-1-4, с площ 0, 35 ха, с определена недопустима площ 0, 35 ха - пасище;

1. В землището на с. Плазище, БЗС с идентификатор 56589-11-3, с площ 0, 37 ха, с определена недопустима площ 0, 075 ха – ябълки, круши;

1. В землището на с. Плазище, БЗС с идентификатор 56589-381-3, с площ 0, 47 ха, с определена недопустима площ 0, 02 ха – сливи, череши;

1. В землището на с. Плазище, БЗС с идентификатор 56589-62-13, с площ 0, 16 ха, с определена недопустима площ 0, 02 ха – праскови;

1. В землището на с. Плазище, БЗС с идентификатор 56589-85-3, с площ 0, 55 ха, с определена недопустима площ 0, 04 ха – сливи, кайсии;

1. В землището на с. Софийци, БЗС с идентификатор 68120-80-4-1, с площ 0, 45 ха, с определена недопустима площ 0, 06 ха – пасище и

1. В землището на с. Софийци, БЗС с идентификатор 68120-221-3-1, с площ 0, 84 ха, с определена недопустима площ 0, 1 ха – пасище.

След извършената проверка за законосъобразност първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. По отношение на имота, посочен под № 1 в уточняващата молба съдът приема, че заповедта е постановена при правилно приложение на закона, предвид установеното от доказателствата приложени към административната преписка и назначената първоначална съдебно техническа експертиза (СТЕ), като не е кредитирана допълнителната такава и отхвърля жалбата срещу акта в тази й част.

По отношение на имотите по № 2, 3, 8 и 9 в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при неправилно приложение на закона, позовавайки се на установеното от вещото лице по назначените първоначална и допълнителна СТЕ и отменя същата в посочената част.

По отношение на останалите имоти под № 4, 5, 6 и 7 АС Кърджали приема, че жалбата е недопустима и оставя същата без разглеждане, като приема, че това е така, тъй като по отношение на тези БЗС жалбодателката не е подала възражение срещу заповед № РД-46-485/27.11.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

По касационната жалба, подадена от М. К. – С..

В първата обжалвана с тази касационна жалба част от решението АС Кърджали оставя без разглеждане жалбата й против заповед № РД – 09-228/28.02.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 33 а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е одобрен окончателният специализиран слой ПДП за кампания 2019 като част от Система за идентификация на земеделските парцели, който е актуализиран за 2019 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2019 г.; отразяване на теренни проверки, извършени през годината от страна на Технически инспекторат (ТИ) на ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой ПДП, одобрен със заповед № РД-46-485/27.11.2019 г. на Министъра на земеделието и храните по отношение на БЗС по № 4 - 7 вкл., описани в уточняващата молба и заявени като терени за отглеждане на различни овощни дървета.

В разпоредбата на чл. 16 в от Наредба № 105/2006 г. е предвидена възможност за земеделските стопани да се запознаят с одобрените със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите проекти на специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" в общинската служба по земеделие по местонахождението на площите чрез преглед на съответните физически блокове или части от тях върху ЦОФК и в посочения в съответната заповед срок да подадат възражение срещу тях. Така предвидената възможност за възражение обаче не е задължителна част от постановяване на окончателната заповед, а е предвидена като една от възможностите за преглед на коректността на данните. Освен това, съгласно изрично предвиденото в чл. 16 в, ал. 3 от цитираната Наредба не могат да бъдат предмет на възражение по ал. 2 парцели, чието одобрение за подпомагане не е свързано със специализираните слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане", включително парцели – обект на проверка по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, за съответната кампания, както и такива, за които не са заявени схеми и мерки за подпомагане. В случая, видно от приложения протокол № KRZ-02-0 S21164/25.09.2019 г. на 08.09.2019 г., утвърдено от директора на ОДЗ – Кърджали, служители на ОСЗ – Джебел са извършили специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землището на село Плазище, община Джебел, ЕКАТТЕ 56589.

При това по силата на цитираните по-горе разпоредби и обстоятелството, че имотите, за които жалбата е оставена без движение, се намират именно в това землище може да бъде обоснован извод, че по отношение на същите за установяване на релевантните факти, въз основа на които е била постановена обжалваната пред АС Кърджали заповед не е бил приложим метода на възражение на земеделския производител, тъй като попадат в изключението по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП.

На следващо място настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционният съд, че подаването на възражение е задължителен елемент от процедурата и неподаването на такова препятства обжалването на акта за неправилен, тъй като от прегледа на приложимите в случая нормативна уредба тази хипотеза не се установява. Анализът на цитираната по-горе уредба обосновава извод, че в случая нормативно са предвидени различни способи за установяване на действителната фактическа обстановка, която да послужи за издаване на акта, един от които е възможността за подаване възражението на земеделския производител след съобщаване на изготвения проект за специализирания слой – ПДП, наред с останалите, посочени в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. При това възражението е предвидено като възможност за реагиране срещу акт, постановен в хода на процедурата по постановяване на окончателния такъв, с който се уведомяват заинтересованите лица за установената от органа фактическа обстановка, която ще послужи за издаване на окончателния административен акт и съответно подаването на възражение има характера на действие от предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение в тази му част, имащо характер на определение е неправилно и следва да бъде отменено.

В случая съдът не се е произнесъл по същество по цялото искане, направено в жалбата, при което делото следва да бъде върнато на същия състав на АС Кърджали за произнасяне по законосъобразността на оспорения пред него административен акт и в тази му част.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът е оставил жалбата без разглеждане по същество, но не е прекратил производството по делото в тази му част, при което същото е останало висящо пред него, с което допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на К. – С. против заповедта на МЗХГ в частта за земеделски парцел в землището на с. Бащино, БЗС с идентификатор 03006-183-11-1, пасище с обща площ 0, 74 ха е определена като недопустима площ 0, 45 ха.

Решението в тази му част е постановено при повърхностен и едностранчив анализ на събраните в хода на производството доказателства, същите не са разгледани в пълнота – поотделно и в съвкупност, а избирателно са ценени част от тях, не е извършена съпоставката им, което е довело до необоснованост и неправилност на направените изводи.

Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. в относимата му редакция ДВ бр. 24/2018 г. цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане; 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33 а, ал. 2 от ЗПЗП и 3. отразяване, след анализ и при съществуваща техническа възможност за това, на резултатите от проверките на място по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП.

След извършване на това обновяване следва предвидената в чл. 16 г от същата Наредба, в същата редакция, процедура по проверка на получените възражения и отстраняване на непълноти и грешки чрез преглед на коректността на 1. извършената дешифрация, когато съответните площи попадат под актуално за годината заснемане и 2. извършената теренна проверка и нанасянето на констатациите от нея в базата данни на СИЗП, когато съответните физически блокове са определени за теренна проверка.

В конкретния случай на физически блокове в землището на с. Бащино е извършена специализирана теренна проверка на място на 29.08.2019 г., резултатите, от които са отразени в протокол № KRZ-05-MM-22342/30.09.2019 г., от които се установява, че за ФБ 03006-183 е установено, че представлява постоянни или временни пасища за паша на животни, пасища и мери за паша, като в забележка е отразено - да се промени НТП от СЗП на ПМЛ, на север от начертана с маркер линия да се образува ФБ с НТП – ОЗ и култура памук и угар, на юг частта остава ПМЛ, ДПП и на двата блока след разделянето им остава непроменена. В следващата таблица е отразено, че разделеният обект е ДПП, като за 03006-183-1 е отразено без промяна и липсват установени култури, от което следва извод, че при извършената теренна проверка БЗС е прието като площ допустима за подпомагане.

По делото са назначени и приети основна и допълнителна експертиза, като от обясненията на вещото лице, което ги е изготвило се установява, че основната е изготвена на база "изходни материали, а именно – частично дешифриране на определени парцели от страна на МЗХ и снимки, а допълнителната експертиза е изготвена след извършен от него оглед на място. В първоначалното заключение вещото лице е посочило, че този имот не е годен за паша, поради това, че дърветата и храстите са гъсто разположени в участъците, които са изключени от специализирания слой, като прекалено компактни и създаващи мрежа от елементи, не са мозаечно разположени, видно от ЦОФК, което възпрепятства свободното пашуване и в участъка няма трева. От обясненията на вещото лице, дадени в ОСЗ на 26.10.2020 г. се установява, че заключението е изготвено от него при "налагане" на предоставените му на магнитен носител ортофотокарти и 1 снимка на имота на собствения му програмен продукт – т. е. чрез използване на метод извън посочените в Наредба № 105/2006 г. Освен това същият твърди, че част от снимките са правени през 2017 г., като не уточнява за кои имоти се отнасят те. След извършения оглед на място вещото лице, дава диаметрално противоположно заключение като сочи, че в имота не е установено наличие на дървета и храсти над 0, 5 м, забелязва се наличие на къпини, които обаче са мозаечно разположени и видимо отсечени. От съдържанието на експертизата безспорно се установява, че в имота е имало и трева, предвид установеното от вещото лице, че имотът е косен, като има следи и от паша.

При така установеното от доказателствата, буди недоумение изводът в обжалваното решение, че възприема първоначалната експертиза, като изготвена въз основа на ортофотокарта, разчетена през 2019 г. и направени изводи въз основа на резултати от разчитане с програмен продукт, който не е сред изброените в закона методи за установяване на факти, а не е кредитирал изводите на вещото лице, направени след извършен оглед на място и съответно установяване на действителното положение.

Вярно е, че огледът е извършен края на 2020 г., но съдът не е съобразил, че по делото липсват доказателства през 2019 г. да е извършено заснемане на обекта. Нещо повече, предвид факта, че на същия е извършена теренна проверка, предвид утвърдената със заповед № РД-09-750/06.08.2019 г. заповед на Министъра на земеделието, храни те и горите Методика за избор на референтни парцели (ФБ) за теренна проверка, във връзка с актуализацията на данните в СИЗП за 2019 г., съгласно която за целите на извадката се използват всички земеделски парцели, предоставени от ДФЗ – РА като цифрови географски данни, от които се избират след пресичане, площи, декларирани в заявления за подпомагане за 2019 г., с установени излизания от специализирания слой ПДП, валиден към момента на кандидатстване през 2019 г., от които се премахват всички земеделски парцели, попадащи изцяло в планираните зони за самолетно и сателитно заснемане през 2019 г. (арг. Т. І. 1. 1 от Методиката) следва еднозначен извод, че такова заснемане на имота през 2019 г. не е било извършено, поради което и същият е попаднал в кръга на тези, на които са извършени теренни проверки.

Настоящият състав намира, че с оглед на изложеното неправилно АС Кърджали не е кредитирал допълнителното заключение, при което направеният извод за липсата на условията по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ във вр. с чл. 8 от същата Наредба.

От съвкупния анализ на доказателствата се установява, че по делото е установено, че в случая земеделският парцел не е заснеман през 2019 г., на същия е направена теренна проверка, при която е установено, че същият попада в категорията постоянно затревени площи, пасища и мери за паша. При извършения от вещото лице оглед на място на терена е установено, че земеделският парцел отговаря на изискванията за включване в ПДП – същият има тревна покривка, използван е за паша, като в същия няма дървета или храсти, които да са с височина над 0, 5 м, а съществуващите къпини от видовете храсти са мозаечно разположени и видимо отсечени, няма разположени сгради, скални или ерозирали участъци или ерозирали участъци, както и оголени терени, а при огледа вещото лице е установило следи от косене, както и следи от паша на животни. От така установеното следва, че по делото е установено, че целият терен отговаря на изискванията за включването му в специализирания слой – площи допустими за подпомагане и заповедта в частта, с която част от БЗС е изключена от този слой е неправилна.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението в тази му част следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваната заповед следва да бъде отменена в тази й част, като незаконосъобразна, а преписката върната на органа за ново произнасяне при условията на чл. 173, ал. 2 АПК при съобразяване на изложеното в мотивите.

По касационната жалба, подадена от Министъра на земеделието, храните и горите.

Предмет на тази жалба е решението в частта му, с която е отменена заповедта на министъра по отношение на следните имоти - в землището на с. Крин, БЗС с идентификатор 39894-10-5-1, с площ 0, 21 ха, с определена недопустима площ 0, 21 ха - пасище; в землището на с. Крин, БЗС с идентификатор 39894-53-1-4, с площ 0, 35 ха, с определена недопустима площ 0, 35 ха - пасище; в землището на с. Софийци, БЗС с идентификатор 68120-80-4-1, с площ 0, 45 ха, с определена недопустима площ 0, 06 ха – пасище и землището на с. Софийци, БЗС с идентификатор 68120-221-3-1, с площ 0, 84 ха, с определена недопустима площ 0, 1 ха – пасище.

За да отмени заповедта в посочената част съдът възприема изцяло установеното от вещото лице, при извършената от него допълнителна експертиза, което след извършен оглед на място е установило, че посочените имоти изцяло отговарят на изискванията за включване в специализирания слой – ПДП, а при разчитането на ЦОФК е допусната грешка.

В случая обратно на установеното за земеделския парцел в землището на Бащино съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, а правилно е възприел направените от него констатации след извършения оглед на място и приложените по към експертизата снимки. В тази връзка съставът намира, че в случая са относими изложените по-горе мотиви относно установеното с представените от органа доказателства и начина на формиране на заключението на вещото лице по първоначалната експертиза. Отделно от това по делото са събрани гласни доказателства, които макар да не са обсъдени в решението, не са опровергани от останалите събрани доказателства и от които се установява че имотите са поддържани в добро състояние – почиствани са редовно, израсналата растителност се окосява целогодишно.

Наведените доводи за неправилност на решението в тази му част, като базирано преди всичко на назначената по делото допълнителна експертиза, изготвена след извършен оглед на терените през 2020 г. е неоснователен предвид установеното по делото с гласните доказателства, като и с оглед на установеното от вещото лица неяснота на предоставената информация от органа.

Поради това неоснователни са и наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в тази му част.

Предвид така установеното, настоящият състав намира, че в обжалваната от Министъра на земеделието, храните и горите част, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В тази част обаче съдът е пропуснал да постанови връщане на преписката на органа за ново произнасяне, при наличие на хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК – естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, при което настоящият състав намира, че следва да бъде постановено връщане на преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания и в тази му част.

При този изход на делото администрацията при органа следва да бъде осъдена да заплати на касационната жалбодателка М. К. – С. направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 670 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса и хонорар за един адвокат в размер на 600 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение