Решение № 4902 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16473/2010 г.

Решение № 4902 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16473/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на Фуад Алем, гражданин на Мароко, против решение № 516 от 06.12.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБ, с което на чужденеца му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по. чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Поддържа се оплакване, че административният орган не е извършил анализ на ситуацията в страната по произход, не е съобразена обстановката в страната с обстоятелствата, принудили чужденеца да я напусне. Жалбоподателят твърди, че за него са налице основанията в ЗУБ за получаване на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Станкова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение на Фуад Алем, гражданин на Мароко, е отказано предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като административният орган се е мотивирал с липса на основанията, посочени в материалния закон. Приел е, че причините кандидата да напусне страната по произход са лични. Същият не е преследван поради своята раса религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, решаващият орган е приел, че също не се установяват по отношение на кандидата. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че Фуад Алем е подал молба за закрила с рег. № 1530/28.12.2009 на РПЦ - София, с която е поискал предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В хода на административното производство е установено, че същият е гражданин на Мароко, роден на 23.12.1986 г. в гр. Ахфир, Мароко, религиозна принадлежност - мюсюлманин, арабин по народност, неженен. Напуснал е страната по произход легално със самолет, заедно с брат си Фарид Алем. В Република България чужденецът е влязъл нелегално през септември 2009 г. В искането си за предоставяне на закрила чужденецът изтъква причини от личен характер. Твърди, че поради религиозните си възгледи има проблеми със своите роднини и приятели. Те били консервативни, а той по-либерален. Твърди също, че е с влошено здравословно състояние. Имал проблеми с бъбреците, но от провежданото лечение в родината му нямало подобрение. С оглед представените в административната преписка писмени доказателства, съдът намира, че обжалваното административно решение на председателя на ДАБ, е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, съгласно чл. 75 от ЗУБ, при спазване на изискването за форма. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е събрал информация относно обстановката в страната по произход, изискал е становище относно основателността на жалбата от главен експерт в отдел РПЦ - София и въз основа на тях е постановил обжалвания пред настоящата инстанция административен отказ. В решението се съдържат мотиви, съобразени с изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са обсъдени всички факти, свързани с личното положение на молителя с държавата му по произход. В тази връзка неоснователно е твърдението в жалбата, че обществено политическата обстановка в страната по произход не е обсъдена в контекста на представената бежанска история. Данните за ситуацията в страната се интерпретират, съобразно представените доказателства, находящи се в преписката. Константна е практиката на съдилищата, че причини от личен характер, каквито безспорно са сочените в молбата на мароканския гражданин, не могат да обосноват нужда от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по ЗУБ. Предпоставките за предоставяне на такава закрила са посочени ясно в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното административно решение е правилно. Постановено е въз основа на събраните в административната преписка доказателства. Административният орган е обсъдил наличието на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и е достигнал до законосъобразен извод за липсата на такива основания. Правилен е изводът относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ - жалбоподателят не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход. Решението, в частта, с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно. От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Липсват каквито и да било данни, че в страната си жалбоподателят би бил подложен на смъртно наказание или екзекуция /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. Не са налице основанията посочени в трите хипотези на чл. 9 от ЗУБ, даващи основание да се предостави хуманитарен статут, както обосновано е приел административният орган. Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение