Решение № 11911 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България срещу Решение 2140/15.05.2025 г. на Административен съд (АС) Пазарджик, постановено по адм. дело 261/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България, представлявано от Я. Л. Т. председател, против Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция Изпълнение на наказанията, утвърден със Заповед ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на заместник-министъра на правосъдието на Република България; Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че обжалваният Етичен кодекс съдържа мотиви за неговото издаване. Сочи, че неправилно е възприето от първоинстанционния съд, че с Етичния кодекс не са нарушени легитимни правни очаквания на синдикалната организация. Твърди, че утвърждаването на Етичния кодекс, без каквато и да е необходимост от това и без каквито и да е съображения, които са наложили приемането му, е в противоречие с целта на чл. 10, ал. 2, т. 10 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Представено е и допълнително становище от председателя на управителния съвет на сдружението Я. Т., в което се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Касационният жалбоподател иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което Етичният кодекс бъде обявен за нищожен, евентуално за неправилен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Петров и адв. Трайков. Ответникът по касация - заместник-министърът на правосъдието оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Ответникът по касация се представлява от юрк. Русчев. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна по чл. 210, ал. 2 АПК, спрямо която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и има сила, но не е участвала надлежно в съдебното производство пред първоинстанционния съд и срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК по следните съображения: Председателят на Управителния съвет на Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България е сезирал АС - Пазарджик с жалба против Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция Изпълнение на наказанията, утвърден със Заповед ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на заместник-министъра на правосъдието на Република България, подадена първоначално до АССГ, по която жалба, след изпращането й по подсъдност в АС- Пазарджик е било образувано адм. дело 261/2024г. С Определение 2501/26.06.2024 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане, на основание чл. 159 т. 1 АПК и прекратил производството по делото. Подадена е частна жалба срещу постановеното прекратително определение, по повод на която на частния жалбоподател е разпоредено да уточни от чие име е подадена жалбата. В изпълнение на дадените указания, с молба от 06.08.2024 г. частният жалбоподател изрично е уточнил, че както първоначалната жалба, по която е образувано първоинстанционното производство, така и частната жалба, са подадени от името на Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България, а не от председателя на Управителния съвет в лично качество. С Определение 10009/25.09.2024 г. по адм. дело 8554/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), определението на АС Пазарджик е отменено, а делото е върнато за продължаване на съдебното производство, при спазване на дадените в определението указания. С Определение 4208/04.11.2024 г. по същото дело АС- Пазарджик е оставил жалбата на Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България без разглеждане, на същото основание, с мотиви, че на жалбоподателя, като юридическо лице, не се засягат права и законни интереси и не се явява адресат на нормите от оспорения акт. С Определение 1562/19.02.2025 г. по адм. дело 152/2025 г. по описа на ВАС, определението на АС Пазарджик е отменено, а делото е върнато за продължаване на съдебното производство. Въпреки двукратно дадените от ВАС указания относно тълкуването и прилагането на закона, както и изричното уточнение на жалбоподателя, направено с молба от 06.08.2024 г., АС Пазарджик, с Определение 1136/13.03.2025 г., е конституирал като жалбоподател по делото Управителния съвет на Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, административният орган, издал акта, както и всички заинтересовани лица. В изпълнение на принципа на служебното начало, законодателят е възложил на съда задължението служебно да конституира страните, като осигури надлежното им участие в процеса. Това задължение е от съществено значение за допустимостта на производството и за гарантиране на правото на защита на всички лица, чиито права или законни интереси могат да бъдат засегнати от съдебния акт. В конкретния случай, въпреки изрично направеното уточнение в молба от 06.08.2024 г. от Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България по адм. дело 8554/2024 г. по описа на ВАС, в която изрично е посочено, че жалбата се подава от името на самото сдружение, а не от неговия управителен съвет, както и че всички извършени до този момент процесуални действия са осъществени от името и за сметка на сдружението, както и с оглед на дадените задължителни указания относно прилагането и тълкуването на закона, съдържащи се в Определение 10009/25.09.2024 г. по адм. дело 8554/2024 г. по описа на ВАС и Определение 1562/19.02.2025 г. по адм. дело 158/2025 г. по описа на ВАС, при връщане на делото на АС Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия, съдът е конституирал като страна по делото Управителния съвет на Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България. Задължението за служебно конституиране на страните изисква съдът да извърши необходимата проверка въз основа на данните, съдържащи се в жалбата и в административната преписка, за да установи лицата, притежаващи процесуална легитимация. Служебното начало в административното производство налага съдът да осигури правилното участие на всички лица, които по силата на закона имат качеството на страна, като по този начин се гарантира законосъобразното развитие на производството и постановяването на съдебен акт, съобразен с изискванията на процесуалния закон. Обстоятелството, че съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно, не изменя факта и не предоставя на съда правомощие да конституира като оспорваща страна субект, който не е подал жалба срещу оспорения административен акт и не е изразил воля за участие в производството в това процесуално качество. Служебното начало не освобождава съда от задължението да определи точно и законосъобразно процесуално легитимираните страни, съобразно данните по делото и изискванията на закона. Правилното конституиране на страните има съществено значение за допустимостта и обвързващата сила на постановения съдебен акт, тъй като именно от надлежното участие на страните зависи валидното упражняване на правото на защита и обективното установяване на релевантните факти. Неспазването на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК води до постановяване на недопустим съдебен акт, който не може да породи сила на пресъдено нещо и подлежи на обезсилване. От особено значение в настоящия случай е обстоятелството, че съгласно чл. 28, ал. 4 от Устава на Сдружение Синдикат на служителите в затворите в България, председателят на Управителния съвет и заместник-председателите на Управителния съвет заедно и поотделно представляват сдружението, като всички техни самостоятелни действия подлежат на потвърждаване с изрично решение на Управителния съвет. Тази уставна разпоредба е в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), съгласно който юридическото лице с нестопанска цел изразява волята си и извършва правни действия чрез своите органи. То се представлява от управителния си орган, както и с чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ, съгласно който управителният съвет представлява сдружението и определя обема на представителната власт на отделни негови членове. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или съгласно устройствените им правила. Следователно, за да бъде налице надлежно упражняване на представителната власт от името на сдружението, е необходимо представляващият да разполага с изрично решение на Управителния съвет, с което се потвърждават неговите самостоятелни действия в процеса. В случая не са представени доказателства за съществуването на такова изрично решение на Управителния съвет, което да потвърждава действията на председателя на Управителния съвет, предприети от негово име както при подаване на жалбата, така и при осъществяване на последващите процесуални действия. За да породят процесуалните действия целения ефект за представлявания, представителят трябва да ги извърши при наличие на представителна власт. Надлежната представителна власт в съдебното производство - правомощието на едно лице да извършва от името и за сметка на представлявания правни действия, е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на извършените процесуални действия, респективно за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно. От горното е видно, че при извършването на всички процесуални действия по разглеждане на делото съдът не е извършил дължимата проверка кой е представителният орган на сезиращото го сдружение и не е дал указания за отстраняване на нередовност на жалбата. Като не е направил това съдът е постановил акт по нередовна жалба, такава която не е била подадена от надлежно представляващ сдружението, а това е предпоставка за допустимост на жалбата. Съдът е постановил решението си по недопустима жалба. По изложените съображения обжалваното решение е недопустимо - постановено при липса на представителна власт като задължителна предпоставка за упражняване процесуалното право на оспорване и при липса на надлежно конституирана страна, поради което следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания на сдружението жалбоподател да представи необходимите доказателства за представителната власт на председателя на управителния съвет да подаде жалбата до съда, съгласно чл. 28, ал. 4 от Устава на сдружението, вр. чл. 30, ал. 1 ГПК или управителния съвет на сдружението да потвърди подаването на жалбата и всички процесуални действия. Тъй като председателят на Управителния съвет на сдружението не е разполагал с надлежна представителна власт, съобразно чл. 28, ал. 4 от Устава на дружеството, извършеното от него упълномощаване на процесуалните представители по делото, е било ненадлежно още от самото начало на производството пред административния съд, поради което съдът следва да укаже да бъдат представени доказателства за надлежно упълномощаване на процесуалните представители и се потвърдят извършените процесуални действия. Съдът следва да даде указания и на ответника да представи надлежно пълномощно за процесуалния си представител, участвал в първоинстанционното производство, тъй като представеното пред АС Пазарджик пълномощно е от лице, което не е страна по делото министъра на правосъдието, вместо от ответника по делото заместник-министъра на правосъдието. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение