Решение № 9439 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2018 г.

Решение № 9439 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП срещу решение № 72/27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 538/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В. Т., с което по жалба на П. К. П., в качеството му на управител на "А." ЕООД - гр. П. е отменен РА № Р-04000416005959-091-001/27.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т., потвърден с решение № 175/26.06.2017 г. на директора на същата дирекция, в частта за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 701 727,03 лв. и съответните лихви за данъчни периоди м. 07.2015 г. и м. 08.2015 г. по 13 бр. фактури, издадени от "ЗМ груп 3" АД. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е пренебрегнал доказателственото значение на част от събрания доказателствен материал и решението му не кореспондира с фактите и обстоятелствата, установени по делото, както и са игнорирани съществени факти от обективната действителност и в решението си съставът неоснователно е придал висока тежест на дадените в съдебното производство свидетелски показания и заключенията по приетите съдебни експертизи. Касаторът излага доводи, че изводите на приходната администрация са отхвърлени от страна на решаващия състав въз основа на предположения, дадени от вещото лице и показания на свидетел по делото, който не е обективен. Твърди, че извършената проверка от органите на дирекция "Технически инспекторат" към ДФ "Земеделие" и верифицираните разходи по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не обосновават материалноправни предпоставки за признаването на правото на данъчен кредит. По отношение на фактурираните от прекия доставчик "ЗМ груп 3" АД услуги (СМР), съдът напълно е игнорирал липсата на доказателства, от които по категоричен начин да се установява, че "А. 67" ЕООД, сочен за изпълнител е извършил дейностите, превъзложени му от прекия доставчик на ответника по касация. Изложени са доводи, че фактурирането на доставки на услуги не е безспорно доказателство, че те се извършени. Във връзка с извършените насрещни проверки на подизпълнителите се твърди, че въпросните услуги не са конкретизирани по видове и обем, не са представени и протоколи за извършените видове транспортни услуги или други документи, сочещи изпълнението им. Липсват заявки за извършване на услуги, товарителници, пътни листове или други документи, даващи информация за вида, обема, мястото на извършване на транспортните услуги. При анализ на представените документи при извършената насрещна проверка на "Д. Б." ЕООД, органите по приходите са установили, че всички фактури за наем на техниката (с изкл. на една ) и по-голяма част от товарителниците са издадени през м. 09.2015 г., а на въпросния обект - язовир К., се твърдят за завършени и приети същите строително - ремонтни дейности с приемо - предавателни протоколи от 31.08.2015 г. Според жалбоподателя от мотивите на съда не става ясно за кой доставчик по делото е надлежно установено, че е могъл да изпълни договорените услуги. На следващо място в касационната жалба се сочи, че необосновано съдът е приел, че влезлият в сила и приет като доказателство по делото ревизионен акт, издаден на "А. 67" ЕООД няма обвързваща доказателствена сила, като излага подробни мотиви във връзка с това. Във връзка с разпределянето на доказателствената тежест в процеса касаторът твърди, че от страна на ревизираното лице не е поискано допускане на съдебно - счетоводна експертиза, която би могла да изследва процеса на получаване, осчетоводяване и заприхождаване на стоки и услуги в счетоводството на дружеството. Установяването на положителните факти на реалното съществуване, движение, транспортиране, предаване и приемане на стоките, са от съществено значение, което не е сторено от страна на първоинстанционния съд. Касаторът излага възражения и относно размера на присъдените разноски от първоинстанционния съд, като е извършено прихващане без да е налице искане от страните за това. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение или алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 19 111,52 лв. Ответникът по касационната жалба "А." ЕООД - гр. П. в депозиран по делото писмен отговор от адв. В. Г. я оспорва с искане решението като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитирания по-горе ревизионен акт в частта, в която на "А." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 701 727,03 лв. и лихва - 849,46 лв. за данъчни периоди м. 07.2015 г. и м. 08.2015 г. по 13 бр. фактури, издадени от "ЗМ груп 3" АД, първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки на стоки и услуги са реално осъществени. Според съда доставчикът е разполагал с материална и техническа обезпеченост за извършване на услугите. С оглед отчитането на извършените работи между ИАРА и бенефициента по договор за БФП № 375/18.07.2014 г. от една страна, както и между "А." ЕООД и "ЗМ груп 3" АД от друга, съдът е достигнал до извода, че има извършвани работи, които са документирани с оглед уреждане на взаимоотношенията в строителния процес между различните изпълнители. От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно - графологична експертиза е установено, че подписите под изследваните документи са на лицата, представляващи "А." ЕООД и "ЗМ груп 3" АД. Съдът е приел, че автентичността на оспорените в хода на производството документи е установена. По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение кореспондира изцяло с приетите писмени доказателства. Съдът въз основа на приетите като годни писмени доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза е приел, че от фактическа страна е установено наличие на материална и техническа обезпеченост от страна на доставчика за извършване на доставките на стоки и услуги. Съдът е обсъдил в мотивите си, че изпълнените СМР са приети от възложителите без възражения, както и, че има извършени осчетоводени разплащания. Относно констатациите на органите по приходите за липса на доставки от "А. 67" ЕООД към ревизираното дружество, направени в ревизионния акт, издаден на доставчика, решаващият състав е приел, че нямат обвързваща доказателствена сила, тъй като не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Прието е от първоинстанционният съд е, че са налице доставки на стоки и услуги, използвани от получателя за целите на стопанската му дейност и е приел, че "А." ЕООД правилно е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. В тази част ревизионният акт е обявен за незаконосъобразен. По отношение на фактурите за извършени авансови плащания е прието, че има възникнало данъчно събитие, данъкът е станал изискуем, възникнало е задължение за начисляване и е налице изпълнение по отношение на фактурите, с оглед предмета им. Решението в обжалваната му част е неправилно постановено. Оспореният пред първоинстанционния съд ревизионен акт, цитиран по-горе е издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т. след извършена ревизия на "А." ЕООД - гр. П.. Ревизията е във връзка с решение № 255/19.08.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т., с което е отменен РА № Р-04001515008479-091-001/17.05.2016 г. на ТД на НАП - В. Т., като на основани чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия. С обжалвания ревизионен акт на "А." ЕООД не са установени дължими суми за ефективно внасяне. В резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 721 285,33 лв. за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2015 г. са установени резултати, както следва: за данъчен период м. 07.2015 г. е установен резултат ДДС за внасяне в размер на 10 514,66 лв., а за данъчен период м. 08.2015 г. - ДДС за възстановяване в размер на 6706,84 лв. С АПВ № П- 04001516097588-004-001/23.06.2016 г. е извършено прихващане на ДДС за внасяне за м. 07.2015 г. в размер до 3 807,82 лв. и на лихви в размер на 849,46 лв. (от ДДС за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по приключила процедура за данъчни периоди м. 01 - м. 03.2016 г.). Остатъкът от ДДС за внасяне за м. 07.2015 г. е прихванат от установения с РА резултат за периода м. 08.2015 г. ДДС за възстановяване в размер на 6 706,84 лв. С първоинстанционното решение правилно е установена фактическата обстановка хода по делото, като няма спор между страните, че "А." ЕООД е бенефициент по договор № 375/18.07.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект "Изграждане на комбинирано поликултурно рибовъдно стопанство за шаран и сом в язовир "К." по "Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 г. - 2013 г. ", мярка 2.1 "Производствени инвестиции в аквакултурата", сключен с Министерство на земеделието и храните - И. А. по Рибарство и Аквакултури (ИАРА) със срок изпълнението му до 31.08.2015 г. С Анекс от 29.06.2015 г. страните по договора са изменили договорената максимална одобрена обща стойност на проекта в размер на 3 645 726,66 лв., от които размерът на одобрената субсидия е 2 187 436 лв., представляващи 60% от целия размер на одобрената инвестиция, изплатени на ревизираното дружество на 29.01.2016 г. В изпълнение на проекта "А." ЕООД се е задължил да извърши ремонтно-възстановителни работи на язовирната стена на язовир "К."- преливник, изпускателна шахта, контрадига, почистване на чашата на язовирната стена и пр. След проведена от ревизираното дружество обществена поръчка с предмет "извършване на строително-ремонтни работи по изграждане на комбинирано поликултурно рибовъдно стопанство за шаран и сом в язовир "К.", с решение № 01-26-09-14/26.09.2014 г. "А." ЕООД е определил за изпълнител на поръчката "ЗМ груп 3" АД, който е издател и на процесните фактури. В договор № 1/29.09.2014 г. между "А." ЕООД като възложител и "ЗМ груп 3" АД като изпълнител за извършване на посочените СМР, на стойност 3 209 555,16 лв. без ДДС, последният се е задължил да извърши възложените му СМР. Изпълнителят по договора е сключил друг договор с подизпълнител за извършване на процесните СМР "А. 67" ЕООД. Във връзка с издадените от "ЗМ груп 3" АД фактури от "А." ЕООД са представени два броя количествено-стойностни сметки, поотделно за подобекти Клетка 1 и Клетка 2 на обект язовир "К.", 7 бр. Актове обр. 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване (скрити работи) от 10.07.2015 г., 20.07.2015 г., 05.08.2015 г. и 15.08.2015 г., 8 бр. Актове обр. 7 за приемане на извършени СМР по нива и елементи от 31.08.2015 г., както и 3 бр. приемо-предавателни протоколи от 31.08.2015 г., два от които за приемане на изпълнени СМР на Клетка 1 и Клетка 2 на язовир "К." . Приходните органи са приобщили материалите по влязъл в сила PA № Р-04001515008602-091-001/20.05.2016 г. на "А. 67" ЕООД относно прилагане разпоредбите на ЗДДС за данъчни периоди на месеците август 2014 г. до август 2015 г. и с него по фактурираните към "А. 67" ЕООД услуги на обект язовир "К." от "Д. б." ЕООД и "А. 2014" ЕООД (подизпълнители на "А. 67" ЕООД), е било прието, че не са реално извършени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като същевременно е констатирано че е налице префактурирането на същите услуги от "А. 67" ЕООД на "ЗМ груп 3" ЕООД. При извършената в предходно ревизионно производство насрещна проверка на "Х. П." ЕООД са дадени обяснения от представляващият дружеството, който е посочил, че е участвал в съставянето и подписването на актове за приемане на извършени СМР между "А." ЕООД и "ЗМ груп 3" АД. Неправилно съдът не е кредитирал ревизионния акт на "А. 67" ЕООД, тъй като той е прибощен към доказателствата в ревизионното производство и в него са изложени констатации, относими към настоящия казус в смисъл за неизпълнение на възложените му от "ЗМ груп 3" АД СМР. От извършената насрещна проверка издателят на процесните фактури "ЗМ груп 3" АД е дал обяснения, че по договор № 1/29.09.2014 г. от негова страна са извършени само транспортни услуги, за което са представени договор за превоз, товарителници и пътни листи, а всички СМР са извършени от подизпълнителя "А. 67" ЕООД, за което са били представени 9 бр. фактури (за доставка на услуга и авансови плащания по договора за подизпълнение), както и платежни нареждания за извършени плащания. Представени са и протокол от 29.07.2015 г. и Акт за извършена работа от дата 29.07.2015 г., с който се приемат за извършени и подлежащи на заплащане СМР, както и отделен протокол относно извършени и подлежащи на заплащане СМР за Клетка 1 и Клетка 2 от 28.08.2015 г. От обясненията на "ЗМ груп 3" АД се установява, че макар и избран от "А." ЕООД като главен изпълнител на спорните СМР, той не е извършвал такива, а ги е превъзложил на подизпълнител, а последният на други двама подизпълнители. По време на ревизията при извършена насрещна проверка на подизпълнителя "А. 67" ЕООД (с възложител "ЗМ груп З" АД) е установено, че това дружество не е изпълнило възложените му СМР, а ги е превъзложило на други лица - "Д. б." ЕООД по договор от 01.07.2015 г. и "А. 2014" ЕООД по договор от 01.08.2015 г. От страна на "А. 67" ЕООД са представени фактурите, издадени в изпълнение на договорите, сключени с посочените две фирми, извлечения от счетоводни регистри за отразяване на стопанските операции по тях и на фактурираните СМР към "ЗМ груп 3" АД; документи за наличие на персонал 30 бр. лица, назначени на трудови договори 4 бр. наети по граждански правоотношения лица; фактури за доставки на стоки и материали, свързани и отразени като използвани за извършване на СМР на обектите по сключения договор с "ЗМ груп 3" АД. Не са представени доказателства, че "А. 67" АД е извършвал спорните СМР, а само че ги е превъзложил на следващите два подизпълнители, посочени по-горе. При извършената насрещна проверка на "Д. б." ЕООД е установено, че това дружество е издало на "А. 67" ЕООД по договора от 01.07.2015 г. 2 бр. фактури с предмет "СМР по договор и протокол, акт 19, но впоследствие ва 10.09.2015 г. е издал към тях кредитни известия с изрично посочване на основанието за тези известия, а именно "неосъществена доставка". На следващия ден след издаване на кредитните известия - 11.09.2015 г. на "А. 67" ЕООД от "Д. б." ЕООД отново са издадени фактури със същите стойности и предмет, както предишните. За фактурираните СМР в писмени обяснения е посочено, че услугите са извършени с наета техника (багери, булдозери и камиони) с посочени водачи от трети лица - "А. с." ЕООД, "Д. т." ООД, ЕТ "Л.-90-П-П. Л." и "Е.-А." ООД, за което са представени договори за наем и протоколи за извършени услуги, а горивото е закупено съгласно представени фактури за закупено гориво от "Г. т. к." АД. При анализ на представените документи, органите по приходите са установили, че всички фактури за наем на техниката и по-голяма част от товарителниците са издадени през м. 09.2015 г., и в този смисъл фактурите на "Д. б." ЕООД към "А. 67" ЕООД за СМР предхождат значително по време фактурите от подизпълнителите на същите тези СМР и не кореспондират с обстоятелството, че на обекта язовир "К." се твърдят за завършени и приети същите СМР с приемо-предавателни протоколи от 31.08.2015 г. Съдът обаче не е извършил преценка на иначе изброените подробно от него документи, представени по делото и не е направил съответстващите на тях изводи, вкл. и посоченото от приходните органи, че в товарителниците като "товар" е посочено "почистване на коритото на язовир К. 8/10 часа", за изпращач е вписано дружество "И." ЕООД - М., но не става ясно каква е облигационната връзка на това дружество с изпълнителя по договора с "А." ЕООД или с подизпълнителите. Установено е по делото, че всички актове и приемо-предавателни протоколи, съставяни между ревизираното дружество и прекия му изпълнител "ЗМ груп 3" АД за приемане на процесните СМР, са подписвани от З. Х. Г., като представляващ строителя "ЗМ груп 3" АД, съгласно сключен граждански договор от 01.07.2015 г. за извършване на дейностите по изпълнение на СМР на язовир "К." и заповед от 01.07.2015 г. на изпълнителния директор на дружеството, с която му е наредено да подписва актове за извършена работа. От данните по делото е видно, че същевременно Георгиев е работил по трудово правоотношение с "Т. П." ЕАД, като той е разпитан от съда и е потвърдил подписите си върху документите за извършени СМР, подписани между "ЗМ груп З" ЕООД и "А." ЕООД, но в случая съдът не е изследвал задълбочено извършването на СМР от подизпълнителите, след като прекият доставчик е издал фактури за СМР на "А." ЕООД с изричното пояснение, че той не ги е извършвал, а това е възложено на редица подизпълнители, поради което е съществено за изследване реалността на доставките от прекия доставчик да се установи дали чрез неколкократното превъзлагане на процесните СМР, те наистина са изпълнени от посочените подизпълнители. Макар първоинстанционният съд изрично да е посочил, че основният въпрос за разрешаване е дали издадените от "ЗМ груп З" АД на "А." АД фактури документират реални доставки, съдът не е извършил преценка на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и дали превъзложените неколкократно на подизпълнители СМР са действително извършени от тях, за да може впоследствие "ЗМ груп З" АД да ги предаде и фактурира на "А." ЕООД, а последният законосъобразно по тях да упражни правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. ЗДДС. Л. мотиви в обжалваната част на решението относно обстоятелството, че подизпълнителят "Д. б." ЕООД е издал фактури за СМР на подизпълнителя "А. 67" ЕООД, който пък впоследствие на 10.09.2015 г. е издал кредитни известия на основание "неизвършване на фактурираните СМР" и отново на 11.09.2015 г. са издадени фактури за СМР. При така установено решаващият съд е постановил решението в обжалваната част при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Неправилно съдът при неустановено извършване на част от процесните СМР от един от подизпълнителите "Д. б." ЕООД съдът е приел, че СМР са извършени след като са фактурирани от издателя на процесните фактури "ЗМ груп 3" АД на "А." ЕООД. При положение, че "ЗМ груп 3" АД е признал в писмени обяснения в ревизията, че въпреки, че ревизираното дружество му е възложило СМР по договора за безвъзмездна помощ, по който "А." ЕООД е бенефициент, то не е извършвало СМР, а само транспортни услуги, за които също няма категорични доказателства. След това е последвало превъзлагане на процесните СМР на други подизпълнители: "А. 67" ЕООД, а той от своя страна на "Д. б." ЕООД и "А. 2014" ЕООД, но при последните от доказателствата по делото не се установява да са извършвали превъзложените им СМР. Както вече се посочи по-горе в настоящето решение за "Д. б." ЕООД няма категорични доказателства за осъществяване на СМР, както и същото се установява и за "А. 2014" ЕООД също като подизпълнител на "А. 67" ЕООД. Неправилно съдът е приел реалност на СМР и от този подизпълнител, въпреки че в представения по делото ревизионен акт е установена липса на процесните СМР, които са му превъзложени от издателя на фактурите и по които "А." ЕООД е упражнил правото на данъчен кредит. При съвкупната преценка на доказателствата изводът е за фактурирани, но неизвършени СМР от "А. 67" ЕООД и "Д. б." ЕООД, поради което незаконосъобразни са изводите на решаващия съд, че са налице реални доставки по фактурите, издадени от "ЗМ груп 3" АД. Не са ангажирани доказателства какви СМР е осъществявал и другия подизпълнител "А. 2014" ЕООД, нает от подизпълнителя "А. 67" ЕООД. Представените документи за наети от "А. 2014" ЕООД МПС от "А. К." ООД и "Г. 2ЕЛ" ЕООД, за които не се установява, че са собственост на посочените дружества, както и не се доказва какво е извършено с тези МПС. С. се отнася и до подизпълнителя "Х. П." ЕООД, за който само поради потвърденото от представляващия това дружество И. И., че е участвал в съставянето и подписването на актове за приемане на СМР, не означава, че посоченото дружество е участвало в осъществяването на договорените с него консултантски услуги, нито в какво точно са се изразявали те и как резултатът от тях е предаден, а само, че е участвал в документалното им оформяне. Разпитаният свидетел З. Г. е потвърдил подписите си върху съставените актове между "ЗМ груп 3" АД и "А." ЕООД, но полагането на подписи върху тези документи не е равнозначно на осъществяване на описаните в тях СМР. Не могат да се споделят мотивите на съда, подкрепящи изводите за реално изпълнени доставки по фактурите от "ЗМ груп 3" АД предвид осъществената проверка от служители на дирекция "Технически инспекторат" към ДФ "Земеделие" и според които било установено от съставения от тях контролен лист, че актуваните работи от "ЗМ груп 3" АД на "А." ЕООД са отчетени като изпълнени. Верификацията на този контролен орган е свързана само с факта на извършени СМР без да се проверява кой ги е осъществил, нито са проверявани подизпълнителите по тях. Тази верификация на дирекция "Технически инспекторат" на ДФ "Земеделие" не задължава органите по приходите за целите на данъчното облагане да се съобразят с нея, предвид че ораните на ДФ "Земеделие" не са имали за цел да установяват подизпълнителите кои от СМР са извършили. По делото не е спорно, че СМР са осъществени, но при изследване авторството на тези СМР съобразно представените доказателства, не се установява участието на посочените подизпълнители и при признанието на издателя на фактурите "ЗМ груп 3" АД, че той не е извършвал СМР, а подизпълнителите, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява, че спорните СМР са изпълнени и съответно предадени на "ЗМ груп 3" АД, а той на "А." ЕООД, а само фактурирани. Съдът не е съобразил установените от приходните органи несъответствия при изкопните работи на земни маси, вкл. като количество и неустановяването в пълен обем на останалите неактувани дейности по изсичане и изкореняване на храсти, разликите в работите по Клетка 1 и Клетка 2 на язовир "К.". При така установеното незаконосъобразни са изводите на първостепенния съд за реално осъществени доставки, след като прекият доставчик изрично е заявил пред ревизията, че не е извършвал СМР, а само транспортни дейности, то от съществено значение за разрешаване на правния спор е установяване по безспорен начин, че изброените по-горе подизпълнители са автори на актуваните СМР, а това от доказателствата по делото не се установява. Относно доставките на стоки по 4 бр. фактури, издадени от "ЗМ груп 3" АД, в тази част решението на първоинстанционния съд също е неправилно. Съдът неправилно е преценил представените доказателства, приемайки че е доказана реалността на процесните доставки на специализирано работно облекло, рибарски мрежи, въжета, котви и шамандури. Съдът въобще не е преценил, че не са ангажирани доказателства, че издателят на фактурите притежава изброените по-горе стоки, за да може да се разпореди с тях в полза на "А." ЕООД. Съдът не е съобразил установеното несъответствие между представените доказателства от предходните доставчици - времево и количествено и неправилно е приел, че установените несъответствия в част от писмените доказателства не могат да обосноват наличие на данъчна измама. Това от една страна принципно е правилно, но от друга проверката на съда като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК е да установи наличие на реално осъществени доставки на стоки, което в процесния случай не е направено от решаващия съд. Налице е при предходния доставчик ЕТ "Л.-82-П. Х." разминаване между фактурираното количество и времево и по количества, както и липсват доказателства по какъв начин е станало предаването/приемането на процесните стоки между ревизираното дружество и прекия му доставчик. Наистина практика на ВАС следва тълкуването на СЕС, че правото на данъчен кредит следва да се преценява с оглед реалността на пряката, а не на предходните доставки, но в случая не се установява прекият доставчик да е разполагал с процесните стоки, за да ги предаде на "А." ЕООД и след като този факт не е доказан категорично, неправилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразно упражненото право на данъчен кредит и по фактурите за спорните стоки. Следва да се отбележи, че голяма част от фактурите за услуги и стоки са издадени за авансово плащане. Разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС предвижда изискуемост на ДДС при такова плащане, но при всички случаи следва да се установи, че доставките на стоки и услуги са реално извършени, а при неустановяване на този релевантен за спора юридически факт, то не следва да се признава упражненото право на данъчен кредит по фактурите за авансови плащания, предвид изложените по-горе мотиви. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно постановено при наличие на сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото, с което жалбата на "А." ЕООД срещу ревизионния акт за отказано право на данъчен кредит по 13 бр. фактури, издадени от "ЗМ груп З" ЕООД в общ размер на 701 727,03 лв. и съответните лихви за данъчни периоди м. 07.2015 г. и м. 08.2015 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските. За първоинстанционното производство на дирекция "ОДОП" - гр. В. Т. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 555,77 лв . За касационното производство такова възнаграждение не се дължи, тъй като тази страна не е била представлявана от юрисконсулт, а касационната жалба е подадена от директора на посочената дирекция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение