Решение № 10697 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2020 г.

Решение № 10697 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на "Йоли 07" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адвокат Даскалов от АК-Перник, против решение № 52 от 17.02.2020 г. на Административен съд - Перник, постановено по административно дело № 1 по описа за 2020 г. на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С53-0399140/01.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил основните му доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Липсва обсъждане на конкретни данни за евентуално извършено административно нарушение, не са налице доказателства за констатирана разлика между разчетната касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност към момента на проверката. Отделно сочи, че предвид естеството на констатираното нарушение, характеризиращо се с пренебрежимо ниския размер, налагането на принудителната административна мярка е прекалено и не отговаря на целите и духа на закона. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Ответникът - началникът на отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна в представено по делото писмено становище и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С53-0399140/01.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Йоли 07" ЕООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – книжарница, находящ се в гр. Перник, ул. "Юрий Гагарин", бл. 3, вх. А, маг. 14, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. От фактическа страна съдът е установил, че на 24.09.2019 г. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект - книжарница, при която посредством покупка на един брой химикал на стойност 0, 70 лв. е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., не регистрира и отчита извършената продажба от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. От фискалното устройство е отпечатан КЛЕН от 24.09.2019 г. и дневен финансов отчет с реализиран оборот от 26 лв. При проверката не е установена разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства – разчетната касова наличност от фискалното устройство е 26 лв., фактическата наличност също 26 лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0399140/24.09.2019 г. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (в приложимата редакция - ДВ, бр. 40 от 2013 г.), задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай е спорен фактът на плащане на пари в брой при продажба, извършена в стопанисвания от дружеството адресат на акта търговски обект. Неправилно съдът е приел, че единствено изведения КЛЕН за 24.09.2019 г. установява посочения релевантен факт – получено плащане на стойност 0, 70 лв. и неиздаване за него на фискален бон. При липса на констатация за разлика между на регистрирания оборот по ЕКАФП и фактическата наличност в касата към датата на твърдяното нарушение, разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение. Като се има предвид, че нарушението е констатирано за пръв път, липсват констатации при проверката за извършени други нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите и с оглед данните от фискалния отчет не е установено от продажбата да са настъпили съществени вредни последици за държавния бюджет, съдът приема, че наложената ПАМ противоречи и на целта на закона. Допълнителен аргумент относно незаконосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ е липсата на мотиви при определяне срока, за който се запечатва обекта. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил четиринадесет дневен такъв. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени мотиви, в самостоятелен раздел на административния акт, но те не са конкретни. Използваните общи фрази не изпълняват функцията на конкретни мотиви, с които административния орган да обоснове законосъобразността на наложената ПАМ и запечатването на обекта за процесния срок. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да се постанови друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,