Решение № 13988 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2011 г.

Решение № 13988 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Бета Форест" ЕООД, гр. София, срещу списък на Министерство на земеделието и храните по § 3, ал. 4 от Закона за горите, обн. в ДВ бр. 58/29.07.2011 г. Жалбоподателят твърди чрез процесуален представител, че списъкът е нищожен, алтернативно незаконосъобразен в частта му относно вписването в него на недвижими имоти № 314,315,316,317,318 и 319, като постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административно - производствените правила и в противоречие с целта на закона, като претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител, иска оставяне на жалбата без разглеждане, алтернативно - отхвърляне на оспорването. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК / жалбата е от 10.08.2011 г., а списъкът е обнародван на 29.07.2011 г./от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването на акт, представляващ индивидуален административен акт съгласно задължителните указания на петчленен състав на ВАС в определение № 8570/14.06.2012 г. по адм. дело № 6916/2012 г. Неоснователно е възражението на ответника, че жалбата е просрочена, тъй като срокът за обжалване на списъка от ДВ бр. 58/2011 г. течал от публикуването на списъка в ДВ бр. 48/2011 г. Двата списъка, макар и съдържащи едни и същи имоти, съдържат различен друг обем информация за имотите - в тези в ДВ бр. 58/2011 има 5 колони в повече с данни за всеки имот, която допълнителна информация е от значение за решаване на настоящия правен спор. Има съществена разлика и в смисъла на заглавията им, която води до липса на идентичност между двата списъка. С оглед цитираните задължителни указания, списъкът в ДВ бр. 58/2011 г. е индивидуален административен акт със самостоятелно правно значение, поради което срокът за обжалването му започва да тече от деня след обнародването му. За да се произнесе по съществото на жалбата, ВАС, пето отделение, прие за установено следното: Жалбоподателят "Бета Форест" ЕООД, гр. София, е собственик на имотите, включени в обжалвания списък, публ. в ДВ бр. 58/2011 г. под № 314 - 319 включително, а именно № 502001,502009,502007,502005,502006, всичките намиращи се в землището на с. Шкорпиловци и № 000111, намиращ се в землището на с. Ново Оряхово, като същите са придобити въз основа на договор за замяна № 230/08.05.2007 г. на недвижими имоти на жалбоподателя и Национално управление на горите /НУГ/, който е сключен въз основа на заповед № РД 49-170/07.05.2007 г. на Министъра на земеделието и горите, като и двете писмени доказателства са приети по делото. Представени са и нотариални актове на жалбоподателя № 58 -62 вкл./28.05.2007 г. за собственост на същите имоти, описани в тях като залесена територия, което описание съвпада с това по договора за замяна. С решение на Министерския съвет № 587/08.09.2008 г. същите имоти - гори и земи са изключени при промяна на предназначението от горския фонд за Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности "Камчия парк" съгласно действащи подробни устройствени планове за кв. 501 на с. Ново Оряхово и кв. 502 и 503 на с. Шкорпиловци, одобрени със заповеди от 25.03.2008 г. и са определени цените за изключване на всеки от имотите от горския фонд. Жалбоподателят е представил и два броя платежни нареждания /л. 18/, с които е заплатил на 29.12.2008 г. дължимите суми за изключване от горския фонд и комплексно озеленяване по решението на МС. Ответникът не оспорва тези факти, доколкото процесните имоти са описани в списъка като такива с влязло в сила решение на МС за промяна на предназначението преди мораториума /колона 8/, като е цитирано и горепосоченото решение на МС / колона 5/. Оспореният частично /относно имотите на жалбоподателя / списък е издаден на основание § 3, ал. 4 вр. ал. 1 от ПЗР на Закона за горите /ЗГ/. Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ /в сила от 08.03.2011 г./ не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Според § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в едномесечен срок от деня на обнародването на закона Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед така цитираните законови текстове и характера на списъка на индивидуален административен акт, компетентен да го издаде е Министърът на земеделието и храните. Видно от приложените придружителни писма /л. 170 -171/ списъкът е одобрен от заместник -министър на МЗХ, оправомощен със заповед № РД -09 -591/15.07.2011 г. да замества министър по време на отсъствието му на 18.07. и 19.07.2011 г. Тоест правомощието за издаване на списъка е надлежно упражнено по заместване и оплакването за нищожност поради материална некомпетентност е неоснователно. Списъкът е издаден в изискуемата писмена форма и обнародван в ДВ бр. 58/2011 г. при спазване на административно-производствените правилапо издаването му. Обжалваният списък противоречи на материалния закон, както и на целта на ЗГ в оспорената част. Видно от разпоредбата на § 3, ал. 4 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗГ в списъка е следвало да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. Забраната за строителство в оземлени имоти в горски територии, придобие чрез замяна с НУГ /на тези критерии отговарят и процесните имоти/ важи само за имоти, чието предназначение не е променен преди тази дата / но този кумулативно необходим критерий не е налице за процесните имоти/. Предвид изложеното шестте спорни имота са включени в списъка в нарушение на изричната норма на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, което е видно и от данните отбелязани за самите имоти - а именно за промененото предназначение преди мораториума. Издателят на акта недопустимо е разширил обхвата на списъка спрямо правното основание, на което последният е издаден, което е видно и от заглавието му - Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите през периода 2003 - 2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им. По този начин издателят на акта незаконосъобразно и в противоречие с целта на разпоредбата - а именно да уреди занапред правоотношенията, а не да преуреди вече добросъвестно придобити права, е разпрострял строителната забрана и спрямо непопадащите в хипотезата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ шест броя имоти на дружеството - жалбоподател. С оглед изложеното оспорената част от списъка следва да бъде отменена като материалноправно незаконосъобразна и противоречаща на целта на ЗГ, а на дружеството - жалбоподател да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лв. държавна такса, платими от МЗХ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. В адвокатското пълномощно няма уговорено и платено адвокатско възнаграждение, липсват и други доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатски хонорар, поради което такъв не следва да се присъжда. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд