Решение № 4438 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2018 г.

Решение № 4438 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Пластинвест" ООД, представлявано от управителя, против Решение № 1856 от 17.08.2018 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 3651 по описа за 2017 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА)Р-16-1402160091-01 от 16.12.2014 г, на органи по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 161 от 27.02.2015 г. на Директор на Дирекция ОДОП, гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 41 243, 67 лв. и са определени и съответни лихви в размер на 18 476, 29 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Посочени са обстойни мотиви. Цитирана е съдебна практика на СЕС. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отмяна на РА, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС със законните последици. Ответникът по касационната жалба – директорът на Д "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред АС спорът е относно реалността на доставките на сухо мляко по фактурите издадени от "Евромилк продукт" ООД, "Фисикон" ЕООД, "Лъки груп" ЕООД, "Милкимпорт 2010" ЕООД, "Фрутико" ЕООД, "Набкос" ЕООД. За да отхвърли жалбата на РЛ против РА в посочената част, административният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан от жалбоподателя, който носи доказателствената тежест. Съдът е приел, че доколкото става дума за родово-определени стоки, прехвърлянето на собствеността върху тях се доказва с доказване на предаването им - следва точно да се установи били ли са налични тези стоки в патримониума на ревизираното лице и неговите доставчици, съответно, били ли са реализирани впоследствие от ревизираното лице, т. е. били ли са те предмет на последващи облагаеми доставки. Първоинстанционният съд е приел, че тези факти не са доказани от РЛ, а именно: от къде, кога, как и от кого са били превозени, съответно - физически предадени процесните стоки до получателя им, съответно кога, как и къде са били съхранявани, респективно, били ли са реализирани впоследствие за облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на лицето. Посочено е, че при извършена инвентаризация на единствения деклариран склад от лицето не са открити никакви налични стоки. Съдът подробно е анализирал съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС и е приел, че случаят се различава от тези по главните производство по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е правилно. От страна на ревизираното лице по доставките действително не са представени убедителни доказателства за предаването на родово-определените стоки, нито за транспортирането им и дори за заплащането им. За тези доставки освен фактурите, по които се претендира данъчен кредит, не са представени никакви други доказателства. Обосновано за тези доставки административният съд е приел, че освен, че не е доказано предаването им не са установени и последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице, с предмета на процесните фактури. Видно от заключението на вещото лице доставчиците не разполагат с търговски обекти, персонал и складове. Липсват доказателства за осъществен транспорт. При недоказаната реалност на доставките по тези процесни фактури, административният съд с право се е позовал на съдебна практика на СЕС, съгласно която "упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. "/Решението по Genius Holding С-342/87/. При този изход на процеса на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 350 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение