Решение № 492 от 18.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1725/2013 г.

Решение № 492 от 18.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1725/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. Д. С. (озаглавено жалба) за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 6083/2012 г. по описа на Софийски градски съд. С решение № 111 от 29.01.2013 г., постановено по ВНОХД № 6083/2012 г. по описа на СГС е изцяло потвърдена присъда от 02.10.2012 г., постановена по НОХД № 12687/2012 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, с която осъденият С. е признат за виновен в това, че на 14.05.2012 г. в [населено място], [жк], на [улица], в супермаркет "Кауфланд" е направил опит да отнеме чужда движима вещ- бутилка уиски "Тиламор Дю" на стойност 32, 99 лева, от владението на А. С. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от осъдения причини и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив и не представлява маловажен случай и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 29, ал. 1, б. "а" НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор. С присъдата на основание чл. 70, ал. 7 НПК е приведено в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено на С. по НОХД № 3259/2003 г. по описа на СГС, изменено с решение № 4528 от 30.12.2004 г., постановено по ВНОХД № 736/2004 г. по описа на САС в размер на седем години, два месеца и десет дни, като е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор. С искането се поддържа, че неправилно и първостепенния и въззивния съдебни състави са постановили осъдителни съдебни актове, като не са отчели обстоятелството, че осъщественото престъпление е маловажен случай, тъй като негов предмет е вещ на стойност по малко от 10% от минималната работна заплата. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа, че в производството са допуснати нарушения на материалния закон и отмереното на С. наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отчетено това, че обществената опасност на извършеното престъпление е незначителна и решаващите съдилища е трябвало да приложат разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения С. е допустимо, но неоснователно. Твърди, че наложеното му наказание е справедливо. На тези основания предлага искането да бъде оставено без уважение. Осъденият С. поддържа искането и моли да бъде уважено. Твърди, че случилото се е недоразумение и делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане. По допустимостта на искането Депозираното искане на Д. Д. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 6083/2012 г. по описа на СГС се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред. Същото е подадено в срока предвиден в чл. 421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон: Касационният съдебен състав намира, че решаващите съдилища не са допуснали нарушение на материалния закон, като са приели че коректната правна квалификация на извършеното от осъдения С. престъпление е по 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. Няма спор, че Д. С. е осъждан, като престъплението- предмет на приключилото наказателно производство е извършено в срока по чл. 30 НК. Ето защо възприетата квалификация по чл. 196 НК е правилна и изводите за наличието на квалифициращото обстоятелство "опасен рецидив" са верни. При тази правна квалификация е невъзможно приложението на разпоредбата на чл. 218б НК, съответно стойността на предмета на престъплението не може да доведе до извод за възможност за приключване на воденото наказателно производство с налагането на административна глоба на осъдения С. Касационната инстанция внимателно обсъди оплакванията, свързани с отхвърлената от решаващите съдилища възможност да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Вярно е, че стойността на предмета на престъпление е сравнително ниска- 32, 99 лева, както и това, че престъплението е останало недовършено, но тези обстоятелства, сочещи на невисока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние не са достатъчни за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. В тази връзка трябва да се отбележи и това, че правилно решаващите съдилища са преценили обществената опасност на личността на осъдения, като пречка за приложение на обсъжданата разпоредба. Правилно са приели, че обстоятелството, че С. е извършил престъплението- предмет на производството, непосредствено след като е освободен условно предсрочно, е основание той да бъде оценен, като лице с висока степен на обществено опасност, а извършеното от него престъпление- като такова, което не се отличава с явна незначителност на обществената му опасност. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че извършеното престъпление дава основание да бъде направен извод, че изтърпяното наказание "лишаване от свобода" и приложението на института на чл. 70 НК не е постигнало целите на чл. 36 НК и конкретно целите на специалната превенция. Ето защо евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на това престъпление правилно е преценено като неправилно и несъобразено с логиката на тази разпоредба. Не може да се отчете като нарушение на материалния закон и приложението на разпоредбата на чл. 70, ал. 7 НК, тъй като осъщественото престъпление е извършено в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване и приложението на този текст е задължително при постановяване на осъдителен съдебен акт. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция не възприе оплакването на осъдения и неговия защитник, че отмереното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени невисоката стойност на предмета на престъплението, това, че осъденият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че престъплението е останало недовършено и от него не са настъпили вреди последици. Неправилно решаващите съдилища са ценили като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на С., тъй като същото е единствено и е основание за носене на наказателна отговорност по чл. 196 НК. Като такова обстоятелство е трябвало да бъде ценен краткия срок, изминал от изтърпяване на предходно наказание до момента на извършване на престъплението- предмет на производството. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието на осъдения е определено при изключителен превес на смекчаващите- в размер на предвидения в диспозицията на чл. 196, т. 1 НК минимален срок. Законосъобразно същото е редуцирано по реда на чл. 58а НК и е намалено с 1/3 до една година и четири месеца "лишаване от свобода", като е определен първоначален "строг" режим. Определянето на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК би било незаконосъобразно, тъй като липсват основания да се прецени, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на осъдения С. обстоятелства и предвиденото в закона минимално наказание е необосновано тежко за извършеното престъпление. Предвид изложеното касационният съд прецени, че не са налице основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като в развитието му не са допуснати нарушения на материалния закон и отмереното на осъдения С. наказание не е явно несправедливо. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение