Решение № 5606 от 30.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 3696 от 08.06.2021 г. постановено по адм.д.253 по описа на Административен съд София град за 2020 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 3875/14.06.2021 г. и 4093/22.06.2021 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/670 от 14.11.2019 г. издаден от касатора, с който на Ребел ООД е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания за кампании 2012 г.; 2013 г.; 2014 г.; 2015 г. и 2016 г. в размер на 19 325.58 лв. Според касатора обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че АУПДВ е издаден въз основа на акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, който не е обжалван от Ребел ООД. Следователно по отношение на прекратяването на поетия ангажимент е налице стабилен административен акт, който е породил своите правни последици. Неправилно в съдебното решение съдът е извършвал проверка на този акт и е обсъждал факти и обстоятелства, които вече са преклудирани. В настоящото производство се поверява законосъобразността на обжалвания АУПДВ, но не и на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. По този начин съдът е допуснал нарушение на съдопроизводстевните правила . Неправилен е изводът на съда, че допуснатото при издаването на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент съществено нарушение на административно производствените правила е довело и до нарушаване на материалния закон. Съдът не може да изследва законосъобразността на влезлия в сила административен акт освен, ако не се иска прогласяване на неговата нищожност, каквато хипотеза не е налице. Неправилно е прието от решаващия състав и това, че дружеството следва да възстанови 40% от изплатената по мярката финансова помощ доколкото ангажиментът не е прекратен до края на четвъртата година. Ирелевантно е в конкретния случай кога е издаден актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент, доколкото неизпълнението на ангажимента по процесната мярка е извършено през третата година на поетия ангажимент - 2017 г. Без значение е и обстоятелството, че актът за прекратяване е издаден след изтичане срока на този ангажимент, но това обстоятелство нито заличава фактът на неизпълнението, нито пък са изтекли предвидените в закона давностни срокове за издаване на процесния АУПДВ. Не са изтекли и предвидените давностни срокове, в които ДФЗ може да потърси вземането от дружеството. Моли, решението да бъде отменено, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ребел ООД, чрез адв. Цветкова оспорва касационната жалба, намира постановеното решение за правилно. Съдът е обсъдил задълбочено всички доводи на страните и е постановил обосновано решение, в съответствие с приложимите материално правни и процесуални норми. Неправилно касаторът твърди, че всички факти и обстоятелства свързани с причините за прекратяването на ангажимента били ирелевантин и преклудирани. Само по себе си прекратяването на ангажимента само не води до задължение за връщане на изплатените суми. Моли да бъде отхвърлена подадената касационна жалба и претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Постановеното решение не е в противоречие с решение на СЕС по дело С-343/21 г. Правилни са изводите на административния съд, че АУПДВ е немотивиран, постановен е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Изводите а незаконосъобразност не се отнасят до акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а за АУПДВ. Правилно е прието от АССГ , че не е обсъдено многократно повтаряното възражение на дружеството за наличие на форсмажорни обстоятелства по §1, т.4, б. в от Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г./по-долу за краткост Наредба 11/06.04.2009 г./, макар своевременно дружеството да е уведомило административния орган. Не са налице основания по чл.209, т.3 АПК, които да обосновават отмяна на постановеното решение. Предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след извършена служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, поради което се дължи разглеждането й по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/670 от 14.11.2019 г. издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с който за жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи за кампании 2012 г.; 2013 г.; 2014 г.; 2015 г. и 2016 г., в размер на 19 325.58 лв. Дружеството е подало заявление за подпомагане по мярката на 08.06.2012 г. и е одобрено за участие с общо 43 парцела, които имали площ от 123.19 ха. През 2013 г. дружеството е подало заявление с увеличени площи и те са одобрени, като е поето ново агроекологично задължение за пет годишен срок, като за подпомагане са одобрени площи в размер на 164.57 ха. След изменението на ЗСПЗЗ публикувано в ДВ бр.61/2016 г., в сила от 05.06.2016 г. дружеството е уведомило ДФЗ, с писмо вх.01-220-2600/156 от 25.06.2016 г., че не му е възможно да изпълни изискването на чл.24, ал.2 от Наредба 11/06.04.2009 г. , поради факта , че в заявените за ползване площи са включени и такива които представляват ливади. С това писмо е поискано прекратяване на агроекологичния ангажимент поради наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, попадащи в обхвата на §1, т.4, б. в от ДР на Наредба 11/06.04.2009 г. На 20.09.2018 г. е издаден акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент изх.01-2600/670#8, като в него не е посочено дали подлежи на възстановяване изцяло или частично получената финансова помощ. Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за текущата кампания парцели, спрямо одобрените за участие в направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност е установен на 47.83%, поради което се прекратява поетия ангажимент. Актът за прекратяване не е обжалван и е влязъл в сила. Във връзка с прекратения агроекологичен ангажимент, е започнало производство по издаване на АУПДВ. На дружеството е изпратено уведомително писмо изх.01-2600/670#10 от 12.03.2019 г., което е връчено на лицето на 28.03.2019 г. за започване на процедура по издаване на АУПДВ. Дружеството е подало възражение, като отново са посочени причините поради които не може да бъде изпълнен поетия агроекологичен ангажимент, като се твърди, че изпълнението му е невъзможно. След провеждане на процедурата по реда на чл.166, ал.2 от ДОПК е издаден процесния АУПДВ. Актът е издаден от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно възложените му правомощия със заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. за издаване и подписване на АУПДВ. Мотивите послужили на органа за издавен на АУПДВ са свързани с наличието на административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, който е влязъл в сила. Определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 10% от предоставената финансова помощ или 19 325.58 лв. Съобразно чл.18, ал.4 от Наредба 11/06.04.2009 г., която е императивна земеделските стопани следва да възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като размерът на възстановяването зависи от годината на първоначалното одобрение на мярката. При тази фактическа обстановка, решаващият състав на АССГ е направил следните правни изводи: АУПДВ е издаден от компетентен орган и при спазване изискването за писмена форма. Прието е, че волята на административния орган е неясна, като административния акт е издаден при липса на мотиви и в нарушение на административно производствените правила и материалния закон. В АУПДВ не се съдържат самостоятелни мотиви, органът е предпочел да препрати към тези вече посочени в уведомителното писмо, което от своя страна препраща към мотивите на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Няма пречка да има такова препращане в актовете, но в конкретния случай мотивите на АУПДВ не съдържат конкретни обстоятелства, които да обосновават издаването на АУПДВ. Възраженията на дружеството изобщо не са обсъдени. Фактите са останали неизяснени от административния орган. Административният орган е бил наясно, че Рабел ООД няма да може да изпълни задължението си, поради наличието на законодателна промяна и поради това, че е бил надлежно уведомен. Допуснатите от органа нарушения са преценени като съществени, доколкото не са обсъдени възраженията на дружеството, настъпилата промяна в относимите материално правни норми и невъзможността, която е извън волята на лицето да изпълни поетия петгодишен агроекологичен ангажимент. Въз основа на тези мотиви АУПДВ е отменен. Решението е правилно. Постановеният от АССГ съдебен акт не страда от пороците релевирани в касационната жалба. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение по арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Фактическата обстановка е установена пълно и цялостно след анализ на събраните по делото доказателства и се възприема от настоящият съдебен състав, така както е възпроизведена в обжалваното решение. Правилни и обосновани са изводите на първостепенният съд за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването му. Неоснователно касаторът сочи, че в мотивите на решението е обсъждан актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент, който не е обжалван и е влязъл в сила и по отношение на него е недопустимо да бъде осъществяван контрол от съдебния състав. Това твърдение е в противоречие с изложените мотиви на първоинстнационното решение, в които е обсъждан АУПДВ и в тази връзка компетентността на органа, който го е издал, процедурата, по която е издаден и материално правните основания за това. Правилно е съобразено от АССГ, че в акта не са обсъдени аргументите на Ребел ООД поддържани във възражението преди издаване на АУПДВ. Направеното възражение само е отбелязано, като е направен следния коментар: с писмо вх.01-2600/670 от 29.03.2019 г. кандидатът възразява срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация ДФЗ-РА не приема направените възражения и представената към тях допълнителна информация за основателна, поради което не намира основание да прекрати производството по издаване на АУПДВ. Не е посочено какви са възраженията и защо се приемат за неоснователни. Нещо повече изобщо не е отчетена молба вх.01-260011651 от 25.08.2016 г., с която дружеството изрично заявява, че по независещи от него причини не може да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент и моли същият да бъде прекратен. С писмо изх.01-2600/11651 от 07.06.2016 г. изрично му е отказано да бъде прекратен поетия ангажимент, като е посочено, че същият се изпълнява коректно. В хода на административното производство и пред първоинстанционния съд дружеството е твърдяло, че в резултат именно на тези нормативни промени не може да участва в споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанската 2017 г., като тази невъзможност той с собствени услилия не може да отстрани. В одобрената площ за подпомагане на Ребел ООД са включени както ливади частна собственост, така и наети от общинския поземлен фонд. Имотите са въз основа на влязло в сила споразумение за създаване на масиви за ползване на сключено по реда на чл.37в ЗСПЗЗ, а не в реални граници. След законодателната промяна дружеството не е могло да участва в този вид споразумения и да получи като разпределение същите масиви за ползване, представляващи ливадите, които вече е очертало географски през 2013 г. Само такова ползване би му позволило да изпълни поетите задължения по мярка 214 АЕП. Настъпилата законодателна промяна със ЗИД ЗСПЗЗ обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Нормата на чл. 2, § 2, б е от Регламента определя неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като непреодолима сила и извънредни обстоятелства за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП, като изрично предвижда, че за такива се признават отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Именно в тази хипотеза попада и настоящият правен спор, доколкото изключването на ливадите, мерите, пасищата от общинския поземлен фонд води до прекратяване на наемните договори сключени за имоти от общинския поземлен фонд. Прекратяването не е по вина на ползвателя, а е следствие от законодателна промяна, която не е била предвидима към датата на подаване на заявлението през 2013 г. Не е било във възможностите на ползвателя да преодолее последствията от нея чрез надлежно предприети действия. С промяната на чл.37в от ЗСПЗЗ, Ребел ООД е било поставено в обективна невъзможност да изпълни задълженията си за целия срок на ангажимента, както правилно е приел и административният съд. Законодателната промяна, освен, че е непредвидима и стои извън обхвата на волята на ползвателя, същевременно рефлектира пряко в неговата правна сфера, доколкото именно нормативното изменение е единствената причина препятствала го да изпълни поетия ангажимент за последната година от срока. Предвид изложеното следва да се приеме, че настъпилото законово изменение попада в приложното поле на понятието непреодолима сила . Съгласно предвиденото в съображение 5 от Регламент 1306/2013, за да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда. По аргумент от цитираното съображение, преценката относно наличието или липсата на непреодолима сила и извънредни обстоятелства следва да се извърши за всеки отделен случай в зависимост от конкретиката на казуса и установените факти и обстоятелства въз основа на представените доказателства. Освен от тълкуването на цитираното съображение 5 от Регламент 1306/2013 г. и съгласно т.60 от решение на СЕС постановено по дело С-343/21 е видно, че задължение на националната юрисдикция е за всеки конкретен случай да прецени дали невъзможността за бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липсата на сключени споразумения за ползването на съответните земи с други собственици или ползватели на земеделски земи по принцип може да представлява непреодолима сила . Посочено е и при какви условия следва да бъде прието, че е налице тази невъзможност - да се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа". Налице е съдебна практика на ВАС, формирана по следните дела : адм. дело 6791/2021 г., адм. дело 2908/2021 г., адм. дело 1935/2021 г., адм. дело 12959/2020 г., адм. дело 12358/2020 г. и др. Цитираните съдебни актове, макар и да са постановени преди цитираното по-горе решение по дело С-343/21 са в същия смисъл и в унисон с тълкуването на европейските норми направено от СЕС. Настоящият касационен състав счита, че като е стигнал до същите изводи за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ и е отменил същия, Административен съд София глад е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 000 лв., така както са поискани и съгласно приложените доказателства за плащане. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение