Решение № 13888 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2665/2013 г.

Решение № 13888 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2665/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив (ТД на НАП), чрез процесуалния си представителст. юрк. Москова, срещу Решение № 55/10.01.13 г. постановено по адм. д. № 1065/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 57114-S012856/14.11.2011 г. на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, с която на "Азарра" ЕООД, гр. Пловдив, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване" на обект - магазин за дрехи, находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. "Капитан Райчо", ТЦ "Гранд", ет. 1, както и забрана на достъпа до него за срок от един месец. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи, че е налице нарушение на държавния интерес винаги когато е нарушен закон и в частност данъчното законодателство, поради което и предвид разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС, органа е приел, че освен санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, комулативно следва да се наложи и ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение като бъде потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касационната жалба-Азарра" ЕООД, представлявано от управителя Красимир Иванов, чрез пълномощника си адв. Д. Бакърджиев, изразява мотивирано становище за нейната неоснователност в депозирания писмен отговор. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 57114-S012856/14.11.2011 г. на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, с която на "Азарра" ЕООД, гр. Пловдив, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване" на обект - магазин за дрехи, находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. "Капитан Райчо", ТЦ "Гранд", ет. 1, както и забрана на достъпа до него за срок от един месец във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Административният съд е приел за установени фактите, описани в административния акт, за които не е налице спор между страните по делото. Съдът е установил, че заповедта е била издадена въз основа на съставен АУАН е издадено Наказателно постановление № 57113 - S012856 от 14.11.2011 г. на Директора на ТД на НАП, след като на 03.08.2011 г., инспектори по приходите към ТД на НАП, Пловдив са извършили проверка в обект - магазин за дрехи, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Капитан Райчо"собственост на "АЗАРРА" ЕООД. При извършена контролна покупка на един брой дамска пола на стойност от 22.00 лв. не е издадена бележка от ЕКАФП, нито от кочан с ръчни касови бележки. За извършената проверка и направените констатации са съставени Протокол от 03.08.2006 г. и Акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на така установените факти, съдът е счел, че обжалваната заповед не е мотивирана както в частта на основанията за издаването й, така и в частта относно определяне срока на наложената ПАМ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Както законосъобразно е посочил съдът, в мотивите на заповедта за ПАМ липсва обосновка защо обекта следва да бъде запечатан за едномесечен срок /поради начина на извършване, поради стойността на сумите, поради системност, повторност или др./ с оглед императивната разпоредба на чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което правилно е прието, че поради този порок издадената заповед се явява незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Обстоятелството, че в конкретния случай административният орган не действа в условията на обвързана компетентност не означава, че не е необходимо да се излагат мотиви за възприетия от него обем (продължителност) на ПАМ. В този смисъл доводите в касационната жалба за тълкуване на правните норми във държавен и обществен интерес не е възможно да бъдат обсъждани, защото са неотносими към характера на приложимия правен институт. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, Административният съд - Пловдив е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение