Решение № 1443 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2013 г.

Решение № 1443 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Малина Стойкова Балабанова и Петър Стоименов Балабанов, двамата от гр. София против решение № 7313 от 28.12.2012 г., постановено по адм. д. № 1389 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевират оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяната му . Ответникът по касационната жалба - Столична община оспорва като неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил иска предявен от Малина Стойкова Балабанова срещу Столична община за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100000 лева, представляващи стойността на извършеното строителство за периода от 21.12.2006 г. до 30.11.2011 г. и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 68507 лева, представляващи пазарния наем за имота за срок от 21.12.2006 г. до 30.11.2011 г., причинени от бездействието на административния орган да съобщи на заинтересованите лица разрешение за строеж № 168/21.12.2006 г. на главния архитект на район "Оборище. ", Столична община, респективно от отменения административен акт - разрешение за строеж № 168/21.12.2006 г. на главния архитект на район "Оборище", Столична община. Отхвърлил е исковете, предявени от Петър Стоименов Балабанов срещу Столична община за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100000 лева, представляващи стойността на извършеното строителство за периода от 21.12.2006 г. до 30.11.2011 г.; за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 68507 лева, представляващи пазарния наем за имота за срок от 21.12.2006 г. до 30.11.2011 г. и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на левовата равностойност на 135 000 евро, представляващи неплатената цена по представения предварителен договор от 4.09.2008 г. за периода от 4.09.2008 г. до 30.11.2011 г., причинени от бездействието на административния орган да съобщи на заинтересованите лица разрешение за строеж № 168/21.12.2006 г. на главния архитект на район "Оборище", Столична община, респективно от отменения административен акт - разрешение за строеж № 168/21.12.2006 г. на главния архитект на район "Оборище", Столична община. В мотивите си съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица на Столична община във връзка с издаването и съобщаването на издадения адимнистративен акт - разрешение за строеж № 168/21.12.2006 г. и твърдените в исковата молба вреди от ищците. Не е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди изразяващи се в пропуснати ползи и отмененото разрешение за строеж. Според съда липсата на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обуславя и неоснователност на исковите претенции. Решението на Административен съд - София град е правилно, същото е постановено изцяло в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е установил релевантните факти по делото, които следва да се възприемат от настоящата инстанция изцяло, предвид нормата на чл. 220 от АПК и забраната на фактически установявания пред касационната инстанция. Съгласно установеното от съда, с нотариален акт № 191 от 8.09.2005 г., ищцата Балабанова е придобила собствеността върху процесния имот - едноетажна сграда, находяща се в в гр. София на посочения административен адрес, построена в дъното на дворното място, със застроена площ от 108 кв. м. заедно с подпокривно пространство - таван със застроена площ от 108 кв. м. и общите части на сградата и с нотариален акт № 109/14.06.2007 г. го е дарила на сина си Петър Стоименов Балабанов като имот, изграден на етап "груб строеж" в резултат на преустройство на първи етаж и подпокривно пространство. С разрешение за строеж № 168/21.12.2006 г. на главния архитект на район "Оборище", Столична община, са били одобрени проекти от 21.12.2006 г. и е било разрешено преустройство на първи етаж и подпокривно пространство на вътрешна сграда в УПИ IХ-3, кв. 525 по плана на гр. София район Оборище. С протокол от 10.01.2007 г. е открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа. На 29.01.2007 г. е съставен акт за приемане на извършените СМР, като в него е констатирано, че са изпълнени фундаментите за колоните според предписанията на конструктора и одобрения проект. Такъв акт е съставен и на 27.02.2007 г. като е разрешено изпълнението на стоманобетонни греди и стълбище. На 18.04.2007 г. е съставен акт за приемане на конструкцията . Видно от представения по делото констативен протокол от 7.06.2007 г. преустройството на първия етаж и подпокривното пространство на вътрешната сграда в УПИ IХ-3 от кв. 525, зона Г-14 е извършено в груб строеж, с положена външна мазилка. Със Заповед № ДК-23-117/25.07.2007 г. на началника на Столично РДНСК е спряно изпълнението на всички видове СМР на процесния строеж. Издадена е заповед № ДК-04-101 от 22.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отменено разрешение за строеж № 168/21.12.2006 г. на главния архитект на Район "Оборище", Столична община. Тази заповед е била оспорена от Петър Балабанов пред АССГ, който с влязло в сила решение № 1794/7.06.2010 г. по адм. д. № 670/2010 г. е отхвърлил жалбата., а в мотивите на посоченото съдебно решение е прието, че издаденото разрешение за строеж е в противоречие с нормите на чл. 53 от ЗУТ, тъй като заварената сграда е била с паянтова конструкция, а с разрешението за строеж и одобрените проекти е допуснато сградата, в която е извършено преустройството да бъде с изцяло стоманобетонова конструкция. На 4.09.2008 г. е бил сключен предварителен договор между втория ищец и две физически лица за покупко-продажба на процесния недвижим имот, изграден на етап "груб строеж", като продажната цена на имота е 135000 евро. Въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е направил обоснован и правилен извод за неоснователност исковата претенция, основана на твърдение за вреди от незаконсъобразно бездействие от страна на ответника чрез несъобщаване на издаденото разрешение за строеж на заинтересованите страни, в резлутат на което по-късното обжалване на акта е станало по време на започналите строителни дейности в изпълнение на същото. Настоящата инстанция изцяло споделя становището, че строежът е започнал и изпълнен във вида до неговото спиране със заповед на Ст РДНСК от 25.07.2007 г. /№ ДК-23-117/, т. е. преди приключване на процедурата по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. При издаване на съответния акт, с оглед изискванията на Наредба № 3/2003 г./ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, главният архитект заверява разрешението за строеж, с което удостоверява влизането му в сила и едва след това го връчва на възложителя. По делото няма данни разрешението за строеж да е влязло в сила, както и не се твърди от ищцата да е получила заверено такова от главния архитект на района при Столична община в качеството й на възложител. От това следва, че от почването на строителните дейности е извършено изцяло на неин риск, поради което несъмнено липсва причинна връзка между отмененото впоследствие строително разрешение като незаконосъобразно и понесените вреди. Правилни са и изводите, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения акт. Както обосновано се приема от съда вредите на ищците следва да се приемат за възникнали не от отмяната на разрешението за строеж, а от самото разрешение, което е незаконосъобразно. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ регламентира възможността да се обезщетят вредите от незаконосъобразен адимнистративен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. В хипотезата на чл. 21, ал. 1 от АПК, когато актът създава задължения или засяга респ. застрашава права, свободи или законни интереси на гражданите въпросът за обезщетяване на вреди от него не поставя въпроси за правоприлагането. В настоящият случай фактическото и правното положение е обратното - актът се издава по инициатива на ищците, той е благоприятстващ за тях и би създал за тях права, в случай че е законосъобразен. Както правилно съдът разсъждава в мотивите си, в настоящият случай ищците са субекти в материално административно правоотношение, възникнало между тях като граждани и главния архитект - като административен орган, по повод издаване на административен акт, инициативата за издаването на който е тяхна, с цел този акт да е благоприятстващ за тях. Всеки адимнистративен акт, в съответствие с принципа на законност - чл. 4 от АПК, следва да се издава за целите, на основанията и по реда, установени от закона, а субектите на административния процес са длъжни на упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото, на правата, свободите и законните интереси на други лица. За да възникнат валидно и да се реализират законосъобразно, субективните права на ищците следва да се основават на законосъобразен адимнистративен акт. Разрешението за строеж № 168/21.12.2006 г. е адимнистративен акт по определението, дадено в чл. 21, ал. 1 от АПК, който се издава с цел да създаде за ищците права, т. е. засяга благоприятно тяхната правна сфера. Безспорно е, че лицата, които ще черпят права от административен акт желаят възникването на неговите правни последици и желаят неговата законосъобразност. Административният акт обаче обективно е незаконосъобразен, както се установява от влязлото в сила решение № 1794/7.06.2010 г. по адм. д. № 670/2010 г., поради което следва че ищците черпят правата си от противоправен административен акт. Това е в противоречие с основания правен приницип, че никой не може да черпи права от противоправно поведение. Прилагането на принципа на законност изисква отмяната на акта, а с отмяната на незаконосъобразния адимнистративен акт фактическите материални правоотношения са поставени от съда в съответствие със законовите изисквания, съществуващи преди издаването на акта, но които са били нарушени в него, чрез неговото издаване. Така отмяната на незаконосъобразното разрешение за строеж препятства възможността ищците да получат бъдещи приходи, които иначе биха били получени от действието на незаконосъбразен административен акт. Както се установява по делото в конкретния случай ищците са започнали реализиране на строителството без да разполагат с доказателство, че разрешението за строеж е влязло в сила. Видно от доказателствата по делото договорите за продажба на имота са били сключени също така въпреки липсата на доказателства за влизане в сила на адмистративния акт, от стабилитета на който да се породят предвидените в закона правни последици. Строителните работи за имота за продължили и по време на обжалване на разрешението за строеж. От тези обстоятелства, съдът обосновано е приел, че липсва пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния адимнистративен акт и твърдените от ищците вреди, а актът сам по себе си не е породил неблагоприятни последици за ищците. По изложените съображения решението на Адимнистративен съд - София град следва да се остави в сила водим от изложеното, Върховният адимнистративен съд