Решение № 8133 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2016 г.

Решение № 8133 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "С. Н." ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 2848/26.04.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 2361/2015 г., в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-55/12.08.2014 г., издаден от началник отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" и главен инспектор в отдел "РКПНО", потвърден с решение № СО15-РД-22-01-4/24.01.2015 г. на кмета на Столична община, досежно начислената такса битови отпадъци в размер на 44 095,95 лв. главница и 6 905,97 лв. лихва за ревизирания период от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отменя на обжалвания съдебен акт в оспорената част и постановяване на друг, с който да се отмени обжалваната част от оспорения ревизионен акт. Ответникът, кметът на Столична община, чрез юрк. Иванов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно възраженията за неправилност в оспорената част: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "С. Н." ЕООД, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-55/12.08.2014 г., издаден от началник отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" и главен инспектор в отдел "РКПНО", потвърден с решение № СО15-РД-22-01-4/24.01.2015 г. на кмета на Столична община. С РА на дружеството - жалбоподател са установени публични общински вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот по открита данъчна партида и данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. За да отмени РА в частта досежно ДНИ, съдът е обосновал, че имотът има характер на земеделска земя, попада извън строителните граници на с. К. и не е урбанизирана територия, като няма и данни за промяна на предназначението му. След анализ на чл. 10 ЗМДТ и приложимите разпоредби на ЗСПЗЗ, съдът е обосновал извод, че спрямо имота като земеделски намира приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, която изключва облагането с ДНИ, тъй като се касае за земеделски имот, който не е застроен и не представлява прилежащ терен към застроен такъв. Решението в тази част, в която РА е отменен, е влязло в сила като необжалвано от страните. В частта досежно определената ТБО за същия имот обаче, съдът е приел, че след като услугата по почистване на териториите за обществено ползване и поддържане на депо, се предоставя на територията на общината, в която имотът попада, собственикът дължи такси за тези услуги, независимо характера на земята като земеделска. Обосновал е, че заключението, касаещо ДНИ е неприложимо досежно ТБО, предвид липсата на изрична правна норма. Определящо за дължимостта на таксата било обстоятелството, не какъв е характерът на земята, а дали попада в територия, в която общината предоставя двете услуги. В частта досежно ТБО жалбата на дружеството е отхвърлена, като решението в тази част е предмет на контрол за правилност пред касационната инстанция. При анализ на доказателствата, установените факти и приложимите правни норми, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение в оспорената част е неправилно, поради неправилно приложение на закона, при следните изводи от правна страна: Ноторно е, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между подлежащ на данъчно облагане недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ, но това е първото условие, което следва да е налице, за да се преценява наличието на другия релевантен юридически факт - престирането на услугата. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството не е задължено лице по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за процесния имот, но е задължено лице за ТБО досежно същия имот. Щом недвижимия имота предмет на оспорения акт, не е имот, за който се дължи данък, то той не е и имот, за който се дължи такса за битови отпадъци. "С. Н." ЕООД няма качеството на задължен за таксата правен субект. В тази насока, неправилен е изводът на АССГ, че в случая е без значение характерът на земята като земеделска. Напротив, характерът на земята като земеделска, я изключва като обект на данъчно облагане по чл. 10 ЗМДТ, а собственикът на земята - като субект на данъчно облагане по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. След като ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ, а дружеството досежно процесния имот не е сред тези лица, то същото не е субект на задължението по чл. 64 ЗМДТ. В тази насока Върховният административен съд има произнасяне в свои решения с № 222/09.01.2015 г. по адм. д. № 2908/2014 г.; № 200/09.01.2017 г. по адм. д. № 4048/2016 г. и др. Предвид гореизложеното, съдът не следва да обсъжда налице ли са останалите елементи на фактическия състав на дължимост на таксата - кметът на общината дали е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и дали е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя; недвижимият имот, за който се заплаща таксата, дали е в рамките на границите на района, определен от кмета на общината; общината фактически дали е извършвала дейността по предоставяне на услугата и доказан ли е този факт по делото. Видно от изложеното, съдът като не е отчел липсата на елемент от фактическия състав, при наличието на който дружеството е задължен за такса битови отпадъци правен субект, е постановил частично неправилно съдебно решение - в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено в обжалваната част. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на установеното, че процесният имот няма характера на облагаем с данък върху недвижимите имоти обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, за този имоти дружеството не е задължено по смисъла на чл. 64 ЗМДТ лице. Това прави обжалвания акт, в частта, с която на дружеството е определена такса битови отпадъци незаконосъобразен и съдът следва да го отмени. С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Столична община, юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът - кметът на СО, да заплати на дружеството направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, за касационното производство са 25,00 лв. държава такса. Касаторът не представят доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а липсва и списък с разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд