Решение № 7227 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2017 г.

Решение № 7227 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), подадена чрез пълномощника юриск. Д. Х.. Жалбата е срещу решение № 1040 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 140/2017 г. от Административен съд - Б.. С него е отменен Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. с изх. № 02-010-6500/26975 от 29.11.2016 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неспазване предписанията на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Б. Г. Т. срещу оспорения административен акт като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Б. Г. Т. от гр. Р., чрез процесуалния си представител адв. Б. Г., в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди оспореното решение. Претендира сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е и основателна. Производството пред Административен съд - Б. е било образувано по жалба на Б. Г. Т. срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007 - 2013 г. с изх. № 02-010-6500/26975 от 29.11.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С обжалваното решение № 1040 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 140/2017 г. Административен съд - Б. е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат, е приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, но в нарушение на изискванията за форма, тъй като бил немотивиран. Издаден бил също в противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2008 г.), съгласно която кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане и е приел, че именно с извършване на първото компенсаторно плащане възниква и вече се счита поет петгодишният ангажимент. Приел е, че административният орган не е посочил конкретните обстоятелства относно датата на получаване на първото компенсаторно плащане, както и срока за подаване на заявление за подпомагане за следващата година, от които да се изведе наличието на поет многогодишен ангажимент и съответно основание за прекратяване на плащанията по него. В тази връзка е счел, че от данните по делото не може да се установи дали оспорващият е получил субсидия по заявлението от 2012 г. по мярка 211, за да се приеме, че за него е възникнало задължението да подаде заявление за подпомагане за 2013 г., заради неподаването на което е бил прекратен петгодишният му ангажимент. Решението е неправилно. От данните по делото се установява, че Б. Г. Т. е подал общо заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с УИН 01/200612/84829, с което е заявил финансово подпомагане по схема за единично плащане на площ (СЕПП), схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) и мярка 211 "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" (НР1). Земеделският производител е подписал декларация, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане и това, че ще извършва земеделска дейност върху площи с природни ограничения в планинските райони поне 5 години след първото плащане. В изпълнение на чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо с изх. № 02-010-6500/15027 от 13.09.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", земеделският производител е уведомен, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на поетия от него многогодишен ангажимент. Посочено е, че за кампания 2013 г. земеделският производител не е заявил участие по мярка 211, с което е нарушил изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което на осн. чл. 14, ал. 1 от същата Наредба следва прекратяване на поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, в седемдневен срок от получаването му, може да представи доказателства. По делото няма данни, а и не се твърди да са представяни доказателства, относими към изложените в писмото констатации. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че относими към случая са разпоредбите на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, а с чл. 4, ал. 1, т. 3 (ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) - да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г., "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от неизпълнението на това задължение е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. (относимата редакция ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.), съгласно която ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане Не е спорно по делото, че земеделският производител не е подал заявление за 2013 г. (втора година от поетия ангажимент) за подпомагане с декларирани площи по мярка 211. Спорното в случая е дали е извършено първо компенсаторно плащане и съответно дали е възникнало задължение за земеделския производител да подаде заявление за подпомагане по мярка 211 за 2013 г., тъй като с този юридически факт се обвързва правната последица административният орган да прекрати поетия от земеделския производител многогодишен ангажимент. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено да е било извършено първото компенсаторно плащане, от момента на което се счита за поет и многогодишният ангажимент. От представената по делото справка СЕБРА на извършените от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция плащания към Б. Г. Т., се установява, че на 20.12.2012 г. са направени плащани от 3548,47 лв. и 778,93 лв., т. е. сумарно 4327,40 лв., както и че като основание за плащането е посочено "М211-НР1". Това плащане е извършено преди срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. за подаване на заявлението за подпомагане за втората година, в случая 01.03-15.05.2013 г., поради което неоснователно първоинстанционният съд е приел, че не е възникнало задължението земеделският стопанин да подаде заявление за стопанската 2013 г., която се явява втората година от поетия многогодишен ангажимент. Настоящият състав не споделя и извода на административния съд, че оспореният акт е немотивиран. С. Т. решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към административната преписка, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на оспорения акт. Следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., всеки земеделски стопанин попълва и данни за банковата си сметка, по която желае да получава оторизираните финансови суми. Ето защо настоящият състав счита, че след като Б. Г. Т. е получил на 20.12.2012 г. сумата от 4327,40 лв. и тази сума е постъпила именно по заявената от него банкова сметка, за него е възникнало и задължението да подаде заявление за подпомагане по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008 г. за стопанската 2013 г. Като е достигнал до други изводи, съдът е постановил неправилно решение, което е в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и е налице основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт, е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. За административния орган е било налице основанието на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г., за прекратяване на поетия от Б. Г. Т. многогодишен ангажимент по мярка 211, поради нарушаване на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008г Затова и жалбата на Б. Г. Т. е следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. По тази съображения обжалваното решение на Административен съд - Б. е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в определен от съда размер общо от 200 лева - по 100 лева за всяка инстанция, дължими на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,