Решение № 1334 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2013 г.

Решение № 1334 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД София против решение № 2305 от 08.04.2013 г. по адм. дело № 4703/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КК и КР за землището на гр. Банкя, район "Банкя", Столична община, област София, в частта, в която се оспорват вписаните в КР към КК собственици на имоти с идентификатори: Специализирана болница за рехабилитация - "Банкя" АД в КР към одобрената КК като собственик на 02659.2195.1914.6; Столична община - като собственик на 02659.2196.959.2; 02659.2195.403.6; 02659.2196.813.2; 02659.2193.821.3; 02659.2293.231.1; 02659.2193.535.1; 02659.2194.242.1, "Наркооп - София" АД - като собственик на 02659.2292.68.4; Специализирана болница за рехабилитация "Здраве" ЕАД - вписана като собственик на 02659.2195.817.5, представляващи сгради за енергопроизводство с диспечерски номера, както следва: 22-444; 22-765; 22-395; 22-385; 22-252; 22-907; 22-279; 22-398; 22-781; 22-259. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответните страни Специализирана болница за рехабилитация - "Банкя" АД, Специализирана болница за рехабилитация "Здраве" ЕАД, "Наркооп - София" АД и кметът на Столична община оспорват жалбата. Останалите ответници изпълнителния директор на АГКК и "Юнион Банк" АД не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира жалбата за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна поделото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената част от заповедта за законосъобразна, доколкото оспорващият не е доказал правото на собственост върху обекта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото не е спорно функционалното предназначение на сградите, както и тяхната идентичност с трансформаторни постове /ТП/ с посочените по-горе диспечерски номера. Сградите фигурират в списъка на ТП-приложение към спогодбата, чиято собственост се отделя от активите на "НЕК" ЕАД и се предава на "Електроразпределение Столично" ЕАД /предходното наименование на ЧЕЗРБ/, по силата на Заповед № ДВ-123-А/24.04.2000 г. на председателя на ДАЕЕР. Обектите са изградени като държавна собственост и при неговата приватизация са прехвърлени в активите на енергийното предприятие по разделителен протокол, за което има и счетоводни записвания. Процесните сгради за енергопроизводство представляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗЕ и са елемент от съответната разпределителна мрежа, а съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ тези обекти следва да са собственост на лицензираните енергийни предприятия. Нормативните актове, уреждащи преноса на електрическата енергия, изключват възможността енергийните обекти и съоръжения да бъдат притежание на трети лица. Счетоводното записване на процесните сгради в активите на дружеството, характеристиката им на енергийни обекти, част от електроенергийна система със специален режим и задължителната законоустановена собственост на лицензираното енергийно предприятие върху имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност, обосновават извод за притежанието им от касатора. От събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на сграда с идентификатор 02659.2194.242.1, представляващ трансформаторен пост с диспечерски № 22-398 като собственик е вписан в КР Столична община въз основа на АЧОС № 222 от 05.06.1998 г., издаден от МРРБ. Не е доказано да е идентичен с някой от обектите изброени в Приложение "Вещноправен режим на ТП към 31.03.2000 г. ", неразделна част от Окончателен разделителен протокол от 31.07.2000 г. за поетите от "Електроразпределение-Столично" ЕАД (предходното наименование на ЧЕЗРБ) активи и пасиви, включени в баланса на "НЕК" ЕАД по приватизационната сделка. При тези фактически установявания следва, че законосъобразно и правилно решаващият съд е отхвърлил оспорването й в тази част. Вписването в КР на данни за правото на собственост върху процесния обект въз основа на АЧОС, представен в хода на административното производство, е в съответствие с чл. 41, ал. 2, т. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Релевираният спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта за одобряване на КР, а за изменението му по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР след разрешаването му по съдебен ред. С оглед направените в обжалваното решение фактически установявания оспорването на заповедта в останалата й част се явява основателно и неправилно е отхвърлено от административния съд. Решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорената част от заповедта да се отмени и делото да се изпрати като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,