Решение № 6739 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2017 г.
ВАСVI отделение22.05.2018 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361/15.03.2017 г. по адм. дело № 519/2016 г. по описа на Административен съд- Б.. ОСЪЖДА К. С. А. от гр. П. да заплати на "И. Б." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "М." ..№..., разноски за водене на делото в размер на 700/ седемстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване
Мотиви
Решение № 6739 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. С. А. от гр. П. против Решение № 361 от 15.03.2017 г., постановено по административно дело № 519 по описа за 2016 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-01-50/22.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ- Б., с което е потвърдено Разпореждане № 026 от 08.06.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Б.. Касаторът твръди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като изтъква, че доводите на съда са в резултат на едностранно тълкуване на писмените и гласни доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и решено по същество. В съдебно заседание, касаторът се явява лично и с адв. А.. Ответникът по делото - директорът на ТП на НОИ - Б., не се представлява. Ответникът - "И. Б." ООД, чрез адв. Ел. К., не се представлява, с оглед молба за служебна ангажираност, но депозира писмен отговор с подробни аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а по същество- неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства и гласните обяснения на разпитаните свидетели в тяхната съвкупност, като е установил следното: На 08.04.2016 г. в Дирекция "Инспекция по труда" е постъпило заявление от К. А., съдържащо данни, че същият, като работник в "И. Б." ООД, на 26.02.2016 г., около 11,00 часа, при работа с машина, е ударил показалеца на дясната си ръка, за което не е съставен протокол за трудова злополука. В заявлението е посочено още, че работодателят е отказал да приеме заявление за обявяване на злополуката като "трудова". Предвид подаденото заявление, директорът на ТП на НОИ- Б. е възложил извършването на проверка по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване на дружеството от контролен орган на ТП на НОИ- главен инспектор по осигуряването. В изпълнение на цитираната заповед, в периода 15.04.2016 г. -26.04.2016 г., е извършена проверка, при която е установено, че А. е бил в трудово правоотношение с "И. Б." ООД, съгласно трудов договор № 10/04.11.2015 г., на длъжност "машинен оператор, металорежещи машини" в машинен цех, находящ се в град П., ул. "М." ..№..., консервен цех № 2. При проверката са събрани писмени обяснения от Х. К. и Т. С., както и от представляващия дружеството, който е оспорил твърденията на А., посочвайки, че работникът не е бил на работа на процесната дата и в стопанисвания от дружеството цех не е настъпвала трудова злополука. Резултатите от извършената проверка са отразени в Констативен протокол № 1036-01-31/26.04.2016 г., въз основа на който на дружеството са дадени задължителни предписания за представяне на протокол за резултатите от извършено вътрешно разследване на злополуката и декларация за трудова злополука. В изпълнение на задължителните предписания, и на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, е издадена Заповед № 1/10.05.2016 г. от осигурителя, с която е наредено да се извърши проверка на трудова злополука с пострадало лице К. А.. С писмо от 20.05.2016 г., изходящо от " И. Б." ООД, е представена декларация за трудова злополука, протокол за вътрешно разследване, копие от длъжностна характеристика на К. А. и обяснение - становище на комисията, извършила вътрешното разследване, както и писмени обяснения на работници в дружеството. От ТП на НОИ- Б. е изискана и представена информация от Центъра за спешна медицинска помощ - Б. за датата и часа на извършен преглед във филиал в град П., отразен в амбулаторен лист № 1329/26.02.2016 г., 16.30ч., с което се удостоверява регистрацията на лицето в амбулаторен дневник на ФСМП - П. на 25.02.2016 г., с поставена диагноза "Контузио манус декстра", като се сочи, че лицето е насочено към Хирургично отделение на МБАЛ "Рокфелер" - П.. На 06.06.2016 г. в ТП на НОИ- Б. е получено писмо от МБАЛ"Рокфелер" ЕООД- град П., ведно с копие от журнал от 25.02.2016 г., където е записан пациентът К. С. А. и е видно, че лицето е насочено за домашно лечение. С оглед на установеното от проверката, е издадено Разпореждане № 026/08.06.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО, с което е прието, че декларираната злополука, вх. № 5101-01-27/12.05.2016 г. на ТП на НОИ- Б. от осигурителя "И. Б." ООД, станала с К. А., не се приема за "трудова". Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ- Б., който с Решение № 2153-01-50/22.07.2016 г. го е потвърдил. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в съответствие с правомощията, определени в чл. 117, ал. 3 от КСО, като са спазени изискванията относно формата и съдържанието на акта. Счел е, че не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а при издаването на решението, релевантните факти и обстоятелства са изследвани от органите на НОИ и правилно е формиран извод, че процесната злополука не може да бъде квалифицирана като "трудова" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Преценката на съда, с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства е, че по никакъв начин не се оборват констатациите и основаните на тях правни изводи на административния орган. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира за "трудова злополука" всяко внезапно увреждане на здравето, причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт при кумулативно въведените предпоставки - да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В случая не се доказва, че злополуката, станала с К. А., причинила "открита рана на втори пръст на ръката без увреждане на ноктите", е настъпила по време на извършвана от него работа, както и да е във връзка или по повод извършваната работа в интерес на предприятието - работодател. Административен съд - Б. правилно е приел, че злополуката е настъпила не на 26.02.2016 г., а на 25.02.2016 г., което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, като видно от медицинската документация, лицето е било временно неработоспособно, а причината за тази неработоспособност е посочена като "нетрудова". Работата на колонкова бормашина, както е посочило лицето, на място, извън определеното му като "работно" и извън задълженията, обективирани от работодателя в длъжностната му характеристика, както и без изрично разпореждане от прекия му ръководител- управителя на предприятието за извършване на определена работа в интерес на предприятието, не сочат на наличие на елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Законодателят не е регламентирал възможност за признаване на злополуката като "трудова" при осъществяване на друга дейност, извън определените от работодателя обекти и различни от посочените в чл. 55, ал. 1 от КСО. От показанията на свидетелите се установява категорично, че преки очевидци на случилия се инцидент с К. А., който е работил в предприятието на трудов договор, няма, но че същият е имал рана, която е била превързана и лицето е било временно нетрудоспособно, което осъществява три от елементите на състава на трудовата злополука- внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице и неблагоприятен резултат. Не са налице обаче, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, останалите елементи на състава на чл. 55 от КСО- злополуката да е настъпила във връзка и по повод на извършваната работа, в качеството му на машинен оператор на металорежещи машини, нито пък при възложена му работа в интерес на предприятието. Липсва функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, както и причинна връзка. При детайлна преценка на фактите, следва да се приеме, че когато А. предприема съзнателно извършване на несвойствени с длъжностната му характеристика дейности; когато не обезопасява по надлежния начин себе си и не уведомява никого за намерението си да работи на колонкова бормашина, то това той извършва на своя преценка, риск и отговорност за здравето си, в нарушение на всички разпоредби и правила за поведение, съгласно трудовия му договор и нормативните разпоредби за поведение в трудовата му функция, което и "довежда" до настъпване на злополуката, която в този случай не следва да бъде приемана за "трудова". Това не е обичайното му работно място, нито обичайната му дейност. При тези доказателства, следва да се приеме, че описаните обстоятелства надделяват и изключват материалните предпоставки в дефинираното от чл. 55, ал. 1 КСО. Определящо в случая е поведението му, явяващо се в разрез с всички нормативи и правила за поведение при такъв вид дейност, което е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. При доказателствения материал, събран от първата съдебна инстанция, безспорно се налага изводът, че полученото увреждане не се определя за "трудова злополука" по чл. 55 от КСО и административният акт, предмет на съдебен контрол от Административен съд - Б. е законосъобразен. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Предвид изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника "И. Б." ООД искане за присъждане на разноски, същото се явява основателно и следва да се уважи, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. А. следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 700 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,