Решение № 6385 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2016 г.

Решение № 6385 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. П., чрез пълномощника му адв. Л. К., срещу решение № 2305 от 07 април 2016 г., постановено по адм. д. № 8266/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 292 от АПК срещу началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на ДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. М. А., намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представения по делото писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.- град е образувано по искова молба на С. П. П. с правно основание чл. 292 от АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на ДНСК, че задължението му за премахване на незаконен строеж "Помещение за гараж, получено след отливането на покривна ж. б. плоча, стигаща до оградите на имота като продължение на покривната плоча на съществуващ гараж", находящо се в УПИ IV-764, кв. 60 по плана на кв. Х. Б.- юг, гр. П., разпоредено със заповед № РД-14-14/20 януари 2005 г. на зам. началника на ДНСК, е отпаднало поради изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че в случая петгодишната непрекъсната погасителна давност не е изтекла, поради което е отхвърлил иска. Така постановеното решение е неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Обстоятелствата, въз основа на които ищецът е поддържал, че не дължи изпълнение на задължението по влязлата в сила заповед № РД-14-14/20 януари 2005 г. на зам. началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж, са изтичането на непрекъсната петгодишна давност от датата на влизане в сила на посочената заповед до предприемане на действия по реалното й изпълнение и издаването на удостоверение по реда на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от главния архитект на район Централен, община П.. Във връзка с тези обстоятелства е посочил, че не е получавал покана за доброволно изпълнение, изпратена му на 03 май 2010 г., като е оспорил нейната истинност с твърдения за неавтентичност и невярност - в частта относно датата на съставянето на документа. Ищецът е оспорил и автентичността на положения върху известието за доставяне на поканата за доброволно изпълнение подпис с твърдението, че не е положен от него. Във връзка с оспорването на поканата за доброволно изпълнение изх. № Ю-262-247-00-355/03 май 2010 г. от ответника са представени писмени и гласни доказателства, въз основа на които съдът обосновано е приел, че тя е истински документ - автентичен и верен, издадена на посочената в нея дата и подписана от издалото я лице. Законосъобразен е изводът на административния съд, че разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима в случая, предвид невъзможността разпоредбата да преурежда с обратна сила отречени със силата на присъдено нещо права. Разпоредбата е материалноправна и се прилага от датата на влизането й в сила - 26 ноември 2012 г., но е неприложима по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи посочената дата. Неправилно обаче съдът е приел, че не следва да бъдат събирани доказателства във връзка с оспорването на подписа на ищеца в първоинстанционното производство върху известието за доставяне на поканата за доброволно изпълнение, предвид неотносимостта на това доказателство, което от своя страна предопределя и неотносимостта на всякакви други доказателства и доказателствени искания, насочени към стабилизиране на доказателствената сила на поканата. Този извод на съда е мотивиран от обстоятелството, че със съставянето на поканата за доброволно изпълнение и дори без да е съобщена надлежно на адресата й, давността се прекъсва и за времето, през което изпълнителният процес е висящ, прекъснатата давност е спряна. Надлежното съобщаване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника според административния съд има значение само при оспорване на последващи действия по принудително изпълнение. Изводът на административния съд, че надлежното получаване на поканата за доброволно изпълнение е без значение за прекъсването на давността е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 285 от АПК, на която се позовава ищеца, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността в случая започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за премахване на незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното основание се приведе в изпълнение. Така визираното привеждане в изпълнение обаче не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, установяваща като основание за прекратяването на изпълнителното производство изтеклата давност - по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285 от АПК. Цитираната разпоредба свързва изтеклата давност с факта на получаването на поканата, а не с нейното изпращане, което предвид предназначението на тази покана - да извести задължението лице за възможността в посочения срок да изпълни задължението си, е резонно. Няма основание обаче при възражение за изтекла давност, направено по реда на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК, да се изчислява срока по чл. 285 от АПК до получаване на поканата за доброволно изпълнение, а при иск по реда на чл. 292 от АПК този срок да се изчислява до датата на изпращането на поканата за доброволно изпълнение. С оглед горното доказателствата относно датата и надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение на адресата й са относими. Като е приел обратното, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 2 от АПК. Това нарушение е съществено предвид обстоятелството, че установяването на друго, различно от твърдяното от органа по изпълнението, би довело до различен правен резултат. Поради това неправилното решение ще следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като при това ще следва да бъдат събрани исканите и допустими доказателства относно получаването или не на поканата за доброволно изпълнение, респ. относно това кой е подписал известието за доставянето й. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,