Решение № 59 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г.

Решение № 59 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б."г" ГПК /отм/. Образувано е по молба на К. П. К. от гр. К. с искане да се отмени влязлото в сила решение № 523/26.07.2007 г. по гр. д. № 503/2006 г. на Върховния касационен съд, състав на II г. о. в частта, с която е оставено в сила решение № 610 от 12.01.2006 г. по гр. д. № 238/2005 г. на Софийския окръжен съд. Счита, че това решение противоречи на приетото в решение от 24.07.1996 г. по гр. д. № 1211/1994 г. на Софийския окръжен съд. Според молителя двете решения са постановени между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също основание, а на отмяна подлежи второто по време /по-късното/ съдебно решение, тъй като с него се преразглежда решен вече правен спор. Ответникът Л. В. И. от гр. К. оспорва молбата за отмяна по съображения, изложени от пълномощника му адв. З. Ответникът община К. не е заявил становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), но е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 231, ал. 1, б."г" от ГПК (отм.) заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният съд отменя неправилните решения - чл. 234, ал. 4 ГПК (отм.), за да останат да действат правилните. Настоящото дело не попада в приложното поле на разпоредбата. Отмяната е извънреден способ за защита срещу порочни влезли в сила решения на основания, които са изчерпателно уредени в чл. 231 ГПК (отм.), а не средство за проверка на правилността им, в какъвто смисъл са основните оплаквания в молбата. Въпросът за приложението на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.) е бил централен в процеса по гр. д. № 503/2006 г. на Върховния касационен съд, състав на II г. о., с което е оставено в сила решение № 610 от 12.01.2006 г. по гр. д. № 238/2005 г. на Софийския окръжен съд и е обсъден подробно от всички съдебни инстанции. Приетото разрешение се споделя и от петчленния състав на ВКС в производството по отмяна. В случая се установява наличие на субективно, но не и обективно тъждество на двете дела. Макар те да са квалифицирани по чл. 108 ЗС в единия случай правото на собственост е било основано на наследствено правоприемство, а във втория - на земеделска реституция. Решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е издадено след постановяването на първото влязло в сила решение между страните и съставлява нов юридически факт, който е от значение за правото на собственост. Този нов факт не е преклудиран от силата на присъдено нещо по предходното дело и може да бъде основание за предявяване на нов иск. Въведено е ново основание на правото на собственост, което е извън предметните предели на силата на присъдено нещо по предходното решение. За уважаване на искане по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) е необходимо пълно тъждество на страни, искане и основание на делата, които да са решени по различен начин, а в разглеждания казус тези предпоставки не се установяват. По изложените съображения и на основание чл. 234 ГПК (отм.) Върховният касационен съд - ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ