Решение № 12956 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2012 г.

Решение № 12956 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2394/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Николай Веселинов Веселинов против решение № 97-00-0029/17.11.2011 г. на министъра на културата, с което му е отказан достъп до поисканата със заявление вх. № 97-00-0029/12.10.2011 г. обществена информация. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен и моли да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на културата оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление вх. № 97-00-0029/12.10.2011 г. жалбоподателят отправя искане до министъра на културата за предоставяне на достъп до информация относно изграждането на "Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика", "Подземно археологическо ниво на Метростанция II-7, на Метростанция II-8 и на площад "Независимост" в гр. София, формулирана в т. 1 - 4 и в т. 7 от заявлението, свързана с: възлагането и изготвянето на инвестиционните проекти, съгласуването и одобряването на тези проекти и относно работата на създадената междуведомствена група във връзка с обсъждането и анализа на тези проекти. В заявлението са поставени и още два въпроса, а именно: "Поради какви причини, обстоятелства и основания Министерството на културата не разполага с екземпляр от одобрените инвестиционни проекти" за описаните по-горе обекти, въпреки че е техен възложител, а "евентуално извършило ли е съгласуването им по реда на ЗКН и ЗУТ" (т. 5 от заявлението) и как (според министъра) е било възможно създадената междуведомствена група да изпълни поставената й задача (т. 6 от заявлението). В искането е посочено, че заявителят желае да му бъдат предоставени копия от всички документи, представляващи основание за аргументиран отговор на поставените въпроси, включително и доказателства, че междуведомствената група е изпълнила поставената задача. След като разглежда подаденото заявление административният орган констатира, че въпросите по т. 1 - 4 и по т. 7 от заявлението засягат информация, която вече е предоставена на заявителя с решение № 97-00-0017/9.08.2011 г., а информацията по т. 6 не е обществена. По тези съображения министърът издава решение № 97-00-0029/17.11.2011 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с което отказва предостави информацията по т. 1 - 4 и т. 7 от заявлението на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, информация по т. 6, тъй като тази информация не е обществена. По т. 5 от заявлението органът отговаря, че разполага с екземпляр от одобрените инвестиционни проекти. При така установените факти съставът на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, чиито права и интереси са засегнати от акта. Съдът приема, че срокът за оспорване е спазен с оглед обстоятелството, че заявената от жалбоподателя дата на съобщаване на административния акт не е оспорена и доказателства, които да опровергават изложеното от страната не са ангажирани. Въпреки това жалбата в частта по т. 5 от решението на министъра на културата е недопустима. Отговорът на административния орган на въпроса, поставен в т. 5 от заявлението, не може да се възприеме като отказ да се предостави информация с оглед формулировката на искането, което предполага органът да не разполага с цитираните в текста документи. В случая обаче органът има екземпляр от тях, в какъвто смисъл е и даденият отговор. Ето защо отказ да се предостави информация по т. 5 от заявлението не е формиран и за жалбоподателя не е налице интерес от оспорване на решението в тази част. По тези съображения жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В останалата част жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентния орган - министърът на културата е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, в предвидената в чл. 38 писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяване на административния акт са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Основанията за отказ да се предостави исканата обществена информация са изброени в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, като в случая административният орган се позовава на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Съгласно цитираната разпоредба основание за отказ за предоставяне поисканата обществена информация е налице, когато исканата информация е предоставена на заявителя през предходните шест месеца. В случая следва да се приеме, че по отношение на въпросите, поставени в т. 1 - 4 и в т. 7 от заявлението, условията за отказ, предвидени в закона са изпълнени. Информация относно възлагането, изготвянето, одобряването и съгласуването на инвестиционните проекти за изграждане на "Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика", за "Подземно археологическо ниво на Метростанция II - 7, на Метростанция II-8 и на площад "Независимост" в гр. София вече е предоставена на заявителя с предходно решение на административния орган № 97-00-0017/9.08.2011 г. Фактът, че заявителят разполага със сведенията, предмет на заявлението, се признава и от жалбоподателя, който в депозираната "молба - защита" изрично заявява, че информацията, свързана с участието на Министерство на културата в изграждането на изброените по-горе обекти и съответните документи, вече му е предоставена от административния орган с цитираното по - горе решение от м. август 2011 г. (стр. 3 и стр. 4 от молбата). Поради това настоящият състав приема, че изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ са изпълнени и постановеният на основание цитирания текст отказ да се предостави информацията по т. 1 - 4 и по т. 7 от заявлението, е законосъобразен. В частта по т. 6 от заявлението на Веселинов, оспореното решение на министъра на културата, също е законосъобразно. Правилно е преценено, че поставеният от заявителя въпрос не представлява искане за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а изисква формиране на лично мнение и преценка. Поради всичко изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на министъра на културата, с което е отказан достъп до информацията, посочена в т. 1- 4 и в т. 6 и т. 7 от заявлението на Веселинов е законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,