Решение № 6029 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2015 г.

Решение № 6029 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Даник ООД, град Пловдив чрез адвокат Христо Мандалчев обжалва решение № 723 от 08.04.2015 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 1899/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161205899/25.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 563/11.06.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Жалбоподателят твърди, че изводите на съда по фактите са в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че по делото е доказано прехвърлянето на правото на собственост върху стоката фактурирана от Бултрейд -ДН ЕООД гр. Враца. Искането е за отмяна на решението и отмяна на определените задължения. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Пловдив оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на Даник ООД, с. Поповица, община Садово е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 30 567.86 лева за данъчни периоди м. 02.2012 г. и м. 03.2012 г. по 8 фактури, издадени от Бултрейд - ДН ЕООД, гр. Враца, с предмет на доставката 353 080кг царевица и 53600кг пшеница. На това основание декларираният от дружеството резултат за м. 02.2012 г. е променен от ДДС за възстановяване в размер на 927.32 лева на ДДС за внасяне в размер на 12 838.96 лева и съответните лихви, а за м. 03.2012 г. - от ДДС за внасяне в размер на 9384.04 лева на ДДС за внасяне в размер на 26185.62 лева и съответните лихви. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предписаната от закона форма по чл. 120 ДОПК. По материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че спорът е за реалното осъществяване на доставките на царевица и пшеница от Бултрейд - ДН ЕООД, тъй като не е било спорно, че са изпълнени останалите предпоставки по чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. - доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице и получателят разполага с данъчен документ по чл. 114 ЗДДС. В мотивите на решението съдът е обсъдил приложимите правни норми на чл. 6 и чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 2 ЗДДС, като е тълкувал понятието доставка на стоки и фактите, които пораждат данъчно събитие по този вид доставки във връзка с решението на Съда на ЕС по делото Боник (С-285/11). От доказателствата по делото съдът е приел, че в конкретния случай липсват убедителни и непротиворечиви доказателства за фактическото предаване, респективно транспортиране на стоките, като способ за индивидуализацията им по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Според съда представените по делото частни документи относно предаването и транспорта на стоката са съставени единствено с оглед нуждите на доказване изпълнението на спорните доставки от страна на Бултрейд - ДН ЕООД. В мотивите на решението е посочено, че в представените към фактурите съпътстващи документи - товарителници, кантарни бележки, приемо - предавателни протоколи, декларации за произход и добра земеделска практика, съществуват несъответствия, противоречия и непълноти, които се изразяват в следното: приемо - предавателни протоколи и декларациите за произход и добра земеделска практика, представени от ревизираното лице и от прекия доставчик, макар и идентични по съдържание се различават по начина на изписване; транспортните документи касаят само доставките на царевица; по доставките на пшеница не са представени транспортни документи; в част от транспортните документи е налице несъответствие в превозените количества и в данните за шофьора по превозните документи и по кантарните бележки; разминаване в номера на превозното средство по товарителници, приемо - предавателни протоколи и декларации за произход и добра земеделска практика; във всички приемо - предавателни протоколи между Бултрейд - ДН ЕООД и Даник ООД, като лице предало стоката е посочен Б. Н., който е едноличен собственик на капитала на дружеството - предходен доставчик Булпрот ЕООД и е в родствени отношения с едноличния собственик на капитала на прекия доставчик; по кантарни бележки пшеницата е доставена в гр. Чирпан, като от ревизираното лице не се твърди ползването на складове в това населено място; налице е разминаване и по отношение на предходните доставчици; не е установена по несъмнен начин и последващата реализация на стоката от ревизираното лице; не е установено доставчикът Бултрейд - ДН ЕООД да разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките, тъй като няма назначени по трудов договор лица и няма данни за плащане на разходи за наем на склад, в гр. Враца, предоставен по договор с Булпрот ЕООД; за превозвача също не е установено да е заплащал лизингови вноски по представените при ревизията договори за лизинг на превозни средства. В тази връзка съдът е посочил, че обсъжданите документи - товарителници, кантарни бележки, приемо - предавателни протоколи и декларации за произход и добра земеделска практика имат характер на частни документи и тяхната доказателствена сила се преценява във връзка с останалите доказателства по делото. От съвкупната преценка на писмените доказателства във връзка със заключението на вещото лице, съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за установяване реалното осъществяване на доставките на стоки, от които претендира данъчен кредит и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно частта, в която не е признато правото на приспадане по доставките на царевица от Бултрейд - ДН ЕООД за данъчен период м. 02.2012. и частично за м. 03.2012 г. и правилно в останалата част. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд законосъобразно е определил условията за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по доставки на стоки. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви по тълкуването и приложението на чл. 6, чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, които следва да бъдат споделени. Правилно съдът е определил и спорният по делото фактически въпрос - осъществяването на доставките и по-конкретно предаването и получаването на фактурираните количества царевица и пшеница. Законосъобразно в тази връзка съдът е обсъдил представените по делото приемо - предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, съставени между страните по преките доставки и заключение на съдебно - счетоводна експертиза. Изводът на съда, че не е доказана реалността на доставките на царевица по фактури № 25/15.02.2012 г., № 26/17.02.2012 г., № 27/27.02.2012 г. и № 28/29.02.2012 г. за м. 02.2012 г. и за м. 03.2012 г. по фактура № 30/09.03.2012 г. и за част от фактурираното количество стока по фактура № 35/26.03.2012 г. - 57700кг, е в противоречие със събраните по делото доказателства. Противно на прието от съда, доставянето и получаването на стоката от Бултрейд - ДН ЕООД на Даник ООД се установява от представените по делото кантарни бележки, към всяка от изброените фактури, подписани от продавача и купувача, преценени в съвкупност с транспортните документи за превоз на стоката и писмените обяснения на превозвача ЕТ Л. - Й. П. и съставените приемо - предавателни протоколи. Фактите по натоварване на стоката, превозването й, получаването й от ревизираното лице са подробно описани в ревизионния доклад по всяка отделна фактура /стр. 7-16 от РД и стр. 18 и 19 от РД/. Фактическите констатации на органите по приходите се основават на приложените от доставчика, получателя и превозвача писмени доказателства при извършените им в хода на ревизията проверки. Аргументите за отказ на правото на данъчен кредит, посочени от ревизиращите и възприети от първоинстанционния съд, които се поддържат и в настоящото производство в отговора на касационната жалба, са неотносими към релевантния факт за реалното осъществяване на спорните доставки - доставянето и предаването на фактурираното количество царевица от Бултрейд - ДН ЕООД на Даник ООД. Голяма част от посочените в първоинстанционното решение основания за отказ на правото на приспадане по доставките на царевица касаят осъществяването на предходните доставки от Булпрот ЕООД на Бултрейд - ДН ЕООД, липсата на доказателства за плащане на наем по представения договор за нает склад, както и на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, липсата на доказателства на доказателства за платени от превозвача лизингови вноски за ползваните превозни средства. Всички тези обстоятелства са ирелевантни за възникването на правото на приспадане. Констатираните несъответствия в начина на изписване (попълване) на конкретните количества стока, марка и номер на превозното средство в приемо - предавателните протоколи, за които документи по делото няма спор, че са с идентично съдържание и не са оспорени от административния орган по предвидения процесуален ред, не са от естество, което да оборва годността им на писмени доказателства. Обстоятелството, че представляващ продавача е Б. Н., който е и едноличен собственик на капитала в дружеството предходен доставчик, предвид липсата на твърдения за участие на ревизираното лице в данъчна измама или злоупотреба, само по себе си не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. Липса на представителна власт за лицето, предало царевицата съгласно съставените приемо - предавателни протоколи, в случая се преодолява по силата на чл. 301 от ТЗ, тъй като от заключението на вещото лице е установено, че доставките са отразени в счетоводството на Бултрейд ДН ЕООД. При наличието на конкретни доказателства за натоварване на стоката в склада на прекия доставчик, превозването й от ЕТ Л. - 53 - Й. П. с конкретно превозно средство, за което е установено, че се ползва от превозвача по договор за лизинг и доставката й от последния на ревизираното лице, неправилно съдът е приел, че Даник ООД не е изпълнило доказателствената си тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК по доставките на царевица за посоченото по-горе количество. По фактура № 35/26.03.2012 г. не се доказва доставката на цялото фактурирано количество царевица от 108480кг, а само на 57700кг по 2 бр. кантарни бележки от 26.03.2012 г. съответно за 29060кг и за 28640кг и приемо - предавателен протокол от 26.03.2012 г., подписан от страните по пряката доставка за общо 57770кг. Получаването на това количество се подкрепя от съставените превозни документи, подробно описани в ревизионния доклад. За останалото количество царевица не са представени доказателства за транспортирането му до получателя. По тези доставки се установява и несъответствие между регистрационните номера на превозното средство, посочено в кантарни бележки № 55/26.03.2012 г. и № 56/26.03.2012 г. и превозните средства, за които превозвачът ЕТ - Л. -53 - Й. П. е удостоверил, че е използвал за осъществяване транспорта на царевица. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, следва да се приеме, че не се доказват всички обстоятелства по доставянето на 50 780кг царевица като част от количеството стока, посочено по фактура № 35/26.02.2012 г. Това се отнася и за доставките на пшеница през м. 03.2012 г. По тези доставки съдът правилно е преценил, че не е доказано транспортирането на стоката. С оглед твърденията на страните и другите доказателства по делото за начина на доставяне на стоката, това обстоятелство е релевантно за дължимата от съда глобална преценка на всички обстоятелства за осъществяването на доставките /арг. т. 32 от дело С-282/11 "Боник"/. Въз основа на наличните по делото доказателства за тези доставки следва да се приеме, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване предаване и получаване на стоката, поради което не е установено прехвърляне на правото на собственост по смисъла на чл. 6 ЗДДС и настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. От изложеното следва, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно отказът на правото на данъчен кредит по доставките на царевица от Бултрейд - ДН ЕООД в размер на 13 766.28 лева за м. 02.2012 г. и за м. 03.2012 г. в размер на 4483.50 лева по фактура № 30/09.03.2012 г. и в размер на 4385.20 лева по фактура № 35/26.03.2012 г. за доставка на 57700кг царевица на стойност 21952.60 лева (57700кг х 0.380 лева, ед. цена), е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна в тази част. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт тази част. В останалата част, в която е отказано право на приспадане в размер на 4073.60 лева и съответните лихви по доставките на пшеница, както и в размер на 3859.28 лева по доставката на 50780кг царевица по фактура № 35/26.03.2012 г. на стойност 19 296.40 лева - решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дирекция ОДОП гр. Пловдив разноски за сумата над 726.64 лева. На Даник ООД се дължат разноски за първата инстанция съобразно материалния интерес по отменената част от решението в размер на 1153.67 лева. За касационното производство не следва да се присъждат разноски, тъй като не е направено искане за това. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 544.98 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След компенсация дирекция ОДОП гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати сумата от 608.69 лева съдебни разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,