Решение № 2707 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 30/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение 1448 от 11.11.2024 г., постановено по адм. дело 364/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменена pаповед 1843/12.08.2024 г., издадена от rзпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. С. С. на длъжността "началник на отдел" с ранг IV старши в отдел Регионална разплащателна агенция РА, Областна дирекция гр. Кърджали на ДФ "Земеделие", считано от 12.08.2024 г. поради обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения и е разпоредено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се остави в сила заповед 1843/12.08.2024 г. на rзпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище се прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът С. С. С., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. С. С., против заповед 1843/12.08.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. С. С. на длъжността "началник на отдел" с ранг IV старши в отдел Регионална разплащателна агенция РА, Областна дирекция гр. Кърджали на ДФ "Земеделие", считано от 12.08.2024 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочена: обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Определено е на основание чл. 61 ЗДСл на служителя да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предл. 2 ЗДСл, изразяващи се в липса на фактическо основание за издаване на заповедта. В издадената заповед органът по назначаване не е изложил фактическите обстоятелства, които обосновават обективната невъзможност за изпълнение на оспорващия на служебните му задължения. Съдът е приел, че изразеното становище на пълномощника на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" не отговаря на изискването за мотивираност на административния акт съгласно ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК ВС, защото е направено едва преди първото по делото заседание. В акта липсват мотиви за приложение на посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, в частност за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл : а) да е създадена нова фактическа обстановка; б) същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в) причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Предвид изложеното, съдът обосновава извод за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия съд, затова че заповед 1843/12.08.2024 г., издадена от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" не съдържа фактически основания за издаването й и не е мотивирана, което води до нейната незаконосъобразност. Видно от изложеното в обстоятелствената част на акта, служебното правоотношение на жалбоподателя се прекратява поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения, но в акта липсват мотиви в какво точно се изразява тази "обективна невъзможност" на служителя да изпълнява служебните си задължения, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Такива не се сочат и в касационната жалба. Доколкото в становището на ответника пред първоинстанционния съд се сочат евентуални нарушения на Кодекса за поведение на служителите в администрацията, то правилно е заключението на решаващия съд, че това би било основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в обжалваната заповед основание. На следващо място правилна е преценката на първоинстанционния съд за липса на материалноправни предпоставки за издаване на процесната заповед. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е възпроизведено само съдържанието на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, без обаче да са посочени конкретни фактически основания, от които да е видно в какво се изразява възприетата от органа по назначаване обективна невъзможност на служителя да изпълнява функционалните си задължения и задачи, както правилно приема първоинстанционният съд. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е бланкетна и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието й, каквито в процесния случай безспорно не са изложени, поради което правилно и обосновано съдът е приел, че в случая не е посочено нито едно фактическо основание, обосноваващо извод за наличие на цитираната законова хипотеза. Предвид изложеното, изводите на административния съд, че процесната заповед е засегната от пороците по чл. 146 АПК, са обосновани и законосъобразни, а оспореното решение за отмяната на същата, е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и при своевременно заявената претенция от пълномощника на ответника по касационната жалба, Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати в полза на С. С. С. сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,