Решение № 14770 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2018 г.

Решение № 14770 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Г. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП и "Солар Продукшън" ЕООД – гр. Пловдив срещу решение № 771/10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1681/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив. Г. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в отменената част на РА № Р-16-1403472-091-001/31.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 487/17.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 21 530, 30 лв., както следва: по фактури № 10... 97/15.05.2012 г., № 10... 99/21.05.2012 г., № 10... 883/13.06.2012 г., № 10.. 134/06.12.2012 г., № 10... 136/11.12.2012 г, № 0... 69/27.12.2012 г., № 0... 72/31.01.2013 г., № 0... 75/28.02.2013 г., № 0... 120/27.09.2013 г., № 0... 121/30.09.2013 г., № 0... 149/28.10.2013 г., № 0... 150/29.10.2013 г., № 0... 131/19.11.2013 г., № 0... 135/27.11.2013 г., № 0... 140/13.12.2013 г., № 0... 146/29.01.2014 г., № 0... 177/20.06.2014 г., № 0... 88/09.05.2013 г. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснато нарушение при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалва се решението и в частта за разноските. Твърди се в касационната жалба, че с оглед съдебната практика на Върховния административен съд строително-монтажните работи, предмет на изследване, по своето естество представляват доставки с комплексен характер и за осъществяването им е необходим персонал, който да притежава необходимата квалификация, знания и умения, така и наличие на строителни материали, които да бъдат вложени в строителството и ремонтната дейност. Според касатора всичко това предопределя реалното изпълнение на СРР, станали обект на проверка, но в случая първични счетоводни документи, удостоверяващи покупката на строителни материали, придружени със съответните разрешения за производство използване съгласно БДС, сертификати и протоколи за изпитванията за тях, както и декларации за съответствие в периодите на фактурираните услуги, необходими за извършване на процесните СМР, не са представени. Този факт касаторът счита, че поставя под въпрос и реалността на престирания труд, тъй като не е възможно извършване на СМР, без да се вложат строителни материали. В касационната жалба се излага довод, че безспорно установено е по делото, че процесните СМР са фактически осъществени, но не са представени от жалбоподателя в ревизията и пред първата съдебна инстанция конкретни доказателства, които да оборят изводите на ревизиращите органи, че доставките на услугите не са извършени от посочените във фактурите дружества. Касаторът твърди, че за извършването на услугите е от съществено значение доставчиците да притежават необходимата материално-техническа обезпеченост, квалифицирани работници, да има писмени доказателства за закупуването и транспортирането на строителните материали до обекта. В тази връзка се сочи, че доставчикът "Аврелия Спорт" ЕООД не е притежавал такава обезпеченост, а същото се отнася и за доставчикът "Аксела-91 ЕООД. В останалата част на касационната жалба се анализират приетите от съда съдебни експертизи – техническа и счетоводна, а също и свидетелските показания на Г. А. По отношение на представените от "Солар Продукшън" ЕООД допълнителни доказателства пред съда – част от книга за инструктаж и разчетно-платежни ведомости, касаторът твърди, че от тях не се установява реалността на доставките, както и че счетоводството на доставчика не е извършена проверка, която да установи изплащането на сумите на работниците. По отношение цитираната практика от съда на СЕС касаторът твърди, че тя категорично приема, че реалността на доставките на стоки или услуги е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "Солар Продукшън" ЕООД в същата част, както и се иска отмяна на решението в частта за разноските и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 120 лв. Ответникът по тази касационна жалба чрез адв. Т. Дашинов я оспорва. "Солар Продукшън" ЕООД – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Т. Дашинов обжалва решението в отхвърлената част на РА № Р-16-1403472-091-001/31.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП за непризнато право на данъчен кредит за разликата над 21 530, 30 лв. до пълния размер от 44 550, 23 лв., ведно със законните лихви по фактури, издадени от "Аскела-91" ООД и Аврелия Спорт" ЕООД за доставки на кухненско обзавеждане, обзавеждане за зали за консумация, за стелаж на промишлени стоки и хладилна витрина (кока-кола), както и за извършени строително-ремонтни услуги (по-нататък в изложението на решението ще се изписват като СРР). От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради въведени твърдения, че неправилно съдът е приел, че за процесните доставки не са представени доказателства. Изразява се несъгласие с мотивите на съда за част от доставките, че завишаването на количества в някои от фактурите може да обоснове отказ от приспадане на част от данъчния кредит, но не и на целия му размер. Същото се отнася и до приетото то съда, че за част от строително-монтажни работи (по-нататък в изложението на решението ще се изписват като СМР) е установено, че са извършени в по-малък обем. Касационният жалбоподател не е съгласен и с приетото от съда, че по фактури № 10... 157/27.05.2014 г. и № 10... 159/28.05.2014 г. става въпрос за ремонт на новопостроена сграда. С касационната жалба се иска отмяна на решението в отхвърлената част на жалбата и отмяна на ревизионния акт в същата част. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Т. Дашинов, който претендира и присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 ГПК пред ВАС в размер на 2 557 лв. Ответникът по тази касационна жалба, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на приходната администрация е частично основателна, а на ревизираното дружество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално с решение № 2197/18.11.2016 г. по адм. дело № 1740/2015 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Солар Продукшън" ЕООД – гр. Пловдив за непризнат данъчен кредит в общ размер от 44 550, 23 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 8 021, 86 лв. по доставки от "Аксела-91" ООД и "Аврелия Спорт" ЕООД. Първинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките на СМР и доставки на стоки, поради което е потвърдил констатациите на приходните органи в издадения на дружеството ревизионен акт. С решение № 7382/13.06.2017 г. по адм. дело № 132/2017 г. състав на Първо отделение на ВАС е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото на Пловдивския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационният съдебен състав е приел, че мотивите на първоинстанционното решение са взаимно противоречиви, а формираните правни изводи не са обвързани с конкретни фактически установявания. В отменителното решение се сочи, че с решението съдът буквално е възпроизвел съдържанието на решението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, без да извърши конкретна преценка на относимите към всяка спорна фактура доказателства и на тяхната доказателствена сила. Освен това се приема в същото решение, че съдът необосновано е игнорирал представените приемателно-предавателни протоколи поради това, че са събрани в хода на съдебното производство Това обстоятелство само по себе си не би могло да игнорира доказателствената сила на съставените частни свидетелстващи документи, чиято вярност следва да бъде преценена от съда с оглед на всички събрани относими доказателства, както и съдът не бил обсъдил конкретно заключението на съдебно-техническата експертиза, а също и не са изследвани конкретно всяко една от процесните СМР. В отменителното решение се съдържат указания при новото разглеждане съдът да изясни от фактическа страна спора между страните по делото и обсъждане на доказателства, както и заключенията на експертизите, приети при първоначалното разглеждане на делото. При новото разглеждане първоинстанционният съд е приел, че по фактури № 10... 97/15.05.2012 г. и № 10... 99/21.05.2012 г. в общ размер на ДДС 4 046 лв.; № 10... 883/13.06.2012 г. с ДДС в размер на 600 лв.; № 10.. 134/06.12.2012 г., № 10... 136/11.12.2012 г. и № 0... 69/27.12.2012 г. в общ размер на ДДС 2 081, 70 лв., ; № 0... 72/31.01.2013 г. с ДДС в размер на 1 011, 60 лв.; № 0... 75/28.02.2013 г. с ДДС в размер на 45 лв.; № 0... 120/27.09.2013 г. и № 0... 121/30.09.2013 г. с ДДС в общ размер на 3 000 лв.; № 0... 149/28.10.2013 г. и № 0... 150/29.10.2013 г. с ДДС в общ размер на 2 802 лв.; № 0... 131/19.11.2013 г. и № 0... 135/27.11.2013 г. с ДДС в общ размер на 3 664 лв.; № 0... 140/13.12.2013 г. с ДДС в размер на 2 010 лв.; № 0... 146/29.01.2014 г. с ДДС в размер на 1 620 лв.; № 0... 177/20.06.2014 г. и № 0... 88/09.05.2013 г. с ДДС в общ размер на 260 лв., е установена реалността на процесните доставки от "Аврелия Спорт" ЕООД. Съдът е разгледал фактите, установени по делото по всяка една от посочените фактури и е приел, че те са свързани с извършване на СМР и СРР на сгради, собственост на ревизираното дружество и на още 9 сгради, в което последното има собственост в идеални части. Съдът е установил, че спорните фактури от "Аврелия Спорт" ЕООД са включени в дневника за продажби и справки-декларации на посочения доставчик, както и че разплащането им е извършено една част в брой, а друга по банков път. В съдебното решение са разграничени кои от доставките касаят доставки на стоки – кухненско обзавеждане за бързо хранене, обзавеждане на зали за консумация на заведение за бързо хранене, доставки на стелаж за промишлени стоки и хладилна витрина (кока-кола) и кои на СМР и СРР-услуги, като за всяка една от фактурите съдът е изложил конкретни мотиви. За доставките на обзавеждане и относимите към него стоки първоинстанционният съд е приел, че тези доставки са обективирани във фактури № 10... 95/27.04.2012 г. с ДДС в размер на 2 197, 20 лв., № 10... 96/30.04.2012 г. с ДДС в размер на 1 470 лв. и № 10... 131/04.12.2012 г., в размер на 400 лв., но не може да се установи кои от стелажите, секциите и витрините са доставени от издателя на фактурите "Аврелия Спорт" ЕООД, като този си извод съдът е направил и от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза. Относно фактурите, посочени в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив – 18 бр. цитирани по-горе съдът е приел, че те касаят извършване на СМР, като монтаж на алуминиева дограма, шпакловка, фаянс, изпълнение на ел. инсталации, бетонова площадка, външни мазилки, облепване на стени с гипсокартон, гипсова шпакловка и мн. др. По отношение на тези СРР – услуги съдът е приел, че от доказателствата по делото и от съдебно-техническата експертиза се установява реалното им извършване. Макар експертизата да е посочила, че и при някои СРР има завишени количества, а други са занижени, съдът е признал реалността на доставките с оглед представените по делото протоколи, обр. 19 и огледа, извършен от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са от съда и представените протоколи, обр. 12 за приемане на скрити работи, макар да е прието, че за обект, за който няма проект не е необходимо изготвянето на протоколи, обр. 12. Относно представеното копие от книгата за инструктаж съдът е изложил мотиви, че внася допълнително объркване кои са били наетите лица по време на извършване на СМР и СРР. Макар съдът да е установил, че в протоколите, обр. 19 да не са вписани количествата извършени СРР, прието е в решението, че при огледа на място от вещото лице по съдебно-техническата експертиза видовете СМР, описани в документите, които придружават процесните фактури, са извършени в обектите и отговарят по вид и са присъщи за предмета на доставките, но при неясен обем. Решението е частично неправилно. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив. Правото на данъчен кредит е обвързано с реалността на доставката на стоки и/или услуги и при наличието им, правото на данъчен кредит може законосъобразно да се упражни от получателя на фактурата чрез приспадане на ДДС, който е платен на доставчика и последният го е отразил на отделен ред във фактурата – чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗДДС. За фактурите, посочени по-горе и за които съдът е приел, че обективираните в тях доставки на СРР-услуги, са извършени. В ревизионния акт се съдържат констатации относно липсата на обезпеченост на "Аврелия Спорт" ЕООД и относно тях съдът е изложил мотиви, които изцяло се подкрепят и възприемат от настоящата касационна инстанция, че тя не може да обоснове самостоятелен извод за реалност на доставките. В касационната жалба едно от оплакванията е свързано с обезпечеността на доставчика с персонал, който да притежава необходимите знания и умения, а също и наличието на строителни материали, които да бъдат вложени в строителството и ремонтната дейност. Правилно съдът се е позовал на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) – решения по дела С-18/13, С-285/11, С-271/12, съединени дела С-80/11 и С-142/11, в които изрично се приема, че липсата на кадрова, техническа е материална обезпеченост е от значение за преценката за правото на данъчен кредит, само ако въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, се установи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. Приходните органи в конкретния случай въпреки, че е тяхна доказателствената тежест не са доказали наличието на такава измама, поради което неправилно твърдят, че вследствие неустановена обезпеченост на доставчика, процесните доставки не са реално извършени. Съдът изцяло се е позовал и на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че всички ремонтни дейности са обособени на осем обекта – ново строителство и ремонти, но не е направил връзка и не е обсъдил в съвкупност писмените доказателства и доказателственото средство, каквото е експертизата и е направил необосновани изводи за реалност на доставките. Относно доставките на услуги, по които първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт по фактура № 0... 69/27.12.2012 г. с ДДС в размер на 1 003, 70 лв. и с доставчик "Аврелия Спорт" ЕООД обосновано въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че е доказана реалността на доставките, описани в нея и свързани с изграждане на преградни стени, облепване с гипсокартон, теракота, шпакловки и боядисване на обект "Бивш магазин". Този извод правилно съдът е извел от описанието в протокол, обр. 19, който съдържа, както обекта, на който са осъществени СРР, така и видовете дейности със съответни стойности на мярка, количество, единична и обща цена. Протоколът е двустранно подписан и с оглед констатациите на вещото лице изводите в обжалваното решение за реално изпълнение на доставките на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, са законосъобразни като подкрепени с доказателства, които като частни свидетелстващи документи, не са оспорени за тяхната автентичност от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК пред първостепенния съд. Предвид изложеното първоинстанционното решение в тази му част е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Неподкрепени от доказателствата по делото са изводите на съда относно фактура № 0... 72/31.01.2013 г. с ДДС - 1 011, 60 лв. на посочения доставчик, тъй като въпреки наличие на протокол, обр. 19, който двустранно е подписан и са посочени видовете СРР, не е посочено за кой обект се отнасят те, поради което и констатациите на вещото лице по техническата експертиза, обвързвайки и двете фактури за един и същи обект, не са обосновани с доказателствата по делото. Позовавайки се само на заключението на експерта по съдебно-техническата експертиза, без да прецени самостоятелно доказателствената сила на протокол, обр. 19 към процесната фактура, съдът е направил незаконосъобразни изводи, тъй като не е извършил правилна преценка на доказателствата. Липсата на посочен обект в протокола и непълното описание на доставката на услуга в самата фактура, която препраща към протокола, не води до изводите, направени от решаващия съд за реално осъществена доставка. Затова по отношение на фактура № 0... 72/31.01.2013 г. решението на съда е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата срещу ревизионния акт в тази му част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 10 11, 60 лв., ведно със съответната лихва. Същото се отнася и до фактура № 0... 75/28.02.2013 г. с ДДС - 45 лв. на същия доставчик, тъй като видно от приложения по делото протокол, обр. 19 е посочено, че е извършен "частен" ремонт на покрив за обект "Марция Багс" ЕООД и е посочена само общата стойност на извършения ремонт в размер на 225 лв. и с ДДС 45 лв. Твърдението на вещото лице по техническата експертиза е за частичен ремонт, но дори да се приеме, че е допусната грешка в изписването на вида дейност в протокол, обр. 19, в него липсва каквото и да е описание на конкретните СРР на този покрив, както и мярка, количество и единична цена, поради което необосновано и несъответно на доказателства е позоваването от съда на експертизата, за да приеме, че е налице реално осъществена доставка. Като се има предвид, че фактурата не съдържа конкретни СРР-дейности, а препраща към протокол, обр. 19 и като се има предвид непълното му съдържание, то следва и по отношение на фактура № 0... 75/28.02.2013 г. да се приеме, че решението е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в тази му част за непризнат данъчен кредит в размер на 45 лв. За фактури № 10... 97/15.05.2012 г. с ДДС - 2 380 лв. и № 10... 99/21.05.2012 г. с ДДС - 1 666, издадени от "Аврелия Спорт" ЕООД съдът неправилно е отменил ревизионния акт, като е извършил неправилна преценка на доказателствата, относими към реалността на доставките на услуги. И двете фактури, по които са представени протоколи, обр. 19 не съдържат означение на посочените видове СРР като мярка, количество и единична цена, а за фактура № 10... 99 липсва посочен обект, на който тези услуги да са извършени. Същото е установено и от съдебно-техническата експертиза с изрично отбелязване, че липсват количества, които са извършени, поради което изводът на вещото лице, че фактурираните СРР са извършени не отговарят на установеното с доказателствата по делото. Предвид изложеното неправилно с обжалваното решение е отменен ревизионния акт в тази му част и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана за непризнато право на данъчен кредит по фактури № 10... 97/15.05.2012 г. в размер на 2 380 лв. и № 10... 99/21.05.2012 г., в размер на 1 666 лв., ведно с прилежащите им лихви. Относно фактури № 0... 120/27.09.2013 г. с ДДС 2 100 лв., № 0... 121/30.09.2013 г. с ДДС 900 лв., № 0... 149/28.10.2013 г. с ДДС 1 320 лв., № 0... 150/29.10.2013 г. с ДДС 1 482 лв., № 0... 131/19.11.2013 г. с ДДС 1 820 лв., № 0... 135/27.11.2013 г. с ДДС 1 844 лв., № 0... 140/13.12.2013 г. с ДДС 2 010 лв. и № 0... 146/29.05.2013 г. с ДДС 1 620 лв. съдът изцяло се е позовал на техническата експертиза, приета по делото, но не е извършил правилна преценка на доказателствата, относими за тези фактури. От протоколи, обр. 19, с които е придружена всяка една от фактурите общо са описани видовете СРР, без конкретизиране на мярка, количество и единична цена, а посочената обща стойност не се установява как е формирана и, която се явява данъчна основа, върху която доставчикът е начислил ДДС, а получателят е упражнил правото на данъчен кредит по отношение на този размер ДДС, като част от протоколите не носят подпис на възложител и предвид липсата на посочени индивидуализиращи белези на доставката на услуги, незаконосъобразни са изводите в обжалваното решение за реално осъществени доставки по процесните фактури. Вещото лице в експертизата си е посочило, че принципно може да се приеме, че тези услуги са извършени, но липсата на конкретика на доказателствата, въз основа на които той е направил своите констатации и огледа на място, не формират точно този извод, направен от съда. Затова относно посочените фактури, решението на първоинстанционния съд като неправилно подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата по отношение на изброените по-горе фактури и с посочени размери на ДДС, ведно със съответните лихви следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. За фактура № 0... 883/13.06.2012 г. неправилно съдът е приел, че е доказана реалността на доставките. В приложения към нея протокол, обр. 19 липсва посочване на обекта, за който са извършени СРР-услугите и по този начин не може да се проследи реално извършени ли са и по какъв начин описаните дейности в протокол, обр. 19. Затова и по процесната фактура с ДДС в размер на 600 лв., ведно с прилежащите лихви решението на следва като неправилно да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК жалбата срещу ревизионния акт в тази част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. За фактура № 10... 177/20.06.2014 г. с ДДС в размер на 160 лв. за СРР на обект "Заведение за бързо хранене" и фактура № 0... 88/09.05.2013 г. за авансово плащане с ДДС в размер а 100 лв. неправилно първоинстанционния съд е отменил в тази част ревизионния акт, приемайки, че описаните в протокол, обр. 19 към първата фактура СРР са изпълнени, тъй като този протокол е без конкретизация за мярка, количество и единична цена, не носи подпис на възложителя и не може да се установи с категоричност, че описаните видове услуги, са реално осъществени. Относно втората фактура за авансово плащане, предвид изложените мотиви не може да се обвърже с първата фактура и след като за нея не се установява безспорно извършване на посочените дейности, то законосъобразно приходните органи с ревизионния акт са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Неправилно съдът за да обоснове изводите си за реалност на доставките, се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице не е изложило никакви конкретни констатации, извън представения протокол, обр. 19, от който да се направи обратен извод. Решението на съда като неправилно в тази част подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК жалбата в същата част срещу ревизионния акт следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. По фактура № 10... 134/06.12.2012 г. с ДДС 70 лв. (частично при общ размер - 1 138 лв.) неправилно съдът е приел за установено частично извършване на ВиК инсталация и ел. инсталация, тъй като в протокол, обр. 19 за тези видове дейности няма никаква конкретизация. Констатирането от вещото лице по съдебно-техническата експертиза за видимо сменени части, не е достатъчно за да се приеме, че е извършена доставката на услуги. липсата на конкретизация в протокол, обр. 19 като мярка, количество и единична цена, не може да обоснове изводите, направени от първоинстанционния съд. За фактура № 10... 136/12.12.2012 г. с ДДС 1 008 лв. важат същите мотиви, изложени по-горе, поради което в посочената част решението на първостепенния съд е направилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва жалбата на "Солар Продукшън" ЕООД срещу ревизионния акт в същата част като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. Обобщено по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив следва да се приеме, че тя е неоснователна само относно фактура № 0... 69/27.12.2012 г. с ДДС в размер на 1 003, 70 лв. и съответната лихва, а за останалите и описани по-горе фактури решението по мотивите, изложени по-горе следва да бъде отменено и жалбата срещу ревизионния акт в тази част - отхвърлена. По касационната жалба на "Солар Продукшън" ЕООД. Относно фактурите, издадени от "Аскела 91" ООД - № 0... 878/05.06.2012 г. с ДДС 1 180 лв., № 0... 879/06.06.2012 г. с ДДС 902, 57 лв. и № 0... 880/07.06.2012 г. с ДДС - 1 012, 36 лв., издадени от "Аксела 91" ООД правилно първоинстанционният съд е обсъдил относимите за тях доказателства и приел, че въпреки представените протоколи, обр. 19, в тях липсва необходимата конкретизация, поради което не може да се установи реалното изпълнение на посочените видове работи. Освен това в процесните протоколи липсва посочване на обект, на който са извършени описаните в тях СРР, поради което и на това основание следва да се приеме, че не се установява реалността на доставките на услуги, тъй като не може да се извърши конкретна преценка, за кой обект са предназначени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на конкретизация в протоколите, обр. 19, а и във фактурите липсва такава, което води до единствения законосъобразен извод за нереалност на фактурираните доставки. Освен това правилно съдът се е позовал на съдебно-техническата експертиза, която е установила припокриване на дейности по предходни фактури, напр. по фактура № 10... 97/15.05.2012 г. с ДДС - 2 380 лв., издадена от "Аврелия Спорт" ЕООД, касаеща обект "Заведение за бързо хранене" за предходен период. По същия начин е оформен и протокол, обр. 19 по фактура № 0... 158/28.03.2014 г. с ДДС 2 050 лв., в който липсва конкретизация на мярка, количество и единична цена, а и липсва подпис на възложителя, поради което не може да се приеме, че са налице реално осъществени СРР - услуги, както е приел обосновано първоинстанционният съд и в тази част решението в тази част е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Идентични мотиви следва да се изложат и относно фактури № 10... 155/26.05.2013 г. с ДДС 2 258 лв., фактура № 10... 157/27.05.2013 г. с ДДС - 2 302 лв., фактура № 110... 59/28.05.2013 г. с ДДС 2 316 лв. и № 10... 98/17.05.2012 г. с ДДС 754 лв., тъй като в тях макар да са посочени обектите, липсва конкретизация на СРР - услугите в протоколите, обр. 19, което правилно е обосновало съдът да приеме, че не се доказва реалността на доставките съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС, а именно, че са действително извършени. Липсва и подпис в протоколите и на трите изброени фактури, което води до извода, направен и от съда, че липсват безспорни доказателства за реалност на доставките, а протоколите, обр. 19 са съставени формално по идентичен начин и не установяват твърденията на жалбоподателя. За фактури № 0... 111/29.08.2013 г. с ДДС - 1 120 лв., № 0... 110/27.08.2013 г. с ДДС - 1 140 лв. и № 0... 97/27.06.2013 г. с ДДС - 1 704 лв. обосновани и в съответствие с доказателствата са изводите в обжалваното решение за липса на безспорни доказателства за осъществяване на доставките на СРР - услуги. Липсата на конкретизиране като количество, мярка и единична цена на отделните видове дейности, посочени в протоколи, орб. 19, а и липса на подпис в протокола по фактура № 0... 111/29.08.2013 г. води до извода, направен от първоинстанционния съд за нереалност на доставките. Съдебно-техническата експертиза не е установила по-различна конкретика, от която да се направи обратен извод, който да подкрепи твърденията на получателя по фактурите, поради което правилно съдът е потвърдил констатациите за непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно фактура № 10... 137/12.12.2012 г. с ДДС в размер на 803 лв. съдът правилно е отхвърлил жалбата с мотиви за недоказано по безспорен начин, че е налице реалност на услугите. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза изрично е посочило, че на база протокол, обр. 19 и огледа, който е извършил на обект "Бивше общежитие" не може да се конкретизират количествата СРР, като експертът е приел, че вероятно те са извършени, тъй като обектът се използва. Реалността на доставките по чл. 9, ал. 1 ЗДДС винаги се свързва с действителното им извършване и е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Доказателствата за реалността следва да са безспорни, а не да почиват на предположение, поради което в процесния случай обосновано съдът е потвърдил констатациите на приходните органи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е следвало да отграничи частичното извършване на услугите, но доказателствата по делото са недостатъчни това да се извърши за голяма част от фактурите. По фактури № 10... 94/27.04.2012 г. с ДДС 732, 80 лв., № 10... 95/27.04.2012 г. с ДДС 2 197, 20 лв. и № 10... 96/30.04.2012 г. с ДДС 1 470 лв. видно от доказателствата по делото по първо посочената фактура макар да е съставен между страните по доставката за СРР протокол, обр. 19 не е посочен обекта, на който са извършени, нито са отразени мярка, количество и единична цена, поради което правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не е доказана по безспорен начин реалността на тези услуги. Относно фактура № 10... 95/27.04.2012 г. с предмет на доставката "кухненско обзавеждане на заведение за бързо хранене съгласно опис" правилно решаващият съд е приел, че няма доказателства за реалното доставяне на това обзавеждане поради липса на документи за предаване, респ. приемането му, нито е наличен описания във фактурата опис на самото обзавеждане. По същия начин е подходено и за фактура № 10... 96/30.04.2012 г., касаеща отново обзавеждане на зали за консумация на заведения за бързо хранене с отбелязване "съгласно опис", какъвто не е представен, нито са налице доказателства за приемане/предаване на оборудването. Относно всички изброени, по-горе фактури съдебно-счетоводната експертиза е установила осчетоводяване, но само то не води до извод, че доставките са реални. Осчетоводяването при получателя и при доставчика може да бъде косвено доказателство за реалността на доставките, тъй като то не представлява материалноправна предпоставка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит. Съдебно-техническата експертиза, приета от първостепенния съд изрично е посочила за последните три фактури, че вещото лице не може с категоричност да се произнесе, че доставките са реални, тъй като за фактура с № 94 в протокол, обр. 19 не са описани количествата, а извършения от експерта оглед на място показва, че керемидите са стари, но според него е възможно преди 5 години да са извършени описаните в протокола СРР. Експертизата за да се цени от съда трябва да съответства на събраните по делото доказателства и в никакъв начин констатациите не следва да почиват на предположения, както е в настоящия случай, поради което не може да се сподели тезата на ревизираното лице за доказани реални доставки на стоки и услуги по посочените фактури. Относно фактури с № 96 и № 97, изброени по-горе съдебно-счетоводната експертиза не е установила с категоричност изпълнението на стопанските операции, отразени в тях в заведението за бързо хранене е сменяно оборудване и от наемателите, които са били в него през годините, поради което вещото лице не е могло с категоричност да разграничи кое оборудване е по процесните фактури и кое е доставено от наемателите в обекта, поради което и крайният извод в обжалваното решение за неоснователност на жалбата в тази й част съответства на доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. За прецизност следва да се отбележи, че първоинстанционният съд за голяма част от фактурите е изложил идентични мотиви, но в едната част е отменил ревизионния акт, а в друга е отхвърлил жалбата, което води до противоречие на изложените в обжалваното решение мотиви. Решението подлежи на отмяна и в частта, в която на "Солар продукшън" ЕООД са присъдени разноски за разликата над сумата 139, 75 лв. до пълния размер от 1 581, 12 лв., както и следва същото дружество да бъде осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП още 871, 66 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция. В останалата част за разноските решението като правилно следва да бъде оставено в сила. За касационната инстанция предвид изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 104, 16 лв., а на "Солар Продукшън" ЕООД 107, 8 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение